Решение № 3848 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110204466 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Д. С. С., ЕГН: **********, чрез адв. В. С. от САК, срещу електронен фиш серия К № 376 8990 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят, който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен - издаден в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателят се позовава на изтекла давност с оглед издаване на ЕФ на 08.07.2020 г. и връчването му на 24.02.2024 г. Претендира направените разноски в производството.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в 1 нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2020 г. в 13.56 ч. лек автомобил марка "*** Пасат" с рег. № СВ *** НС, се движел в гр. София, по бул. "Околовръстен път", срещу бензиностанция „Еко“, с посока на движение от бул. "С.ско шосе" към бул.

"Свети Климент Охридски". На посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 80 км/ч с пътен знак В26. При ограничение на скоростта до 80 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 118 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 38 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство ATC TFR-1M 614 – мобилна система за видеонаблюдение тип "Трафик радар" TFR1-M, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 3768990 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание "глоба" в размер на сумата от 400. 00 /четиристотин/ лева.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства: електронен фиш Серия К № 3983081; снимков материал; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ *** НС; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.; протокол от проверка № 7-38-19 от 24.10.2019 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол от 08.07.2020 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид TFR1-M ведно със снимка на автоматизираното техническо средство и мястото, на което е било разположено; списък с намерени фишове; ежедневна форма на отчет на автопатрул от 08.07.2020 г.; справка картон на водача; протокол за извършено обучение.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която 2 електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят собственикът на автомобила, именно жалб. С..

Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице неяснота или непълнота при описание на фактическата обстановка по случая.

По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че конкретното техническо средство е преминало съответната техническа проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на МПС.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си 3 определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена в § 6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство, установяващо нарушението в присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно техническо средство, като има пълна информация относно ползването на техническото средство на 08.07.2020 г. за извършване на видеоконтрол на скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. "Околовръстен път", срещу бензиностанция „Еко“, с посока на движение от бул. "С.ско шосе" към бул. "Свети Климент Охридски".

От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на територията на населеното място, където е въведено ограничение на скоростта 80 км/ч с пътен знак В-26. Установява се, че автомобилът, който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 118 км/ч, което надвишава с 38 км/ч максимално допустимата по закон скорост.

В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка "*** Пасат" с рег. № СВ *** НС е собственост на Д. С. С., като на основание чл.

188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от страна на жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е предоставял управлението на автомобила на друг човек.

Наложеното административно наказание се равнява на размера, определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач, 4 който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лева, поради което наказанието е определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.

Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.