Решение № 326 от 19.07.2017, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е № гр.К., 19.07.2017 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 10.07.2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 944 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Б.В.С., с ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********, всички с адрес:

***, против А.Т.Д., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че с решение по гр. дело № ****/ ***2 год. по описа на КРС, съдът постановил увеличение на издръжката за детето С., която ответникът бил осъден да заплати с решение по гр. дело № ****/ ***5 год. по описа на КРС от ** лв. на ***лв., считано от 10.09.***2 год., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Със същото решение КРС осъдило бащата да заплаща месечна издръжка за детето Т. в размер на ** лв., считано от 10.09.***2 год., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Сочи, че от постановяване на решението изминали повече от три години: изменен бил нормативно определения минимум за издръжката на едно дете (1/ 4 от МРЗ). С. и Т. били вече ученици, съответно в пети и трети клас.

Заедно с това се увеличило нуждата от средства за тяхната издръжка. Твърди, че към настоящия момент и двамата с ответника работят като военнослужещи. Ищцата работила в медицински пункт на ВФ ***** към МБАЛ - П. към ВМА – С., а ответникът във ВФ ***** гр. К.. Сочи, че среща затруднения при осигуряване на необходимите средства за отглеждането на децата. Твърди, че живеела заедно с децата във военно общежитие, където всеки месец заплащала ***** лв. /наем, ток, вода, парно/ и поемала всички други разходи - храна, облекло и др. Заявява, че в същото време ответникът получавал добро възнаграждение, нямал други деца, не плащал наем, не дължал издръжка на други лица и имал възможност да изплаща издръжка в по-висок размер и за двете деца. Ищцата твърди, от ответника получавала само присъдените от съда издръжки и то чрез съдебен изпълнител.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне увеличение на присъдената издръжка от *** лв. на *** лв. за С. А.а Д. и от ** лв. на *** лв. за Т. А. Д., като осъди ответника, да заплаща ежемесечна издръжка до 25-то число на месеца, за който се отнася, в нов размер, а именно: да заплаща ежемесечна издръжка на С. А.а Д. в размер на *** лв. и на Т. А. Д. в размер на *** лв., чрез Б.В.С., като майка и законен представител на децата, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основания за прекратяването или изменението на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла издръжка, считано от 25-то число на месеца за който се дължи до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът

А.Т.Д. е подал отговор, както и насрещна искова молба.

Ответникът твърди, че ищцата не е написала нищо вярно в исковата си молба. Сочи, че приема, че поради повишения нормативно минимален праг на месечна издръжка за едно дете, то би могло да се приеме, че има основание да заплаща по - голяма месечна издръжка за всяко от децата му. Според него, ищцата не се грижила добре за тях. Нейната майка-бабата на децата, ги стресирала и се държала неуважително с тях и той бил принуден да предяви с този отговор и насрещен иск за промяна относно това кой да упражнява родителските права над децата им.

Възразява срещу заплащането на по-голяма стойност месечна издръжка в размер на ***лв. за всяко от децата, защото, според него, парите които давал за издръжка на децата им, ищцата Б.В.С., реално не ги харчила за различни нейни прищевки, твърди, че ходила на различни екскурзии.

Сочи, че узнал, че тя вече е напуснала досегашната си работа и от това следвало да освободи военното общежитие, а поради това и децата им нямало къде да живеят. Сочи, че не му било известно дали майка им си е купила жилище или е наела подходяща квартира. Твърди, че жилището, в което живее нейната майка – Д. С., не било подходящо да живеят децата им и в това жилище живеели още бабата на ищцата, която била на **години, и баща й В.С., който често бил в нетрезво състояние.

Това го мотивирало да оспори иска на ищцата, считал го за неоснователен, защото той не бил в защита на правата на децата им, а бил предявен с цел лично облагодетелстване на ищцата.

Твърди, че бил осъден да заплаща месечна издръжка за децата им чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, защото ищцата така решила, за да се чувства той по-неприятно.

Счита, че предявените от ищцата против него искове за увеличаване размера на издръжката били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като такива.

Заедно с отговора на исковата молба, ответникът е депозирал и насрещен иск, с който моли съда да го приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В насрещния иск ответникът твърди, че с Решение от ****. по г.д. № ***/20**г. на КРС било утвърдено постигнатото между него и ищцата и насрещна ответница споразумение относно режима на лични контакти, който да осъществява с децата им, а по отношение на месечната издръжка,останало в сила решението на РС К. по г.д. №****//***2г.

Сочи, че след завеждане на настоящото дело от страна на майката на децата им, при разговор с тях разбрал, че те се чувствали притеснени от това, че майка им ще ги води да живеят у баба им по майчина линия.

Сочи, че това много му тежало и го мотивирало да отправи формулираните по-долу искове, за да защити децата си от неправомерните и противоправни посегателства над психиката им от тяхната баба по майчина линия.

1-ви иск – моли съда да постанови решение, с което да измени определения режим за лични контакти между него и децата им С. А.а Д. с ЕГН ********** и Т. А. Д. с ЕГН ********** и присъди на него бащата А.Т.Д. с ЕГН ********** упражняването на родителските права за отглеждане и възпитание над тях, както и те да живеят при него в гр. К. в собственото му жилище, находящо се в гр.К., ул."***"№***, като определи подходящ режим на лични контакти между децата им и ответницата Б.В.С. и да осъди същата да им заплаща месечна издръжка чрез него бащата А.Т.Д. на стойност от ***лв. месечно ведно със законната лихва върху всяка издръжка считано от последното число на месеца, за който тя е дължима от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване.

2-ри иск – моли съда, в случай, че първият иск, формулиран по-горе, не бъде уважен и отхвърлен, да постанови решение, с което да измени определения режим за лични контакти между него и децата им С. А.а Д. с ЕГН ********** и Т. А. Д. с ЕГН********** по решение от ***. на КРС постановено по г.д. №****. и присъди на него - бащата А.Т.Д., да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 17,30 часа в ден петък до 19,00 часа в ден неделя с преспиване при него, бащата, в петък вечер и събота вечер, както и да ги взима всяка сряда от 17,30 часа до 19,30 часа, както и 30 дни през лятото и на всяка четна календарна година през коледните празници, а на всяка нечетна календарна година през новогодишните празници, както и пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, и два дни по великденските празници, в случай, че те не съвпадат с дните определени за контакт с него.

В постъпилия отговор на насрещния иск, Б.В.С. твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

Сочи, че първата претенция на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния, е неоснователна, тъй като не били налице изменения в обстоятелствата, при които родителските права по отношение на децата са били предоставени на майката. Искането на ищцата за увеличаване на присъдената издръжка за двете деца било основателно, тъй като били налице изменения в обстоятелствата, изминали 5 години, през които нуждите на децата били нараснали.

Втората претенция на А.Д., също е неоснователна, тьй като режима на лични контакти, който претендира е бил определен за детето Т. с Решение по гр.д.№ ****/***2г. по описа на Районен съд К..

С последващо Решение по гр.д.№ ***. по Описа на Районен съд К., А.Д. се съгласил да бъде изменен режима на лични контакти с децата, като са изключени личните му контакти с децата през зимната и пролетната ваканции.

Твърди, че в последният режим на лични контакти изрично са определени периодите по дати, през които бащата да взима децата през лятото, Останалите претенции за виждане на децата - през Великденските, Коледните и Новогодишни празници, не били различни от постановените от съда с последното съдебно решение.

Единствената разлика в исканият режим на лични контакти на бащата с децата е искането му да ги вижда всяка сряда от 17.30ч. до 19.30ч. Това искане е нецелесъобразно и неудобно за децата, Отделно от това всяка сряда от 17.15ч. до 19.15ч. детето Т. е ангажиран с тренировки по футбол и занималня след училище.

Претенцията е неоснователна и защото, майката позволява на бащата да контактува с децата освен във времето, определено със съдебното решение и допълнително и в друго време удобно за децата,

Сочи, че твърденията на А.Д. са клевета по отношение на поведението и качествата на бабата на децата по майчина линия. Тези твърдения не били верни.

Твърди, че в момента живее с двете си деца в жилището на своите родители. За децата била осигурена самостоятелна стая, обзаведена с вещи подходящи за децата.

Сочи, че ответника живее в гарсониера, в която освен кухненският бокс са обособени две малки стаи, от които едната е предназначена за спалня, а другата за хол. Твърди, че децата не биха се чувствали по-добре, ако местоживеенето им е при бащата, по причините изложени по-горе. Сочи, че бащата често употребява алкохол, в следствие на което ставал агресивен към хората и безотговорен към задълженията си.

Моли съда насрещният иск да бъде отхвърлен като неосновател и доказан.

В съдебно заседание по настоящото производство, страните се явяват лично и с упълномощени от тях адвокати, като страните поддържат предявените претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане серия КК №***.***7г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***11.***7г. от община К. и Удостоверение за раждане серия ***/**.***5г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***5г. от община Стара Загора, че родители на малолетните деца С. А.а Д., родена на ***г. и Т. А. Д., роден на ***г. са Б.В.С. – майка и А.Т.Д. – баща.

Страните не живеят заедно.

Майката с двете деца живее в апартамент, находящ се в гр.К., ул.“**********“ №***, собственост на нейните родители. Домът представлява тристаен апартамент с кухня. Обособени са детска стая, хол, спалня, кухня, отделни санитарни възли и коридор.

С. и Т. разполагат със самостоятелна стая обзаведена с две единични легла, секция, скрин, телевизор.

Бащата

А.Т.Д., живее в жилището на майка си, заедно с нея, находящо се в гр.К., кв.“**********“ бл.****. Домът представлява двустаен апартамент с кухня. Когато децата пребивават в жилището, ползват отделна стая.

Бащата има собствено жилище, находящо се в гр.К., ул.“*****“ № ***. Същото се състои от малка спалня, хол, кухня и общ санитарен възел.

Бащата обитава и двете жилища.

Поддържат се добри хигиенните условия и в трите жилища. Страните не живеят на семейни начала с други лица. Същите нямат родени други деца.

Б.В.С. е работила във военно формирование ***** в гр.К., на длъжност сержант, и за периода от месец юни 20**г. до май 20***г. е получила брутен доход в размер на *** лева, видно от Удостоверение с изх.№ ****., издадено от МБАЛ – П. към ВМА-С. От месец май 20**г. работи към „МБАЛ Д-р ***“ ЕООД и за месец май ***. е получила брутен доход в размер на *** лева, видно от Удостоверение с изх.№ ****., издадено от „МБАЛ ***“ ЕООД.

А.Т.Д., работи в същото военно формирование ***** и за периода от месец май 20*г. до месец април 20**г. е получил брутен доход в размер на *** лева, видно от Служебна бележка с изх.№ ***., издадена от Военно формирование *****. От същата бележка е видно също, че Д. има и други удръжки, които съдът не следва да взима в предвид, тъй като задължението за издръжка на малолетните деца е с предимство пред другите разходи на лицето.