Решение № 114 от 06.04.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Петрич, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20221230200934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Р. А., с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „К. Б.

М.“ № *, чрез процесуалния представител адв. А. С. от БлАк, против Наказателно постановление № BG28032022/5800/Р8-524 от 16.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизвоствени нарушения, както и противоречие с целта на закона. В съдебно заседание същият не се явява, 1 представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Претендират се съдебни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и депозира становище по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ТО-Петрич към Районна прокуратура -гр. Благоевград при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2022 г. в 10:48 ч. в направление излизане от територията на Р България, на граничен контролно-пропусквателен пункт - Кулата, свидетелят Р. К. – ст. инспектор в отдел ПТРР, извършил проверка на жалбоподателя, управляващ ППС с рег. № Е4988МА, вид: Влекач, марка и модел ДАФ ФТ ЦФ 85.410, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона. В хода на проверката установил, че на 13.03.2022 г. в 14:43 ч., по път А-3, км 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Като място на нарушението е посочен път А-3, км. 163+488, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система. Съставен е АУАН № BG28032022/5800/Р8-524/28.03.2022 г., в който е отразено, че МПС е засечено по път А-3, км. 163+488, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

АУАН е връчен на жалбоподателя лично, като същият не е вписал възражения.

В хода на извършената проверка, на 28.03.2022 г. жалбоподателят А. е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна 2 санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева, с Квитанция за платени пътни такси в РБългария РБългария.

В предвидения по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП, 14-дневен срок за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП за освобождаване от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, такава по АУАН № BG28032022/5800/Р8-524/28.03.2022 г. не е постъпила.

На 16.09.2022 г., въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съдът счита, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта 3 за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“.

Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като „на 13.03.2022 г. в 14.43 часа …. горепосоченото ППС попада в категорията … не е заплатена дължимата пътна такса …“. Не е описано каквото и да е действие или бездействие на жалбоподателя. Понадолу е описано, че жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.

Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона.

Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е наложено наказание.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП 4 няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Освен това, съдът намира, че в настоящия казус не е спазен и Принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз.

Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавитечленки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: "при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността." Тоест, правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, където е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат 5 по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се застъпва становището, че " Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с ползването на пътя, което рефлектира и върху безопасността на движението. Неплатена в случая е прието, че е такса за изминато разстояние, която се равнява на 0,43 лв., което само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложената на водача глоба в размер на 1800 лева за незаплащането на такса за отсечка 163+488 – сегментът 1333910902 е с дължина 3,550 км. Тази несъразмерност е основание също за отмяна на НП. Следва да се посочи и че законодателят към момента е преценил несъвършената уредба, като е приел редица изменения в процедурата по установяване на изминатия път, 6 възможност да деклариране в срок и т.н., които обаче до момента на постановяване на решението не са влезли в сила. Независимо от това обаче преценката на обществените отношения и правонарушения, свързани с движението по платената пътна мрежа, няма как да не поставят „сегашните нарушители“ в по-неблагоприятна позиция и да понесат високата финансова тежест, определена като абсолютна санкция. От друга страна, със забраната да бъдат приемани нарушения по ЗДВП за маловажни, съвсем несправедливо и без възможност за каквато и да е корекция в размера на наказанието, се налага наказването на един водач без оглед на причините, изминатото разстояние, заплатени ли са такси за други сегменти и т.н.

Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/298fa250-9ac8-4bff-a9a4-ef194063f80a