Определение № 4455 от 03.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4455 гр. София, 03.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002101931 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени три касационни жалби срещу постановените във възвивното производство по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив решения : решение № 768/07.06.2023 г.постановено по главния иск по чл.108 ЗС, и решение № 1229/16.10.2023 г. за допълване на първото решение по същото дело, с произнасяне по предявеният от В. С. К. и Е. С. П. инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

1. С първата касационна жалба вх. № 24169/31.07.2023 г., подадена от „Фундамент“ ООД, чрез пълномощник адв. З. О., се обжалва основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е частично недопустимо, а по същество и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. С изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и по чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК. С допълнително изложение вх.№ 38047/11.12.2023 г. се твърди недопустимост – основание по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК изцяло на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС, също и на първоинстанционното решение по този иск, като постановени по отношение на ответника К. Т. Г., който е починал още преди даване ход на устните състезания в първата инстанция, но не всички негови законни наследници са участвали в делото, който факт не е бил известен по приключване на въззивното производство.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата се оспорва като неоснователна, като се претендират и разноски, така :

1

- общ писмен отговор от М. Т. П. - чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., Г. Д. Б. и С. Д. Б. - двамата чрез адв. Д. Б.,

- отделни писмени отговори от В. С. К. и Е. С. П.-всяка чрез адв. К. Д..

- общ писмен отговор от И. А., В. Г. и В. Ч., чрез адв. М. Б., - общ писмен отговор чрез пълномощник адв.З. З., от С. К. Б., А. Я. М., Е. Н. К., К. М. Б., А.

Г. К. – М., А. К. Л., Р. Т. К., К. А. М., Н. А. П., И. Н. К., Н. К. Г., Н. Г. П., А. М. К., Р. Г. К.,

Н. А. У. и К. К. Б.,

- общ писмен отговор от Д. М. А. - лично, а чрез него като адвокат-пълномощник и от Г. Г.

К., Т. В. Т., К. И. И., М. Г. Д. – Г., С. И. К., Л. С. К. и К. Т. Г..

2. С втората касационна жалба вх. № 35326/17.11.2023 г. на община Пловдив, подадена чрез юрк. И. А. и юрк. С. Л., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК.

Твърди се, че това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Интересът си от касационната жалба община Пловдив обосновава с качеството си на страна по делото като трето лице-помагач на ищеца „Фундамент“ ООД, макар с решението чл.250 ГПК въззивният съд да е посочил, че то подлежи на обжалване само от дружеството. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане касационното обжалване. Претендират се разноски.

По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни страни, с които същата, макар и допустима, се оспорва като неоснователна, като се претендират и разноски, така :

-общ отговор от В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д.,

-общ отговор от М. Т. П. чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., и от Г. Д. Б. и С. Д. Б.-двамата чрез адв. Д. Б.,

-общ отговор от И. А., В. Г. и В. Ч. чрез адв. М. Б..

С последните два отговора е направено и възражение за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение, без конкретно уточнение.

3. С третата касационна жалба вх. № 38212/12.12.2023 г. подадена от „Фундамент“ ООД, чрез адв. З. О., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди се, че то е нищожно-постановено от незаконен състав на съда, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанието по чл.280, ал.2, предл.първо ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване. Претендират се разноски.

Против тази трета касационна жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил общ писмен отговор от насрещните страни В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Останалите страни по делото не са взели становище по подадените касационни жалби. В хода на администриране на касационните жалби, въззивният съд е констатирал смъртта на 2 ответниците К. Т. Г. и М. Н. Б., като на наследниците им са връчени преписи от касационните жалби - съответно на наследниците на К.Г., които не са страни по делото на собствено основание (такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на наследниците на М.Б. - Г. П. Б. и Н. П. Б..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С първоинстанционното решение № 261131/09.04.2021 г. по гр.д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, поправено с решение № 261192/ 14.04.2021 г. по същото дело (с добавяне на осъдителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС и на община Пловдив като ответник по исковете за нищожност на посочения договор), е бил уважен изцяло предявеният от „Фундамент“ ООД срещу А. Я. М., К. Т. М., М. М., Н. Г. П., Р. С. М., К. А. М., С. А. М., Н.

И. К., Р. Г. К., А. Г. К.-М., Е. Н. К., К. М. Б., А. М. К., Е. С. П., В. С. К., Р. П. К., Н. К. Г., М.

Т. П., Ч. Й. К., К. Б., В. Г. К., Б. Л. Л., П. И. В., Л. Н. У., М. П. К., А. К. Л., И. С. А., В. А. Г.,

В. А. Ч., К. Т. Г., Л. С. К., С. Ю. К., Н. А. П., М. Н. Б., С. Д. Б., Г. Д. Б., П. В. Д., В. К. И., Г.

Г. К., Р. Т. К., Т. В. Т., М. Т. К., П. К. К., Х. Д. Г., К. И. Б., К. И. И., Д. М. А., М. Г. Д.-Г., И. Н.

К., Н. С. Б., Н. Б. К., В. К. К.- В. осъдителен иск за собственост, като ищецът е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ от 23,13 кв м заедно с 0,5 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № *** по същата КК, с адм. адрес : [населено място], бул.Х. Б., № 71, ет.1, с предназначение: обекти със специално предназначение, с подробно описани съседи на обекта, на основание добросъвестно 5 годишно давностно владение от 24.10.2011 г., установено въз основа договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен с Община Пловдив, и са осъдени ответниците да му предадат владението на същия обект.

Със решението са отхвърлени предявените от В. С. К. и Е. С. П. срещу „Фундамент“ ООД и община Пловдив, насрещни искове за обявяване нищожността на договор за покупкопродажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради невъзможен предмет-чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД и евентуалният иск за обявяване нищожността на същия договор поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД. Посочено е още, че по делото е участвал като трето лице-помагач община Пловдив.

Въззивният съд, сезиран с пет въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения, подадени от част от ответниците по иска по чл.108 ЗС, и от двете ищци по установителните искове за нищожност, със своето основно /първо/ решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, е отменил изцяло обжалваните първоинстанционни решение № 261131/09.04.2021 г. и решението по чл.247 за неговата поправка с № 261192/ 14.04.2021г., двете постановени по гр.д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, вместо което е постановил отхвърляне на предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС (в неговите установителна и осъдителна части) с предмет правото на собственост спрямо процесния самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно описан в диспозитива на акта, на соченото придобивно основание от ищеца добросъвестно 5-годишно давностно владение, считано от 24.10.2011 г. въз основа на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. с община Пловдив след публичен търг от 29.09.2011 г., предявен иска от 3

„Фундамент“ ООД спрямо ответниците-етажни собственици на сграда в режим на етажна собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73, а именно : А. Я. М., К. Т.

М., М. Т. М., Н. Г. П., Р. С. М., К. А. М., С. А. М., Н. И. К., Р. Г. К., А. Г. К.-М., Е. Н. К., К.

М. Б., А. М. К., Е. С. П., В. С. К., Р. П. К., Н. К. Г., М. Т. П., Ч. Й. К., К. Б., В. Г. К., И. Н. Л.,

Л. Б. Л., Н. Г. В., В. П. С., Б. П. В., Л. Н. У., М. П. К., А. К. Л., И. С. А., В. А. Г., В. А. Ч., К.

Т. Г., Л. К. С., С. Ю. К., Н. А. П., М. Н. Б., С. Д. Б., Г. Д. Б., П. В. Д., В. К. И., И. З. Д., Г. З. Д.В., Р. Т. К., Т. В. Т., М. Т. К., П. К. К., Х. Д. Г., К. И. Б., К. И. И., Д. М. А., М. Г. Д.-Г., И. Н. К.,

Н. С. Б., Н. Б. К., и В. К. К.- В..

Това въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив е било поправено с решение № 1450/23.11.2023 г. по същото дело, като в диспозитива, с който е отхвърлен иска по чл.108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу физическите лица ответнициетажни собственици за посочения обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], са добавени имената и на ответниците-етажни собственици С. И. И., Н. А. У. и П. Й.

Н.-У., както и е изменено и допълнено същото основно въззивно решение № 768/07.06.2023 г. в частта за разноските. Това второ въззивно решение не е обжалвано самостоятелно, поради което основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. има съдържание съобразно него.

Въззивният съд, след като подробно е описал оплакванията по сезиращите го пет въззивни жалби и изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, е изложил и своите съображения по спора в рамките на проверката на първоинстанционното решение по чл.269 ГПК. Въззивният съд е отрекъл правилността на изводите по първоинстанционното решение, изведени от приетата по делото изготвена от етажните собственици проектна документация през 1994 г., акта за узаконяване № 21 от 05.07.1994 г. на името на всички собственици и Разрешение за ползване № 94-Г-13/ 11.07.1994г., че с тях се обективира решение при единодушие на етажните собственици за промяна предназначението на процесната портиерна в магазин за търговска дейност, и че възражението на етажните собственици, че това портиерно помещение и към настоящия момент е обща част, такава каквато е била до 1994г., е неоснователно. Съответно е прието от въззивния съд обратното : първо, че в правнорелевантния период, на който ищецът се позовава да е осъществявавано давностното владение от 24.10.2011 г. – до предявяване на настоящата ИМ – 30.01.2017г, е действал нормативен акт, определящ изрично начина на преустройства в общи части, което по същността си означава вкл. фактически действия във връзка с предназначението на съответните обекти и промяната му, а именно след вземане на нарочно решение на общото събрание, по чл.4, ал.1, т.11 от ПУРНЕС/ отм., в редакцията му Изм.-Изв., бр.14 от 1957 г., действаща до неговата отмяна с ДВ, бр.6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г./ отм.//.

Второ, че по делото няма доказателства за акт или поведение, от които да се изведе недвусмислено воля на етажните собственици за изменението на предназначеинето на портиерското помещение, в контекстна на допуснатата с ТРОСГК 39-1986 г. възможност такава воля да не изрично писмено изразена. Трето, прието е, че горепосочената проектна документация от 1994 г., на която се е позовал и първоинстанционният съд, се явява неотносима към процесното портиерско помещение. Последния извод е обоснован от 4 въззивния съд с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.лице Б.К., че тази документация касае не касае процесното спорно помещение за портиер/портиерна, а друг обект в същата етажна собственост, а именно оформилото се след последващо напречно и надлъжно укрепване през 1968 г. при колонадата от запад по първоначалния проект и строеж, с което се е оформил проход, по-късно затворен като помещение / в момента траурна агенция/, като в графичната част на заключението тези две помещения са разграничени чрез цветово отразяване. Формиран е решаващ извод от въззивния съд, че процесният спорен обект, макар и със специално предназначение, поради което и самостоятелен обект, не съставлява самостоятелен обект на собственост, поради притежаваната характеристика по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС като обща част, принадлежаща на собствениците на самостоятелните обекти на собственост в жилищната сграда – етажна собственост.