Определение № 40485 от 13.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40485 гр. София, 13.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20231110146755 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

По делото в срока за подаване на възражение, на 05.10.2023 г. е постъпило такова по ч л. 414а ГПК, с което длъжникът[******] уведомява, че е платил задълженията по заповедта за изпълнение, но счита, че не е дал повод за завеждането на претенцията по реда на заповедното производство, съответно не дължи разноски за същото. Представя в препис платежно нареждане за извършено на 04.09.2023 г. плащане по сметка на [******]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Препис от възражението и от платежния документ са връчени на заявителя за становище, като такова е постъпило на 17.10.2023 г. Със същото процесуалният представител на страната подробно изяснява хронологията на водените извънсъдебно преговори и отправените до длъжника покани да погаси доброволно вземането.

Позовава се на приложени към заявлението в тази връзка писмени документи, като обобщава, че длъжникът е дал повод за предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед което дължи законна лихва до датата на плащането и сторените разноски.

Съдът по доводите на длъжника, че не е дал повод за образуване на делото и е погасил задълженията преди да е бил уведомен за същото, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. В случая с подаденото в срока възражение по чл. 414а ГПК, задълженията по заповедта не са оспорени, а длъжникът установява, че е заплатил 1 главното вземане по същата. Не са налице данни да е заплатена законната лихва от датата на подаване на заявленеито до плащането. Страната изрично е оспорила да дължи разноските по делото, доколкото е извършила доброволно плащане и не е дала повод за завеждането на настоящото производство. Тези доводи съдът приема за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Видно е от представените към заявлението документи, че процесното задължение е такова с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение н а 20.08.2023 г. Установява се от разменена между страните писмена електронна кореспонденция, че г-н Р. Т. Е. е отправил покани до длъжника да погаси процесното обезщетение. Изявление с искане за плащане е било изпратено до длъжника на 28.03.2023 г., като такова изрично е било отказано с писмо от 29.03.2023 г. По-късно с писмо, изпратено по ел.път на 13.07.2023 г. на същия електронен адрес, от който заявителят е получил отказ да му бъде изплатено обезщетение[******], длъжникът отново е поканен да заплати обезщетение във връзка с приложено становище на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по случая. С това писмо на длъжника е предоставен срок за плащане до 23.07.2023 г., както и са посочени данни за банковата сметка на [******]. На авиокомпанията е указано, че при забава и липса на погасяване в предоставения срок претенцията ще бъде предявена по съдебен ред.

Водената между страните кореспонденция не е оспорена от страна на длъжника в производството. Обратно, в подаденото възражение страната се позовава на получена покана за доброволно плащане от заявителя чрез друг пълномощник – адв. [******] и извършен превод по сметката на адвокатското дружество, посочена в същото електронно писмо. Заявителят пък не е оспорил представителната власт на адвокатското дружество да получи плащане на дължимото му обезщетение и е признал, че вземането за обезщетение е погасено.

В обобщение на изложеното, следва да се приеме, че длъжникът не е заплатил задължението си преди да бъде заведена по съдебен ред от страна на заявителя претенция за изплащане на същото, с което е дал повод за депозиране на заявление по реда на чл. 410 ГПК. Тази претенция не се явява повторна такава – не са налице данни да е било инициирано друго съдебно производство, а действията на кредитора са предприети в защита на субективното притезателно право, което длъжникът извънсъдебно не е удовлетворил в предоставения му срок. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС след изтичане на този срок, а плащането е извършено в по-късен момент. Ето защо и съдът приема, че с поведението си длъжникът е дал повод за иницииране на съдебна процедура и дължи както лихва за забава, така и съдебно-деловодни разноски.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че без 2 значение за отговорността на длъжника за разноските се явяват доводите, че извънсъдебно кредиторът е упражнявал правата си чрез друг пълномощник, доколкото заявителят не оспорва факта на извършено плащане на главното вземане на овластено лице, респ. че същото е извършено в полза на кредитора. Институтът на представителството предоставя възможност на правните субекти да имат повече от един пълномощник, предвид което тези съображения на длъжника не следва да бъдат по-подробно обсъждани.

Издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта според извършеното от длъжника плащане. От представеното нареждане за плащане се установява, че със сумата 8214,49 лева е извършено погасяване на вземанията на седем лица, всяко в размер на равностойността на сумата 600 евро, следователно и доколкото това не е спорно, се приема, че дължимото обезщетение по заповедта за изпълнение е заплатено на кредитора. Не са налице основания за обезсилване на съдебния акт в частта, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя законна лихва върху главното вземане за периода от образуване на производството до плащането, както и разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Непогасеното вземане за законна лихва за забава за периода 20.08.2023 г. – 04.09.2023 г. възлиза в размер на сумата 6,84 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на общодостъпен лихвен калкулатор

/ https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/

Съдът следва да се произнесе по исканията за издаване на изпълнителни листове, въведени с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и поддържани с постъпилото на 17.10.2023 г. по делото становище от страна на заявителя, чрез пълномощника му в настоящото производства, като уважи същите.

На длъжника не се следват разноски, с оглед което и това искане следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение № 25851/30.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 46755/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав, с изключение на частта за присъдената законна лихва върху главното вземане за периода от 20.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и в частта за разноските за заплатената държавна такса в размер на 25 лева и адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. В. Ч. М. за предоставена безплатна правна помощ на заявителя в заповедното производство.

ДА СЕ ИЗДАДАТ изпълнителни листове по Заповед за изпълнение № 3

25851/30.08.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 46755/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав, както следва:

- в полза на заявителя - за присъдената законна лихва, възлизаща на сумата 6,84 лева за периода от 20.08.2023 г. до 04.09.2023 г., изчислена от съда на основание чл.

162 ГПК, и за сумата 25,00 лева – държавна такса;

- в полза на адв. В. Ч. М. - за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника [******] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, заявено с подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Определението в частта относно обезсилването на заповедта за изпълнение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд от заявителя и от длъжника, а в останалата част - в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на препис от определението, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4