Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16562 от 09.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16669/2024
Вид
Решение № 16562
Подписан
09.09.2025
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16562 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110116669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу А. Д. Г. за сумата 1457,84 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к."Л***, аб.№155874, ведно със законна лихва за период от 23.11.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 269,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2021г. до 14.11.2023г., з сумата от 23,23 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 23.11.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 5,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 16.12.2020г. до 14.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64372/2023г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата чрез особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер.

Възразява, че не е доказано качеството й на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот.

Оспорва в имота да е била доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Срещу претенциите по чл.86, ал.1 ГПК възразява, че не е доказано ответницата да е била канена да плати процесните главни задължения чрез връчване на издаваните от ищеца фактури относно начислените задължения. Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование „Бруната“), не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег. № 60, том XV, от 20.12.1978г., се установява, че процесният имот е придобит от ответницата по делото. По делото не се твърди и не се установява след придобиване на собствеността върху имота ответницата да се е разпореждала със същия или на друго основание да е загубила правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответницата е собственик на имота (арг. чл.99 ЗС). Като собственик на имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота радиаторите са затапени/демонтирани. В помещението баня има 1 бр. щранг лира, както и 1 бр. водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване. През процесния период потреблението за топла вода поради неосигурен достъп за отчитане на водомера за топла вода е определяно на база потребители – 1 бр. потребител, при нормативно установен разход в размер на 140 л. на денонощие. ползвана и начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Начислена и е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съгласно действалите през процесния период нормативни изисквания в областта на енергетиката.

2

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1492,44 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1651,33 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 158,89 лева.

От отбелязването върху съобщение към фактура № 1013952104 (л.22) се установява, че е налице плащане на сумата от 34,60 лева. Други плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват. При това неплатеното задължение за цена за доставена топлинна енергия възлиза на 1457,84 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендираната сума.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 23.11.2023г., когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това към датата на завеждане на делото – 23.11.2023г., погасено по давност е вземането за цена за 3 топлинна енергия за периода м.05.2020г. - м.09.2020г., вкл. Непогасеното по давност и неплатено вземане за цена за топлинна енергия за периода м.10.2020г. – м.04.2022г., вкл. възлиза на сумата от 1278,38 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база заключението на вещото лице.

На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане, определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 236,02 лева.