Решение № 358 от 16.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Стара Загора, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530100239 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № **********/********* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожна следната клауза: чл. 1, т. 5 от договор за потребителски кредит № **********/********* г./ и 2/ с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от общо 52,42 лв. представляваща недължимо платени суми извън чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № **********/********* г., евентуално заплащането на сумата от 42,42 лв.

1

Ищецът Ц. Б. С. твърди, че с ответника „Креди Йес“ ООД са сключили Договор за потребителски паричен заем № **********/********* г. за сумата от 400,00 лв., при ГПР от 48,248%, при 8 на брой месечни вноски. Съгласно чл.1.5 от Договора за потребителски паричен заем №**********/*********г. ищецът трябвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 400,00 лв. Ищецът сочи, че по договора е заплатил на 09.12.2024г. сумата в размер на 452,42 лв., с която сума предсрочно е погасил Договор за потребителски паричен заем №********** от *********г.

Ищецът сочи, че Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.10 и чл.11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място, сключеният

Договор за потребителски паричен заем

№**********/*********г. бил недействителен на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото в договора нямало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Наред с това Договор за потребителски паричен заем №**********/ *********г. бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за такса в размер на 400,00 лева не била 2 включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за такса към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това

Договор за потребителски паричен заем

№**********/*********г. следвало да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.1.5 от Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК., вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, като съображенията са следните: на първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3то ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. В допълнение, начислената такса по чл.1.5 от Договор за потребителски паричен заем №********** от *********г. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея била в размер равен на получената сума на отпуснатия кредит.

С начислената такса по чл.1.5 от Договор за

3 потребителски паричен заем №********** от *********г. в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Наред с това, начислената такса по чл.1.5 от Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. била нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.24 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи, че договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. сключен с „Креди Йес“ ООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр. с чл.10 и чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а условията на евентуалност да прогласи, че клаузата на чл.1.5 от Договор за потребителски паричен заем №********** от *********г. сключен с „Креди Йес“ ООД е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК., вр. с чл.21, ал.1 ЗПК. Иска и постановяване на съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 52,42 лева, недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност сумата в размер на 42,42 лв., недължимо платена сума за такса експресно разглеждане по Договор за потребителски паричен заем №********** от *********г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете.

Признава, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен заем №**********/*********г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и ищецът е погасил/платил предсрочно чрез еднократно плащане на дата 05.12.2024г. в размер на 452,42 лв., разпределение по задължения, както следва: Дата: 13:16:35, 05.12.2024г.;

Тип: Предсрочно; Сума: 452,42 лева; Лихва: 7,23; Такса ФЛП 2,4; Главница:

400,00; Такса Експресно: 42,79; Наказателна лихва: 0,00.

Ответникът сочи, че още в СЕФ, част II, т. 5 и в чл. 2 и чл. 6 от договора за кредит били посочени условията за усвояване на кредита. В чл.3 били посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от 4 договора бил посочен конкретния размер на ГПР. В част II, т.8 от приложения към исковата молба СЕФ било посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение. Сумата по договора била посочена в чл.2 от договора за кредит. Поради това счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР. Договорът бил сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени всичките му елементи, на достъпен шрифт. В случая цената на предоставената услуга - предоставяне на парична сума в брой била именно уговорената лихва. Заплащането на такса за експресно разглеждане не било свързано с усвояване на паричната сума или част от възнаградителната лихва. Таксата за експресно разглеждане била избираема опция от всеки заемополучател, който искал молбата му за заем да бъде разгледана експресно т.е. приоритетно в рамките на много кратки срокове.

Тази възможност можела да бъде избрана индивидуално от всеки един потребител, който подава онлайн заявка за кредит, самостоятелно и независимо от кредитни посредници. Заемоискателят имал възможност да не избере опцията за експресно разглеждане на заявката за кредит и в този случай молбата му ще бъдела разгледана по общия ред. Освен това при изчисление на ГПР били включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, което било изрично посочено в клаузата на чл.2.9 и чл.3 от процесния договор за кредит. ГПР бил в размер на 48,248 % и не надвишавал законово определения лимит, имайки предвид, че размерът на законната лихва за забава към *********г. е бил в размер на 13,22 %. Счита за неоснователни твърденията за нищожност на чл.1, т.5 от Договора за заем, поради следните съображения: още в СЕФ, част II, т.5 и в чл.2 и чл.6 от договора за кредит били посочени условията за усвояване на кредита. В чл.3 били посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от договора бил посочен конкретния размер на ГПР. В част II, т.8 от приложения към исковата молба СЕФ било посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение. Сумата по договора била посочена в чл.2 от договора за кредит. В настоящия случай таксата за експресно разглеждане на искането за заем не била задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Таксата за експресно разглеждане не била обвързана със задълженията по договора за кредит. Същата се дължала от 5 заемоискателя в случай, че заемателят е пожелал молбата му за кредит да бъде разгледана експресно - в рамките на 1 работен час. Същата представлявала допълнителна услуга и не била свързана със задълженията по сключения след това договор за заем. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а от ЗПК. В този смисъл клаузата на т.1.5 от процесния договор за кредит се явявала допълнителна услуга. Конкретната клауза представлява и реално е предоставена допълнителна възможност и преференциални условия, от които кредитополучателят е пожелала да се възползва и да носи допълнителни ползи за него. Както ставало ясно от представените с исковата молба доказателства, заявката за кредит е разгледана в рамките на 1 работен час и кредитът е усвоен в същия ден. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и по съществото на спора. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.