Решение № 355 от 27.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 233 от 07.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1133/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, е признато за установено, че М. К. В. не дължи на „Дарви“ ЕООД общата сума от 9713.36 лв., представляваща стойност с вкл.

ДДС на допълнително извършени строително - монтажни работи по договори за строителство от 15.11.2022 г. и от 06.03.2023 г., сключени между страните, като са отхвърлени предявените от „Дарви“ ЕООД насрещни искове срещу М.

К. В. за заплащане на общата сума от 9713.36 лв., представляваща стойност с вкл. ДДС на допълнително извършени строително - монтажни работи по горепосочените договори за строителство и вложени допълнителни количества материали, както и смяна на бетон с по - висок клас, както и на сумата от 459.67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2023 г. – 04.04.2024 г. С решението са присъдени и разноски в полза на ищцата по първоначалните искове.

Решението е обжалвано изцяло от ответника по предявения в първоинстанционното производство първоначален иск и ищец по предявените насрещни искове с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което първоначалният иск бъде отхвърлен, а насрещните - уважени и съответно се присъдят разноски на жалбоподателя за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата 1 по предявения в първоинстанционното производство първоначален иск и ответница по предявените насрещни искове, в който въззивната жалба е оспорена и са изложени доводи за правилност на обжалваното решение, съответно се иска потвърждаването му и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи първоначалния иск и да отхвърли насрещните искове, първоинстанционният съд е приел /в резюме/ следното: Между страните по делото са сключени два договора за строителство, като за извършените по договорите СМР са издадени фактури на обща стойност 105509.44 лв., която е заплатена от възложителя по договорите. В отклонение от проекта обаче са извършени допълнителни СМР и са вложени допълнителни материали и труд, стойността на които изпълнителят претендира, а възложителят отрича да дължи поради това, че не ги е възлагал и не е давал съгласие за извършването им, освен това необходимостта от извършването на част от тези допълнителни СМР се е наложила поради некачествено изпълнение от страна на изпълнителя, освен това изпълнителят не е уведомил надлежно възложителя за твърдените недостатъците на проекта, довели до влагане на допълнителни материали. Съответно първоинстанционният съд е направил правилния извод, че спорен и решаващ за изхода на делото е въпросът дали допълнителните СМР, включващи вложени допълнителни материали и труд и възлизащи на стойност 9713.36 л. с вкл. ДДС, са извършени по искане и/или със съгласие на възложителя или извършването им е наложено единствено от некачествено изпълнение от страна на изпълнителя и в отклонение от проекта. При съвкупна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел по първоначалните искове, че възложителят не е възлагал и не е давал съгласие за извършване на допълнителните СМР, не е приел работата по тях и е възразил срещу допълнително вложените материали в строежа, за част от които освен това е доказано, че са вложени поради некачествено изпълнение от страна на изпълнителя, освен това изпълнителят не е уведомил надлежно възложителя за твърдените недостатъци на проекта, довели до влагане на допълнителни материали, като не е постигнато съгласие и по отношение на цените на част от материалите. По насрещните искове е приел, че не е доказано постигането на съгласие между страните за извършване на допълнителни СМР и влагане на допълнителни количества материали, както и относно техните цени, като доколкото е доказано съгласие, то касае единствено поставянето на найлон /който не е предвиден по първоначалния проект/, но липсва съгласие по отношение на неговата цена, освен това е доказано, че влагането на допълнително количество арматура за плочата на гаража се дължи на некачествено изпълнение от страна на изпълнителя, а влагането на допълнително количество бетон се дължи на недостатъци в проекта, за което обаче изпълнителят не е уведомил надлежно възложителя 2 съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение с две отклонения, които обаче не се отразяват на правилността на крайните изводи, направени от първоинстанционния съд.

Първото отклонение от мотивите на първоинстанционния съд е по отношение на оспорената дата на представения по делото приемо – предавателен протокол. Тъй като този протокол не е подписан от възложителя /последиците от което са надлежно и правилно анализирани от първоинстанционния съд/, без значение е коя дата на протокола следва да се приеме за достоверна.

Второто отклонение е по отношение на приетото от първоинстанционния съд обстоятелство, че изпълнението на изкопа в отклонение от проекта се дължи на характеристиките на почвата /ронлива/.

Въззивният съд не намира за надлежно доказано обстоятелството, че изпълнението на изкопа в отклонение от проекта се дължи на характеристиките на почвата /ронлива/ и на терена /денивелация/. Свид.

Леков, даващ показания в тази насока, не изяснява каква е връзката между конкретните характеристики на почвата и денивелацията на терена и необходимостта да не се слага кофраж в проектираните параметри, вместо което да се вложи по-голямо количество бетон, дори заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза не е конкретно и ясно в тази насока, като вещото лице не дава ясен отговор на въпроса какво е наложило отклонението от проекта чрез неполагане на кофраж в проектираните параметри и свързаното с това допълнително влагане на бетон, а по-скоро с неконкретни обяснения и отговори на поставените в о. с. з. въпроси набляга на постигнатия резултат от извършените допълнителни дейности, а именно по-голяма конструктивна сигурност, което не се отрича и от възложителя, но това не променя факта, че тези допълнителни СМР и вложени допълнителни материали не са поръчани от възложителя, отнесено и към факта, че не се твърди проектът принципно да не е предвиждал достатъчна степен на конструктивна сигурност. Нещо повече – самото вещо лице в заключението си е отбелязало, че е възможно, но не е препоръчително при сгради от такъв тип да няма кофраж, а в обясненията си, дадени в о. с. з., сочи, че не е обичайна строителна практика да се елиминира кофраж, предвиден в проекта.

Същевременно дори да се приеме за надлежно установено, че извършването на гореописаните допълнителни СМР и вложени допълнителни материали се е дължало на особеностите на терена – денивелация и ронлива почва, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, това не изключва задължението на изпълнителя незабавно след констатиране на тези обстоятелства да уведоми в съответствие със задълженията си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД възложителя за тях и да поиска съответното изменение на проекта, което не е сторено дори и след съставянето на акт образец 5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен и даване на 3 основен репер на строежа и актове образец 6 за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи /представени по делото/.

По същия начин би следвало да се процедира, ако се твърдеше от изпълнителя, че проектът принципно не предвижда достатъчна степен на конструктивна сигурност в някаква насока, което да налага изменението му с оглед осигуряване на тази сигурност.

Първоинстанционният съд е обсъдил надлежно всички доводи и възражения на страните във връзка с доказателствата по делото и при съобразяване с материалния закон и съдебната практика, излагайки подробни мотиви, е постановил правилно и добре мотивирано решение, поради което въззивният съд не намира, че е необходимо допълването им, но с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо /налице е правен интерес както от предявяване на първоначалния отрицателен установителен иск предвид предявената извънсъдебно – чрез изпращате на нотариална покана – претенция на ответника по този иск за заплащане на сумата, предмет на иска, така и от предявяване на насрещните осъдителни искове предвид липсата на изпълнителна сила на решението в полза на ответника по отрицателния установителен иск в случай на отхвърляне на този иск; в този смисъл е и приетото от първоинстанционния съд/.

Решението е и правилно, съответно са неоснователни наведените в жалбата оплаквания, които, макар многословни и пространно изложени, се свеждат до оплакване за неправилна преценка на доказателствата по делото от страна на първоннстанционния съд, довела до неправилни правни изводи, като подборно са изложени доводи в тази връзка.

Неоснователно е оплакването, свързано с представения по делото акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, съставен на 14.11.2023 г. По делото е установено, че при изпълнението на СМР е налице отклонение от възложеното с проекта, а не обратното, както се твърди от жалбоподателя, което именно е наложило и съставянето на акт образец 10 /в който са описани отклоненията от проекта, като без значение за предмета на спора е, че те са несъществени/, установено е също, че поради отказ на изпълнителя да подпише този акт след надлежно отправена му покана актът е подписан от съответното длъжностно лице съгласно чл. 170, ал 2 ЗУТ и притежава удостоверителна сила.

Неоснователно е оплакването за неправилна интерпретация от страна на съда на показанията на свид. Панчев. Същият установява, че е постигнато съгласие между възложителя и изпълнителя за замяна на първоначално оферирания бетон с такъв от по-висок клас – С37, но само за първата част от строителството - до кота нула, не и за строителството до кота било, същевременно по-високата цена за по-високия клас бетон, използван за основите, е заплатен от възложителя при плащанията, извършени по договора 4 от 06.03.2023 г., в офертата към който е била и включена тази по-висока цена.

Останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, противно на изложеното в жалбата, не установяват постигането на съгласие между възложителя и изпълнителя за допълнителните СМР и допълнителните количества вложени материали, чиято стойност се претендира.

Обстоятелството, че по делото е установено, че поставянето на найлон в основите на къщата е извършено със съгласие на възложителя не променя факта, че не е постигнато съгласие за цената на този найлон.

Без значение за предмета на спора е дали допълнителните СМР са извършени по препоръка на техническите лица, ако не е установено съгласие на възложителя за извършването им, като това съгласие следва да е за конкретните параметри на отклонението от проекта – вид, количество, цена.

Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно е ценил показанията на свид. Леков. Обстоятелството, че съдът е посочил, че преценява тези показания по реда на чл. 172 ГПК не води до извод, че съдът не ги е кредитирал. Напротив – в решението са посочени фактите, установени от показанията на този свидетел, като част от тях кореспондират с твърденията на възложителя, част – с твърденията на изпълнителя и преценката на тези показания, направена от първоинстанцинония съд, е правилна, съобразена и с останалите доказателства по делото.