Решение № 13 от 08.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА К.А при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА К.А Въззивно гражданско дело № 20224000500404 по описа за 2022 година

С решение №95/22.03.2022г. по гр.д. №815/2021г. ОС- Плевен е осъдил на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр.чл.52 ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. А. ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, със съдебен адрес за призоваване: адвокат И. Ж. от АК Враца, гр.София1000, ул.**********, сумата:

-15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, за което Г. С. А. е оправдан с присъда на ВоенноАпелативен съд София №1/ 08.02.2021г. по ВНОХД №40/2020г., оставена в сила с решение на ВКС №60112/ 22.06.2021г.по н.д. №489/2021г., влязла в сила на 22.06.2021г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 108 600лв., както и в частта относно претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 515,92лв. за периода от 22.04.2019г. предявения иск e отхвърлен;

- 4 100лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.

234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, за което Г. С. А. е оправдан с присъда на Военно- Апелативен съд София №1/08.02.2021г. по ВНОХД №40/2020г., оставена в сила с решение на ВКС №60112/ 22.06.2021г. по нак.дело №489/2021г., влязла в сила на 22.06.2021г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 51 728лв., както и в частта относно претенцията за присъждане 1 на законна лихва за периода от 22.04.2019г. до 22.06.2021г. , предявения иск е отхвърлен.

Присъдени са и разноски, като с определение №1249/ 02.09.2022г. е изменено на основание чл.248 ГПК решение №95/22.03.2022г., постановено по гр.д.№815/2021г. по описа на ПлОС в частта за разноските, както следва: на осн.чл.78 ал.1 във вр.ал.5 ГПК във вр.чл.10 ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. А. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 1517лв., съобразно уважената част от исковете, а не както е посочено в решението в размер на 4756,56лв.

В законният срок е подадена въззивна жалба и частна въззивна жалба от Г. С. А. ЕГН **********, чрез адвокат И. Ж. от АК Враца, срещу двата съдебни акта- решението по делото и определението по чл.248 ГПК.

Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ срещу решението на ОС- Плевен.

Г. А., чрез адв. Ж., обжалва решението в частта, в която исковете са отхвърлени, като излага следните възражения:

Г. А. бил изправен пред Военен съд, гр. София по две тежки обвинениячл. 234, ал.1 и чл. 339, ал. 1 от НК. С присъда № 20 по нохд №91/2019г.

Софийски военен съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода , глоба от 3120 лв. и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК , като изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 5 години. С присъда №1 от 08.02.2021г. по внохд № 40/2021 Военно- апелативния съд го признал за невинен и по двете обвинения, като приел, че той не е извършител на деянието по чл. 234, ал. 1 от НК, а деянието по чл. 339, ал. 1 от НК не представлява престъпление. Оправдателната присъда била протестирана, но оставена в сила с Решение № 60112 по нак.д №489/2021г. на ВКС. По този начин за период от 2 години и 2 месеца, в резултат на незаконните действия на РС"ВП", ОВП и ВС, гр. София, Г. А. загубил работата си и бил подложен на тежък психически тормоз и физическо неразположение от факта, че е незаконно арестуван, обвинен и изправен пред военен съд. След завеждането на досъдебното производство случаят бил докладван от военно- разследващия полицай на командира на поделението, в следствие на което на 26.06.2019г. със заповед № ЛС-32 редник Г. А. бил освободен от военна служба, загубил доходите си в размер на 1133,88 лв. месечно и възможността да се пенсионира като военен. Семейството му изпаднало в тежко финансово състояние. А. получил психично разстройство, синът му, който бил в тежка тинейджърска възраст, трудно изживял драстично влошилия се семеен климат, съпругата му също преживяла начало на психично разстройство, като прокуратурата не я уведомила за правото й да откаже да свидетелства.

Колегите му, с които преди това е общувал, се отдръпнали и в града започнало да се говори, че е престъпник, което допълнително го травматизирало и изолирало от обществената му среда. Мотивите на обжалваното решение били в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВобхващали само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. до 21.06.2019г. Ищецът считал, че преживяните от него страдания са над обичайните и последствията от тях са трайно или временно увреждане на здравето му и здравето на членовете на неговото семейство. Именно за това ги описал отделно и подробно в ИМ. Съдът, обаче се произнесъл общо, определяйки стандартното обезщетение за подобни случаи, без да разглежда, 2 да обсъжда, да се произнася и да се мотивира по всеки един конкретен случай на твърдяното понесено страдание и претендираното за него обезщетение.

Определеното общо парично обезщетение било несправедливо, тъй като преценката на ПОС не обхващала всеки отделен случай и целия период на ДП, не били взети предвид конкретните обстоятелства, при които е нанесена щетата в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съдът неправилно приел, че не всички проблеми в семейството се дължат само и единствено на повдигнатите обвинения срещу Г. А., позовавайки се на неизяснени от негова страна свидетелски показания относно паричните проблеми на семейството. Твърдението на съда, че не са събрани достатъчно доказателства заболяванията на ищеца да са отключени в резултат на съдебното преследване, били неправилни. По делото били приложени и приети официални медицински документи, които потвърждавали, че става въпрос за „посттравматично стресово разстройство", диагностицирано през октомври 2001г., а в предходните две години и два месеца ищецът бил подложен на стрес поради незаконното наказателно преследване. Неправилно съдът определил имуществените вреди- въпреки, че с молба от 28.01.2022г. ищецът приложил заверени копия от всички договори за правна защита и съдействие по наказателното производство, съдът не г и кредитирал, като посочил, че същите не са приложени по наказателното дело. Следвало да се присъди и хонорара по договор, сключен за процесуално представителство по прекратеното административно дело № 808/2019г. на АС гр. Плевен, с предмет обжалване на заповедта, с която Г. А. е освободен от военна служба, за сумата 1040 лв., тъй като направеният разход също се явявал имуществена щета по настоящото дело. В наказателното и административното дело се намирали достатъчно писмени доказателства, за това, че предварително било подготвено освобождаването от служба на редник А. и същият бил притиснат да подпише рапорта и заповедта под заплаха за дисциплинарно уволнение , като в тази посока с а неговите свидетелски показания. Неправилно била приета за неоснователна претенцията за присъждане на сумата 40 828 левапропусната полза от неполучено възнаграждение, ведно с дължимото увеличение на заплатите на военнослужещите от 01.01.2020г., както била претендирана в исковата молба. Неправилно не били присъдени и разходите за преквалификация- сумата следвало да се присъди, без значение кой я е заплатил. Неправилно не били присъдени и транспортните разходи- ищецът нямал документи за същите, тъй като се придвижвал със собствения си автомобил, но броя на съдебните заседания по 20 лева за всяко, правело 180 лева. Не била налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за изготвянето на жалбата и процесуалното представителство по настоящото дело. За претенция от 160 328 лв. минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция се определяло на 4736,56 лв., а тъй като договорът на адвоката бил за трите инстанции минималното възнаграждение било 14209,68 лв. Страните се съгласили и подписали договор за 15700 лв. - с 1 500 лева повече от минимума.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат изцяло претенциите на ищеца, като се присъди и пълният адвокатски хонорар.

В частната си жалба срещу определение №1249/02.09.2022г. по делото Г.

А. излага съображения, че срокът за издаването на подобно определение изтичал на 19.04.2022г., следователно същото било незаконосъобразно, като издадено извън този срок. Коригираната искова молба, приета за разглеждане 3 от съда, била с материален интерес 160 600 лв., на който отговарял минимален адвокатски хонорар в размер на 4742 лв. за всяка една от трите инстанции. Ищецът сключил договор с адвоката си за изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред всички инстанции по гр. дело по ЗОДОВ на стойност 15 700 лв. С Решение №95/22.03.2022г. ПОС осъдил ответника да заплати на ищеца общо сумата 19 100 лв., която представлява 12% от иска в размер на 160600 лв., следователно 12% от 15 700 лв. /хонорар по договора/ била сумата 1884 лв., а не както е определено в атакуваното определение- 1517 лв. Сочи се, че се обжалват и мотивите на определението.

Претендира се да бъде отменено Определение №1249 /02.09.2022г. на ПОС, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ срещу решението на ОС- Плевен се сочи, че същото е неправилно за уважената претенция относно неимуществените вреди, както и за присъденото адвокатско възнаграждение, по следните съображения:

Размера за претърпени неимуществени вреди, присъден от съда на ищеца /15 000 лева/ не съответствал на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, възприетото в точка 2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика. Разследването по досъдебното производство приключило в кратки срокове. Делото било образувано на 22.04.2019г., а на 11.07.2019г.- изготвен и внесен в Софийски военен съд обвинителен акт. Общата продължителност на наказателния процес, включващ досъдебното и съдебното производство, била в разумни срокове. Следвало да се отчете и факта, че по отношение на ищеца Г. С. А. била взета най- леката мярка да неотклонение, съобразно разпоредбите на НПК, а именно- „Подписка", не са налагани други мерки за процесуална принуда, като по този начин не са ограничени конституционно гарантираните му права- на лична свобода и неприкосновеност, на местожителство и придвижване, както и правото на свобода и сигурност по чл.5 от ЕКЗПЧОС. Решението на първоинстанционния съд относно разноските за адвокат в производство, в размер на 4 100 лева, на основание чл.78 ал.1, във вр. с ал.5 от ГПК и чл.10 ал.З от ЗОДОВ, било в нарушение на закона, тъй като същото не е определено от съда съразмерно с уважената част от иска - 15 000 лева, която за адвокатското възнаграждение е в размер около 1 050 лева, а не както е уважил съда в размер на 4 100 лева.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени изцяло или отчасти, като се редуцира размера на обезщетението относно уважения иск за неимуществени вреди до по- нисък от сега определения от 15 000 лв.

След производството по чл. 248 ГПК в частта за разноските Прокуратурата на РБ не е обжалвала същото.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС- Плевен са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1,т.3 ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди.

Претендирано е обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 51 728лв., от които 40 828лв., пропуснати ползи от неполучено възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г. - 22.06.2021г.; 10 500лв. разноски в наказателното производство за адвокатски хонорар и транспорт; 400лв. разходи за преквалификация.