Решение № 2704 от 30.04.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 30.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря

Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13430 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.И.К. и Я.А.К., с която срещу П.на Р.Б.са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищците поддържат твърдения, че спрямо тях било незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по досъдебно производство № ЗМ 2210/2007 г. по описа на 06 РПУ-СДП, гр.София, пр.пр. №11102/2007 г. по описа на СРП /за извършено престъпление по чл.142, ал. 4, във вр. с ал.1 от НК.

Излагат фактически твърдения, че на 04.12.2007 г. А.И.К. бил привлечен в качеството на обвиняем, в това че за времето от 09.30 часа на 11.12.2002 г. до 20.00 часа на 20.12.2002 г. в къща с дворно пространство, находяща се в гр.София, вилна зона „******** в съучастие като съизвършител с Я.К. и С.С., противозаконно лишили от свобода Л.Д.А.- заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражната врата, както и по оградата от източната страна на имота и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия /девет денонощия и единадесет часа/ - престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 в вр. с ал. 1 от НК, и за това че на 04.12.2007 год. за времето от 09.30 часа на 11.12.2002 год. до 20.00 часа на 20.12.2002 год. в къща с дворно пространство, находяща се в гр. София, вилна зона „Симеоново - Драгалевци”- 2 част кв.60, ул. „415” №3 в съучастие като съизвършител с Я.К. и С.С., противозаконно лишили от свобода Т.К.Г.- заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражната врата, както и по оградата от източната страна на имота и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия /девет денонощия и единадесет часа/- престъпление по чл. 142 а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, в вр. с ал. 1 от НК.

По твърдения, на същата дата по същите обвинения в качеството на обвиняем бил привлечен и Я.А.К..

По внесения обвинителен акт в съда било образувано НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС. На 13.07.2012 г. била постановена присъда от СРП, с която двамата ищци /обвиняеми в производството/ били признати за невиновни. С решение № 709/18.06.2015 г. на СГС /след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС по КНОХД № 263/2014 г./ била потвърдена постановената от СРС оправдателна присъда.

Поддържат твърдения, че в резултат на тези незаконни действия на П.са претърпели множество неимуществени вреди, изразяващи се в преживени тежки душевни болки и морални страдания, които се явяват пряка и непосредствена последица, както от незаконно повдигнатото им обвинение, така и от неаргументираното им предаване на съд и поддържане на обвинението. Излагат подробни правни и фактически доводи за това.

Ищците твърдят, че ответникът П.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото им обвинение и претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, както следва: 35000.00 лв. за А.И.К. и 30000.00 лв. за Я.А.К.. Претендират законната лихва върху търсените обезщетения от 18.06.2015 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателно погасяване на задължението.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и размер претенциите. Прави възражение, че същите са завишени по размер; не са съответни на продължителността на наказателното производство и на извършените по него процесуално-следствени действия без налагане на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда; липсват доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от посочения характер в резултат на незаконното обвинение.

Поддържа твърдения, че П.на Р.Б.не е разгласявала обвинението и не следва да бъде ангажираната отговорността й за това. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалите ищци с твърдения за извършени неправомерни действия, изразяващи се в заваряване на метални платна на дворната и гаражна врата и изграждане на ограда от източната страна на имота. Всичко това довело, според ответника до влошаване на съседските отношения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи.

Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.

С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В хода на производството безспорно се установи, че спрямо ищците са били повдигнати обвинения за извършени престъпни деяния по чл.142 а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, в вр. с ал. 1 от НК.

Установи се, че по внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в. С влязло в сила на 18.06.2015 г. решение № 709/18.06.2015 г. на СГС по ВНОХД № 1873/2014 г. по описа на СГС, НО, била потвърдена постановената от СРС на 13.07.2012 г. присъда, с която подсъдимите А.И.К. и Я.А.К. били признати за невиновни за извършване на описаните престъпни деяния.

Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република България.

В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищците, че са били привлечени като обвиняеми за престъпно деяние, за извършването на които са били оправдани впоследствие от съда.

Чрез показанията на свидетеля А. В.Т.се установява, че през времето, в което срещу Я.К. било провеждано наказателното производство е настъпила промяна в поведението му – започнал да се отдръпва от обичайните до този момент срещи и разредил контактите си с него; споделил за проблемите си във връзка с обвинението; станал по-нервен и открито показвал, че нещо го тормози по повод образуваното производство. За тази промяна в поведението свързана с воденото наказателно производство свидетелят Т.научил и от неговата съпруга. Разбрал, че Я.К. се чувства притеснен и преживява като неправедливо обвинението. В началото на 2017 г., когато всичко приключило отново започнал да възвръща предишния си характер – започнал да споделя за своите мечти и планове свързани със заминаване. Споделил открито, че тези проблеми са минало и продължава напред.

Чрез показанията на свидетеля С.Т.П./актьор/ се установява, че А.К. е режиьор и проведеното наказателно производство се отразило по отрицателен начин на неговото поведение, отношения с близки и работа. Свидетелят сочи, че в този период /на провежданото наказателно производство/ А.К. не успял да режисира една българска пиеса, защото не могъл да се справи психически по време, в които срещу него се водело наказателното производство. Споделил за своите тревоги, притеснения, несигурност. Изглеждал затворен, мълчалив, загрижен. Първоначално, според свидетеля, била постановена осъдителна присъда срещу него, което научил лично от А.К.. Установява, че е наблюдавал и промяна в отношенията на А.К. с приятели, тъй като преди това непрекъснато се шегувал и разказвал вицове при общи срещи. След като тези проблеми приключили по благоприятен за А. начин, той създал и пиеса, в която засегнал точно тази тема /предмет на наказателното производство/. Според свидетеля П.постепенно А.К. се променил и започнал да възстановява себе си, като възвръщал предишното си поведение.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.

98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.

В този смисъл, в доказателствена тежест на ищците беше да установят претърпените от тях болки и страдания от незаконното им обвинение в извършване на престъпно деяние, за което са били оправдани, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.