Определение № 34685 от 28.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34685 гр. София, 28.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско дело № 20241110150166 по описа за 2024 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Заявлението е подадено от „Т..“ ЕАД срещу длъжника К. Д. Д., ЕГН:

**********, с настоящ адрес - В.. от 17.10.2007 г.

Искането се основава на твърдения за дължимост на вземания на заявителя за просрочен сключен между страните договор за потребителски кредит.

Съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли изцяло по следните съображения:

По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК( след изменението в ДВ бр. 100/2019), заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р Б или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Р Б.

След направена служебна справка, се установява, че длъжникът К. Д. Д., има регистриран настоящ адрес във В.. от 17.10.2007 г., от което следва, че същата няма обичайно местопребиваване на територията на Р Б.

При това положение, заповед за изпълнение, не следва да се издава, тъй като са налице пречките, визирани в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК - лицето има обичайно местопребиваване в Р Г. В този смисъл и Решение на СЕС от 16.05.2024г. по дело С-222/23г.

1

Редът за събиране на вземания е регламентиран в глава петдесет и осма на ГПК, а именно чрез издаване на европейска заповед за плащане Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета.

Процедурата може да се прилага по отношение на вземания по граждански и търговски дела, когато поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от тази на кредитора, какъвто е настоящия случай.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК - длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на страната ни, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви в едномесечен срок от съобщението осъдителен иск срещу длъжника, като доплати дължимата държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на „Т..“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника К. Д. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес - В.. от 17.10.2007 г.

УКАЗВА на заявителя "Т..“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата държавна такса, по постоянен адрес на длъжника, съгласно чл. 411, ал.1, изр.2 ГПК.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2