Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 828/2024
Вид
Решение № 131
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000828 по описа за 2024 година

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която обжалва решение № 1 081 от 30.07.2024 г., постановено по т. д .№ 1 922/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи „Запад“

ЕАД, по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29 600.21 лв. - главница по фактура № 0003486116 от 25.08.2023 г., начислена за периода 23.02.2023 г. - 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 194.18 лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2023 г. 02.10.2023 г., както и е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 483.91 лв. - съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в отговора на исковата молба и от допълнителния отговор, видно е, че ответникът е оспорил констативния протокол (№1028413/21.08.2023 г.), като това е отразено и в мотивите на съда, макар в следващия момент да се твърди, че не е бил оспорен. Твърди, че съдът неправилно е приел, че констативния протокол е „официален свидетелстващ документ, съответно - ползващ се с материална доказателствена сила. Твърди, че в случая констативният протокол не е подписан от длъжностно лице - служител на МВР, представлява частен свидетелстващ документ, който е бил оспорен от ответната страна, 1 поради което върху ищеца е лежала доказателствената тежест да докаже отразените в тях обстоятелства. Твърди, че документът не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него факти, а същите се преценяват с оглед всички доказателства по делото. В тази връзка твърди, че съдът е следвало да цени гласните доказателства, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите, които са били разпитани. Твърди, че протокола е свидетелстващ документ, удостоверява изгодни за издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност, а само формална доказателствена сила относно авторството му. Твърди, че корекцията на сметката и издадената фактура от ищеца също са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Твърди, че не проведено пълно и главно доказване на всички обстоятелства, които са необходими да се установят, за да се признае исковата претенция на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. Твърди, че от мотивите на решението не става ясно по какъв начин съдът е установил, че именно ответникът се е ползвал от твърдяното и признато от съда неправомерно присъединяване. В тази връзка посочва, че чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, позволява корекционната процедура да се приложи и по отношение на неправомерно присъединени към електрическите мрежи обекти, то единственият извод, който може да се направи е, че в посочената хипотеза отговорност за констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, следва да носят само лицата, ползващи се от неправомерно присъединените обекти на правно основание собствениците, ползвателите или наемателите. Твърди, че съществуването на вещни или облигационни права на ответника по отношение на процесния имот и качеството му на потребител не е било установено нито в хода на проверката и последвалата корекционна процедура, нито в хода на съдебното производство. Твърди, че липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото при правилно разпределена доказателствена тежест, прави исковете неоснователни, съответно препятства възможността тази сума да бъде претендирана от ищцовото дружество и обуславя нуждата същото да понесе негативните последици от своето бездействие.

В жалбата са релевирани доводи относно неправилно установена фактическа обстановка. В тази връзка твърди, че не са били налице основанията за съставяне от страна на ищеца на констативен протокол №1028389/10.08.2023 г. От посоченото в констативния протокол и от заключението на вещото лице прави извод, че същият отразява обективната действителност и СТИ е имало, макар и нерегистрирано. Твърди, че оправомощените да извършват проверка на средства за измерване лица не са доставчиците на електроенергия или лица, които отговарят за нейното разпределение, а лица, които по специалния административен ред на Закона за измерванията, са оправомощени да извършват проверка на средства за измерване. В тази връзка, свидетелката Ж. е посочила, че е присъствала на проверката от служители на ЕРМ Запад, в качеството си на представител на Федерацията на потребителите, като при проверката „свидетелката видяла един трифазен електромер с кабел, който отивал към помещение в мазето през врата, на която пишело „абонатна“.

2

Твърди, че основанието, послужило за инициирането на процедурата по чл. 56, ал.1, вр. чл.

51, ал., 1, вр. чл. 49 ПИКЕЕ, а именно - констативен протокол №1028389/10.08.2023 г., съдържа неверни и непълни данни, поради което не може да бъде годно основание за извършване на едностранна корекция на количество електрическа енергия. Твърди, че „Топлофикция София" ЕАД не е собственик на горепосоченото СТИ, съответно - няма задължение да го поддържа изправно. Твърди, че съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗЕ средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в тригодишен срок от влизането в сила на закона или се заменят с негови собствени, което кореспондира с чл. 116, ал. 6 от ЗЕ нормиращ, че произведената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа. Твърди, че ответникът не може да черпи права от собственото си виновно бездействие, тъй като не е поддържал отчетност в информационните си масиви относно техническото средство за измерване и не е предал установеното техническо средство за измерване в БИМ за метрологична експертиза. Твърди, че лишено от житейска логика е, в случай, че се е целяло неправомерно свързване, да се поставя електромер.

Твърди, че е налице е промяна в схемата на свързване, а не неправомерно свързване. Твърди, че при начисляването ищецът е следвало да приложи чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ.

Твърди, че правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В тази връзка твърди, че ако претенцията на ищеца произтича от сключен между страните договор, то следва да се установи виновното поведение на представител на ответното дружество, а ако се приеме, че не е налице договор между страните, то би се касаело до хипотеза на деликтна отговорност, при която обаче отново би следвало да се установи дали е налице противоправно поведение на ответника по делото, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. Твърди, че настоящия случай се установява, че е налице електромер, който е не е регистриран (или поне така се твърди), но не се установява ответникът/негов представител да го е поставил, или пък повредил. Не се установява и каква вина има ответника за това, че ищецът не открива фабричния номер на електромера в масивите си, или поне твърди, че не го открива. В тази връзка твърди, че отговорността за отчета и за въвеждане на средствата за търговско измерване в клиентската система не може да се поема от клиента, защото като страна по продажбеното правоотношение, ищецът е задължен не само да монтира средствата за търговско измерване, разположение до или на границата на имота на клиента, но и да ги регистрира в системите си за отчет и да поддържа техните метрологични и технически характеристики в съответствие с нормативните 3 изисквания (чл. 120 ЗЕТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и претендира разноски.

О тветникът по въззивната жалба „Електроразпределителни мрежи „Запад“ ЕАД редовно уведомен за същата я оспорва. Твърди, че оспорването по отношение на цитирания констативен протокол в ОИМ е бланкетно, поради което твърди, че реално оспорване на констативния протокол не е направено. По отношение необходимостта протокола да се подписва от МВР - такова изискване не е въведено в действащите ПИКЕЕ.

Разпределителното дружество само е длъжно незабавно да уведоми органите на МВР. което е направено, видно от приетите по делото доказателства. По отношение на оплакването, че не било проведено главно доказване на всички обстоятелства и факти относно предявената претенция твърди, че не е въвеждано оспорване от страна на ответника относно ползването, т.е. по отношение ползването собствеността на процесната абонатна станция няма възникнал и разгледан спор между страните и съответно тези факти не са подлежали на доказване. По отношение оплакването, че не били налице основанията за съставяне на процесния констативен протокол твърди, че при проверката е установено, че процесната абонатна станция на ответника е не присъединен към разпределителната мрежа като на място е установено наличието на някакъв електромер, който не представлява средство за търговско измерване съгласно Закона за измерванията или другите нормативни актове, уреждащи изискванията към средствата за измерване. От друга страна твърди, че наведените доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани, поради настъпила преклузия. По оплакването, че електромерът не бил изпратен в Български институт по метрология твърди, че същото е несъстоятелно, тъй като нормите на ПИКЕЕ не съдържат такова изискване. По отношение на оплакването, че случая не бил неправомерно присъединяване, а промяна в схемата на присъединяване твърди, че от заключението на СТЕ се установява, че случаят представлява неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа, както и че схемата на свързване може да бъде нарушена, ако има правомерно свързване на обекта с мрежата. Когато е налице правомерно присъединяване, схемата на свързване не може да бъде нарушена, съответно не може да бъде приложен реда за корекция по този начин, тъй като за това нарушение е необходимо да имаме присъединен клиент, какъвто не е настоящия случай. По отношение на оплакването, че ответното дружество нямало вина за фактическата обстановка, отразена в констативния протокол твърди, че въпросът чия е вината за създаденото фактическо положение е ирелевантен. Като неоснователно твърди че е възражението относно приложението на общите правила, тъй като законът за енергетиката в чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПНКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР. Твърди, че този см. е и константната практика, съгласно която е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента.