Определение № 1113 от 17.11.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. Бургас, 17.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Веселика. Ат. Гайдаджиева. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20222100201294 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода С. К. С. ЕГН ********** от гр.***, ул. „****“ №****, понастоящем в Затвора-Бургас, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено му със Споразумение № 165 от 22.11.2021г. по НОХД № 478/ 2021г. по описа на Районен съд-Ямбол, в сила от 22.11.2021г.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага съображения, че за изтърпяната част от наказанието целите на наказанието, както и резултатите, поставени с плановете за изпълнение на присъдата не са изпълнени в необходимата степен, при осъдения не е настъпила позитивна промяна и липсва устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот на свобода. Осъденият не приемал изцяло вината си, омаловажавал извършените правонарушения, не се ангажирал пряко с решаване на проблемите, като донякъде осъзнавал, но пренебрегвал последиците от действията си. При оценката на риска от рецидив и сериозни вреди, която остава в средни стойности, е настъпила минимална положителна промяна, която обаче не е категорична, което налага продължаване на корекционната и превъзпитателна работа в условията на лишаване от свобода. Предлага молбата на осъдения да не се уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на осъдения, който извод обосновава със средните стойности на риска от вреди и рецидив и заключенията на пенитенциарните служители, че целите на наказанието по отношение на молителя С. все още не са постигнати в нужната степен. Що се отнася до влошеното му здравословно състояние отбелязва, че поначало здравословните проблеми на осъдения не са сред критериите, подлежащи на преценка във връзка с 1 условното му предсрочно освобождаване, а необходимост от лечение може да е причина евентуално за прекъсване изпълнението на наказанието по реда, предвиден в НПК. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.

Назначеният на осъдения служебен защитник счита молбата за основателна.

Застъпва становище, че липсват правни пречки молителят да бъде условно предсрочно освободен, наличните доказателства били достатъчни за извод за неговото поправяне, и му предстояли няколко операции във връзка с претърпяна от него трудова злополука.

Пледира за уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Осъденият С. С. участва в производството лично, поддържа молбата, твърди, че за престоя си в затвора се е поправил, имал здравословни проблеми и призната степен на инвалидност вследствие претърпяна трудова злополука, в която връзка му предстояли няколко операции в Република Турция. Моли да бъде условно предсрочно освободен, и заявява ангажимент занапред да не извършва престъпления.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Споразумение № 165 от 22.11.2021г. по НОХД № 478/ 2021г. по описа на Районен съд-Ямбол, в сила от 22.11.2021г., осъденият С. С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което му било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, търпимо при първоначален „общ“ режим. С Определение № 381 от 22.11.2021г., постановено по същото дело, на основание чл.68 ал.1 от НК спрямо осъдения С. е приведено в ефективно изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, наложено му по НОХД 0 93/ 2017г. по описа на Районен съдЯмбол, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Определението е в сила от 08.12.2021г Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 09.12.2021г. и до 07.07.2022г. изтърпял приведеното условно наказание 7 месеца „Лишаване от свобода“. Считано от 07.07.2022г. започнал изтърпяване на настоящото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД № 478/ 2021г. по описа на Районен съд-Ямбол. На 04.01.2022г. С. бил настанен в ЗО „Дебелт 1“ при Затвора-Бургас, където се намира и понастоящем.

От документите, приложени в затворническото досие на С. С., и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че спрямо него до момента са налице 3 влезли в сила осъдителни присъди за извършени преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите – квалифицирани кражби. В затвора е за първи път, и до момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 17.11.2022г. молителят фактически е изтърпял 4 месеца и 10 дни, от работа са му зачетени 6 дни, а остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 1 месец и 14 дни.

Спрямо осъдения С. към момента са налице общо три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 04.01.2022г., установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 64 точки, т.е. в диапазона на средните стойности на скалата, с идентифицирани две проблемни зони – отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е установен като среден, но не непосредствен спрямо обществото, по отношение на самия него 2 самия, останалите лишени от свобода и към служителите – нисък. Като ресурси за постигане целите на наказанието са идентифицирани известна трудови навици, образование и подкрепа от близките. При втората оценка от 13.07.2022г. е констатирано увеличение на резултата до 65 точки, основно поради допуснато от осъдения дисциплинарно нарушение и в зоната междуличностно поведение и умения за общуване – поради демонстрирани от С. дискриминационни нагласи спрямо лишени от свобода от ромски произход. Констатациите по първоначално идентифицираните зони с нужда от въздействие показват липса на прогрес, рискът от вреди за обществото остава среден. Последната оценка на риска от 07.10.2022г., изготвена с оглед молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, констатира снижение на атестационния резултат от 65 на 61 точки, конкретно в зоните отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, емоционални и междуличностни проблеми, като в зоната умения за мислене и останалите зони липсва подобрение.

Рискът от вреди за обществото остава в средни стойности, но не е непосредствен, освен при промяна в обстоятелствата. Зоните отношение към правонарушението и умения за мислене остават с необходимост от корекционна работа.

Представено е становище от Дамян Янев – началник сектор СДВР при затвораБургас по повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в който не е констатирана промяна в показателите на риска от рецидив и вреди в сравнение с последната атестация, корекционно-възпитателният процес спрямо осъдения не е завършен и целите на наказанието не са постигнати в достатъчна степен, и е изразено становище молбата на осъдения да не се подкрепя.

До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за актуалното му психическо и емоционално съС.ие, последната от които е от 20.07.2022г.

Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в нормална форма, темп и съдържание, вниманието е активно, с устойчиви волеви структури. Отсъстват налудности, интелектът и познавателните интереси са около средното ниво, асертивните и емпатийни способности са развити отчасти, нивото на социална и личностна зрялост е посредствено. Самооценката му е реалистична, в емоционален план осъденият е овладян и устойчив, със заявена самокритичност по отношение на собствените поведенчески изяви. Формулирана е благоприятна професионална прогноза относно бъдещото корекционно въздействие върху личността на осъдения, предвид позитивното му поведение, с препоръка социалните и адаптивните му умения да бъдат допълнително развити с цел успешна реинтеграция и избягване на рецидивизъм.

Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 20.10.2022г., в който след проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено становище за непостигане целите на наказанието. Изрично е констатирано, че С. отрича да е извършил престъплението, за което търпи настоящото наказание, твърди то да е извършено от други лица, а той поел вината, без да е участвал в извършването му, не съзнава факторите, допринесли за престъпното му поведение, нито необходимостта от промяна в мисленето и поведението му. Девиантните му прояви започват в непълнолетна възраст под влияние на криминогенна среда. За кратко по време на присъдата е полагал доброволен труд като хигиенист в затворническото общежитие, но сам се отказал да работи, не е бил изпращан на външни работни обекти предвид преживяната през 2020 година трудова злополука, завършила с над 80% изгаряния по тялото вследствие токов удар, не е наказван и не е поощряван. В отношенията си с другите лишени от свобода принципно е добронамерен, но са отчетени и известни 3 дискриминационни нагласи. Заявява намерение след освобождаването си приоритетно да продължи с лечението си, както и че разполага с адрес в гр.Ямбол, където ще живее с родителите си.

Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения инспектори, психолози и други служители, макар за пръв път в затвора, молителят е запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода С. заема средни нива, стреми се да общува с лица в сходно житейско,социално и материално положение. Към служителите на моменти се държи изискващо, основно във връзка с осигуряване на трудова ангажираност, в общопенитенциарните мероприятия се включва избирателно, с желание се включва в корекционната програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, както и в специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения С. С. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).

Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., изменено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. В разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства, позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.

Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени източници и данните за съдебното му минало не разкрива очевидно и значимо намаляване в степента на риска от рецидив и значителни вреди за обществото, доколкото и към настоящия момент стойността на тези рискове възлиза на 61 точки, а намалението от началото на изтърпяване на наказанието е едва 3 точки, при първоначална стойност от 64 точки. Комплексната оценка на рисковете през целия период остава в средното ниво на средните стойности, като се запазва нуждата от въздействие в първоначално идентифицираните зони с дефицит – отношение към правонарушението и умения за мислене, при слаб прогрес в постигане на поставените с първоначалния план на присъдата цели. Въпреки завършения пълен курс на обучение за средно образование и благоприятната прогноза от последното психологическо изследване на молителя, и към края на срока на наказанието той отрича да е извършил престъплението, за което е осъден, не поема вината и отговорността за него, не осъзнава в дълбочина и напълно факторите, довели до извършване на правонарушението, не е достигнал до проумяване нуждата от промяна в мисленето и поведението си в насока, съобразена със закона и общоприетото поведение.