Решение № 13766 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2636/2026
- Вид
- Решение № 13766
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13766 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110102636 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на “ЕОС Матрикс” ЕАД, представлявано от адв.
Н. срещу И. Б. З., с която е предявен установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника на сумата, обективирана в изпълнителен лист № 6958 от 20.08.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 63753/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в, като погасена чрез прихващане.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2026 г. в деловодството на ищеца е получена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20268400400112/2026 г. по описа на ЧСИ М.
Ц. с приложен към нея издаден изпълнителен лист по гр.д. № 63753/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в в полза на ответника за сумата от 1700 лв. според ищеца между страните са налични насрещни парични вземания, както следва с решение по гр.д. № 35724/2023 г., по описа на СРС, 48 с-в, влязло в сила на 11.06.2024 г. ищецът е признат за кредитор на ответника, а с решение по гр.д. 63753/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в, влязло в сила на 27.03.2025 г. са съдебно признати вземания на ответника срещу ищеца. Считано от тази дата съгласно чл.
104 ЗЗД вземанията се погасяват до размера на по-малкото, поради което и вземането на ответника е изцяло погасено, считано от 27.03.2025г., а вземането на ищеца е останало дължимо за сумата от 691, 23 лв. Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна И.
Б. З., подаден лично, в който искът е признат. Ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, като след получаване на исковата молба твърди, че се е свързал с ищеца и е заплатил всички дължими суми по изп.д. № 202484000400844/2024 по описа на ЧСИ Ц. с оглед извършеното прихващане.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 1 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 34, 77 евро, за които са представени доказателства, както и иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК. По отношение на претендираната държавна такса с отговора на исковата молба е приложено платежно нареждане, в чието основание е посочена и „д.т. по гр.д. № 2636/2026 г. на СРС“, поради което и съдът намира твърденията на ответника, че е заплатил дължимите разноски за държавна такса по настоящото дело в размер на 34, 77 евро за установени, с оглед на което и не се дължи повторно присъждане на сумата.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Очевидно хипотезата не е налице в случая доколкото ищецът е бил защитаван от адвокат, по силата на приложено по делото пълнонмощно, освен това не е представен договор за правна помощ и защита, който да служи като доказателство за уговорен и заплатен хонорар, поради което и разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение не се дължат.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк – София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 срещу И. Б. З., ЕГН **********, с адрес в ********************************************** иск, че „ЕОС Матрикс” ЕАД НЕ ДЪЛЖИ на И. Б. З. сумата от 869, 20 евро /1 700 лв./, обективирана в изпълнителен лист № 6958 от 20.08.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 63753/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в, като погасена чрез прихващане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2