Решение № 147 от 18.09.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Б., 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I ГР.СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200226 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“Ц.О.“ №., чрез адв. К. С., против Наказателно постановление № 260247-000172 от 23.06.2026г., издадено от Началник РУ – Б. при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като иска то да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО – Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2026г., около 10:38ч., в гр.Б. по ул.“В. Л.“, полицейски служители спрели за проверка лек автомобил марка „Д. М.“ с рег.№ ......., управляван от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че автомобилът бил собственост на П. В. К. – починал на 03.10.2025г., като регистрацията му била служебно прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП тъй като в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство, не била заявена промяна в данните за собственика. В писмено обяснение жалбоподателят посочил, че не знаел за служебното прекратяване на регистрацията и не бил уведомяван за това обстоятелство. На водачът бил съставен АУАН за 1 нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлява нерегистрирано МПС, който последният подписал без възражения. На 27.04.2026г. била издадена ЗППАМ № 26-0247-000079 за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, подбуква „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, връчена на 30.04.2026г. Впоследствие, по жалба, същата е била отменена с Решение № 1902 от 02.07.2026г. по адм. дело № 394/2026г. на Административен съд – Русе.

В законоустановения срок било депозирано възражение срещу съставения АУАН, в което били изложени съображения за липса на субективна страна на деянието. По същото била извършена проверка, приключила със становище рег.№ 247р-4798/21.05.2026г., в което било отразено, че по случая има образувана преписка с рег.№ 247р-4060/27.04.2026г. с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което АУАН бил прекратен с мотивирана резолюция № 26-0247-М000026/18.05.2026г. и материалите били изпратени на Районна прокуратура – Русе за решаване по същество.

В хода на извършване на проверката по преписка с рег.№ 247р4060/2026г. било изпратено запитване до Сектор „Пътна полиция“ относно основанието за прекратяване регистрацията на процесното МПС. От получения отговор се установило, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена на 03.04.2026г. в 19:00ч., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП починал собственик на 03.10.2025г.

С мотивирана резолюция № 26-0247-М000026 от 18.05.2026г., административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, като материалите по образуваната преписка с рег.№ 247р-4060/27.04.2026г. били изпратени в Районна прокуратура – Русе. С Постановление от 09.06.2026г. по пр.пр. № 3113/2026г., наблюдаващият прокурор постановил отказ от образуване на досъдебно наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради явна незначителност на обществената опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Материалите по преписката били изпратени на Началника на РУ – Б. при ОДМВР – Русе, с оглед наличието от обективна и субективна страна на елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за преценка и реализиране на административнонаказателна отговорност.

На 23.06.2026г., Началник РУ – Б. при ОДМВР – Русе, издал оспореното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 02.07.2026г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

В жалбата се излагат съображения за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като се сочи, че незнанието относно настъпилата служебна дерегистрация представлява извинителна фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която изключва вината.

Позовава се на приетото с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ОСНК на ВКС и ВАС разрешение, което макар да се 2 отнася до нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, принципните му съображения били напълно относими и към настоящия правен спор. Твърди се, че по никакъв начин не е бил уведомяван за служебната дерегистрация на автомобила и не е съществувала обективна възможност да узнае за това.

Съдът намира така релевираните възражения за неоснователни.

Позоваването на цитираното тълкувателно постановление е неуместно, доколкото същото е неотносимо към процесния случай. Настоящата инстанция намира, че не могат да бъдат отнесени съжденията относно субективната съставомерност на деянията по чл.143, ал.10 и това по ал.15 от ЗДвП, тъй като между тях липсва тъждество. Незнанието на факта за прекратяване на служебната регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП се основава именно на фактическия състав водещ до самото прекратяване на регистрацията. Задължение за уведомяване, съгласно чл.574, ал.10 от КЗ, има Информационния център на Гаранционния фонд, който „уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.“. Според чл.574, ал.11, изр. второ от КЗ, „Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Нито в КЗ, нито в ЗДвП обаче е предвиден срок, в който след уведомяването се прекратява служебно регистрацията, както е например в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, респективно в предвидения ред на 18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Дори да се приеме, че собственика на ПС, като не представи доказателства за сключен застрахователен договор и изтичане на 14-дневния срок, би бил наясно единствено, че ще бъдат уведомени органите на „Пътна полиция“, но няма как да узнае в какъв срок ще настъпи служебното прекратяване на регистрацията, за да се приеме, че е наясно с този факт. Тоест, служебното прекратяване не настъпва по силата на законова норма и след изтичане на определен срок във връзка с неизпълнение на негово задължение.

Именно поради това, за да се ангажира отговорността на водача, същият следва да е узнал за настъпилото служебно прекратяване на регистрацията, като бъде уведомен по предвидения в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. ред.

Както беше посочено, съвсем друг е случая, когато прекратяването на регистрацията настъпва след изтичането на определен законов срок, началото на който е свързан с факт известен на собственика – придобиване собствеността на МПС или наследствено правоприемство /както е в конкретния случай/. Задължението на собственика да заяви промяна в данните за собственика настъпва с факта на откриване на наследството, като е предвиден законовоопределен 6-месечен срок, след изтичането на който регистрацията се прекратява служебно. Тоест, настъпването на този факт не е опосредено от друго съпътстващо обстоятелство, което да изпълни фактическия му състав, поради което да се налага собственикът да бъде уведомен. Всъщност, по тази причина и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР, чл.18б, ал.2 предвижда уведомяване на собственика в хипотезите на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но не и по ал.15 от закона. Поради това не може да се приеме, че се касае до фактическа грешка, а е типичен пример за юридическа грешка, което не е извинителна. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.

3

Характерното в случая обаче е, че за служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато не е заявена промяна в данните за собственика в шестмесечен срок от смъртта на собственика, не е предвиден ред за извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от наредбата такъв ред е предвиден единствено в хипотезата на чл.143, ал.15 от закона, за собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е допълнена в този смисъл с ДВ, бр. 64 от 2025г. в сила от 07.09.2025г., което обаче не е сторено в текста на наредбата и очевидно се касае до законодателен пропуск. Наредбата е приета на основание чл.140, ал.2 от закона, съгласно която „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната.“. По тези съображения, съдът намира, че липсва уредба относно условията и реда за прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, когато не е заявена промяна в данните за собственика в шестмесечен срок от смъртта му и поради това издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Макар горното да представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че деянието се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност и покрива признаците на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Найнапред следва да се посочи, че в процесното наказателно постановление липсват изложени каквито и да било съображения за това, в нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. дело № 1/2007г. на ОСНК, ВКС, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол и когато такава липсва, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. На следващо място, съдът счита, че обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от същия вид. Процесният автомобил е бил с налични и поставени на съответните за това места контролни знаци, с валиден технически преглед и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от правоспособен водач, с валидно свидетелство за управление на МПС, а по време на проверката не са били констатирани други нарушения на правилата за движение, за които да е ангажирана отговорността му. Тези обстоятелства от една страна, безспорно обуславят приложението на чл.28 от ЗАНН, а от друга страна, поставят въпрос за съразмерността на наказанието с вмененото нарушение. С произнасянето на СЕС по дело С61/23, съдът е приел, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда глоба в абсолютен размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като не допуска извършването на преценка относно тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи вината или отговорността обстоятелства. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на принципа за пропорционалност е 4 непропорционалната национална санкционна уредба - чл.175, ал.3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение.