Решение № 158 от 15.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. С., 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

В.ия Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора В. Сп. П. като разгледа докладваното от В.ия Р. Стоилова Въззивно административно наказателно дело № 20251800600487 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ, вр. чл. 378, ал. 5 НПК за въззивен контрол, инициирано с въззивен протест от прокурор при РП – С., ТО – И. и въззивна жалба от обвиняемата М. Г. Х., чрез защитника й – адв. В. П. против Решение № 70 от 07.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 362/2024 г. по описа на Районен съд – И..

С посоченото Решение № 70 от 07.04.2025 г. на Районен съд – И., постановено по а.н.д. № 362/2024 г. по описа на същия съд, обвиняемата М.

Г. Х., родена на ....... г. в гр. И., живуща в гр. И., българка, български гражданин, разведена, висше образование, управител на „М. Р.“ ЕООД, неосъждана, ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА за това, че на 20.06.2023 г. в гр. И., С. област, на ул. „Ц. О.“ № 71, в офис на „И.“, чрез използване на физическа сила, изразяваща се в хващане и стискане в областта на левия горен крайник, теглене и силно дърпане с ръце, е причинила на Ж.К.

Д. от гр. И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата раменна става с десцендиращ хематом и леко ограничени движения, което увреждане е реализирало медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено от длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – като управител и законен представител на представляваното от нея търговско дружеството „М. Р.“ ЕООД, ЕИК ........., извършващо представителство по предоставянето на платежни услуги от името на „И.“ АД по силата на Договор за представителство № 2522 от 1

28.03.2022 г. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същото решение обвиняемата М. Г. Х., е призната за НЕВИНОВНА, в това деянието да е извършено при изпълнение на службата й, както и да е извършено по хулигански подбуди - осъществено на публично място, с демонстрация на безнаказаност, доминация и грубо пренебрегване на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и правата и достойнството на отделната личност, поради което и на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАВАЛ по обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С оглед изхода на делото, обв. М. Х. е осъдена да заплати сторените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1304.25 лв., и в хода на съдебното производство в размер на 1723.03 лв.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът, който в срока по чл. 378, ал. 5, вр. чл. 319, ал.1 НПК е депозирал протест, с искане за отмяна на присъдата в оправдателната част / по отношение на квалифициращият деянието признак по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК/ и признаване на подсъдимата за виновна да е извършила деянието по хулигански подбуди. Прокурорът счита, че от събраните по делото доказателства /които изброява/, се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила деянието по хулигански подбуди.

Сторено е и искане, конкретизирано в протеста и допълнението към него, за увеличаване на наложеното на подсъдимата административно наказание „Глоба“. Прокурорът счита, че определеният от съда размер на глобата не отговаря на събраната доказателствена съвкупност по делото и обществената опасност на деянието. В този смисъл изтъква отегчаващи отговорността обстоятелства, които не са били съобразени от първоинстанционния съд.

С тези си аргументи прокурорът счита, че въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2 НПК и да отмени решението в оправдателната му част, като на осн. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК признае подсъдимата Х. за виновна за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и правомощието си по чл. 334, т. 3 и да измени решението, като на осн. чл. 337, ал. 2, т. 3 НПК увеличи размера на наложеното административно наказание „Глоба“ от 1000 лв. на 2500 лв.

Недоволна от поставения съдебен акт е останала и обв. Х., която чрез своя защитник - адв. П. е подала въззивна жалба и допълнение към нея. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в осъдителната му част. Счита, че мотивите на съда са неясни и противоречиви, тъй като съдът от една страна не споделя тезата на държавното обвинение за това деянието да е извършено при изпълнение на службата на обвиняемата, а от друга страна е приел, че е осъществен квалифициращият признак по чл.

131, ал. 1, т. 2 НК, а именно деянието да е извършено от обв. Х. в качеството й 2 на длъжностно лице по повод изпълнение на службата й. На следващо място в жалбата се изтъква, че съдът неправилно и превратно е тълкувал разпитите и заключенията на вещите лица, извършили СМЕ, относно начина и механизма на получените от пострадалата увреждания, както и нейната свидетелска годност, като в жалбата са изложени подробни съображения в тази насока.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който да бъде оправдана обвиняемата Х..

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от С. окръжна прокуратура поддържа депозирания протест и оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че са налице хулигански подбуди при извършване на деянието.

Защитникът на обвиняемата Х. – адв. П. оспорва протеста. От друга страна поддържа депозираната жалба на посочените основания. Счита, че по делото няма категорични и безспорни доказателства, които да уличават обвиняемата в извършеното престъпление, за което й е повдигнато обвинението.

Обвиняемата Х. /в лична защита/ се придържа към становището на защитника си. Отделно интерпретира фактите, предмет на обвинението, като акцентира, че е хванала пострадалата Живка за ръката за да я издърпа от стола, понеже последната се държала провокативно, но не било установено да й е причинено каквото и да било увреждане. Счита, че подбудите на пострадалата са други, тъй като още при самото издърпване й казала „ще те съдя“, без дори да знае дали има някакво нараняване.

В последната си дума моли да бъде отменено постановено решение, тъй като не смята, че е виновна.

Софийският окръжен съд, трети въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата и протеста, с доказателствата по делото и с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.

314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК – чл. 378, проведена пред първия съд, последният е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл. 375 НПК и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение. Фактическите констатации и изводи на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях, като от събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

М. Г. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на „М. Р.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. И., ул. „Г. Р.“ № 34.

Дружеството извършва представителство по предоставяне на платежни услуги 3 от името на „И.“ АД, ЕИК ....... по силата на Договор за представителство № 2522 от 28.03.2022 г., като дейността е осъществявана в офис, находящ се в гр.

И., С. област, ул. „Ц. О.“ № 71.

Свидетелят Л. Б.Д. работел по трудов договор на длъжност „оператор“ в „М. Р.“ ЕООД.

През месец август 2022 г. свид. Ж. Д. закупила мобилен телефон на изплащане към дружеството „Б. П. Л.Ф.“, като заплащала чрез „И.“ дължимите вноски. През месец март 2023 г. не била внесла вноската си по договора за продажба на изплащане.

На 28.04.2023 г. свид. Ж. Д. посетила офиса на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71 и наредила сумата от 257.22 лв. по сметка на получателя „Т.Б. А. Б.“ ЕАД. Операцията била извършена от св. Л. Д., като била издадена разписка с № 0500018582002371 от 28.04.2023 г.

След няколко дни свид. Ж. Д. получила обаждане от служител на „Б. П.

Л.Ф.“, който я уведомил че не били извършени преводите за месеците март и април 2023 г., поради което ще се предприемат действия по принудително събиране на вземанията. Тъй като свид. Ж. Д. изгубила разписката, с която би могла да докаже плащането, посетила многократно в различни дни офиса на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71 с молба да се издаде копие от вносната бележка.

Свид. Л. Д. всеки път заявявал, че от офиса имали право да издават вносни бележки само в рамките на работния ден.

Свид. Ж. Д. се обадила в централата на „И.“ АД, от където била уведомена че в рамките на пет години назад от плащането има право да бъде издаден дубликат от вносната бележка.

През месец юни свид. Ж. Д. открила вносната бележка в дома си, като на 20.06.2023 г. около обяд отново посетила офиса на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71. Там заварила обв. М. Х. и свид. Л. Д.. Свид. Д. седнала на стол пред бюрото на свид. Л. Д. и поискала от оператора да направи проучване в тяхната система, за да бъде установено по чия сметка са постъпили парите, наредени на 28.04.2023 г., съответно какво се било случило с превода. Свид. Л. Д. се обадил по телефона на централата на „И.“ АД, за да потърси информация за движението на превода.

Между свид. Ж. Д. и свид. Л. Д. започнал спор, в който се намесила и обв. М. Х.. Тримата си разменили реплики на висок тон, като свид. Ж. Д. питала дали се подиграват с нея, а обв. Х. й казвала да говори по-тихо.

Конфликтът продължил като обв. Х. подканила свид. Д. да напусне офиса, която обаче отказала и продължила да настоява да бъде разрешен проблемът.

Тогава обв. М. Х. се приближила към свид. Ж. Д., хванала я с ръка в областта на мишницата и започнала да я дърпа с цел да стане от стола и да напусне офиса. Вследствие от тегленето и натиска, приложен от обвиняемата, пострадалата Д. почувствала силна болка в областта на лявото рамо, поради което и станала от стола и напуснала офиса.

Когато излязла пред офиса свид. Д. позвънила на баща си – свид. К.Д., на когото споделила за случилото се. Свид. Д. пристигнал на мястото на инцидента. Влязъл в офиса и потърсил обяснение за случилото се от обв. Х..

4

Същевременно свид. Ж. Д. подала сигнал на Национална система 112 с твърдение за упражнено физическо насилие спрямо нея, в който посочила, че й е нанесен побой и че била дърпана в офис на „И.“ в гр. И., ул. „Ц. О.“ № 71.

Пострадалата поискала да бъдат изпратени линейка и полиция, тъй като не й било добре.

На място пристигнали свидетелите А. М. и Н. М. – полицейски служители при РУ-И., където на място установили обв. М. Х., пострадалата Ж.

Д. и нейния баща свид. К.Д.. Същите продължавали да водят вербален спор.

Полицаите ги предупредили да преустановят разправията.

Малко след това пред офиса пристигнал и екип на ФСМП – И. с дежурен лекар свид. Р. Б., на когото Д. споделила, че има болка в рамото.

Свид. Ж. Д. била транспортирана с линейката до ФСМП – И., където била прегледана и била назначена рентгенография на лява раменна става, за да бъде установено травматично увреждане. Свид. Р. Б. разчел рентгенографско изследване и издал фиш за спешна медицинска помощ, в който била поставена работна диагноза – контузия на рамото. Рентгеновата снимка и оптичния носител от изследването били предадени на пострадалата Ж. Д., след което била насочена към ортопедичен кабинет в гр. С..