Решение № 703 от 27.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Благоевград, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210100416 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД, с ЕИК 203938979, със седалище и адрес на управление гр. Б........ представлявано от управителя Й..... М.... К... чрез адвокат Г. Р. Ш. против „ВН Транспорт“ ЕООД, ЕИК 204376404, със седалище и адрес на управление с. И........

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника „ВН Транспорт“ ЕООД да заплати в полза на „Лесотерм- ЕМ“ ЕООД сумата от 822,64 лева, представляваща обезщетение за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, възникнали вследствие на реализирано материално незаконосъобразно обезпечение на бъдещ иск в полза на „ВН Транспорт“ ЕООД срещу „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД, изразяващи се в законна лихва за забава върху запорираната сума от 3 276 лв. за периода от 24.07.2020 г. дата на налагане на незаконосъобразния запор по изпълнително дело № 261/2020 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, до 13.01.2023 г. - дата на влизане в сила на Решение № 23 от 13.01.2023 г. по в. гр. д. № 646/2022 на Окръжен съд Благоевград, с което искът на „ВН Транспорт“ ЕООД срещу „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД бил изцяло отхвърлен.

Претендират се и сторените в производството разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъдат преведени претендираните суми: IBAN: ..........BIC: ......... Банка: „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с Титуляр: „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД.

Твърди се в исковата молба, че „Лесотерм-ЕМ" ЕООД, с ЕИК 203938979 („Ищец“) е кредитор на ответника „ВН Транспорт” ЕООД (с предходно наименование „Ви и Ю Транс” ООД), ЕИК 204376404 (“Ответник”).

Твърди се, че претенцията на ищеца спрямо ответника е за обезщетение за вреди от неоснователно наложен запор на банкова сметка, дължимо съгласно чл. 403 от ГПК, която е възникнала вследствие на незаконосъобразно обезпечаване на бъдещ иск от ответника срещу ищеца чрез налагането на запор върху банкова сметка на ищеца, който иск впоследствие е бил изцяло отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.

Сочи се, че в резултат на това ищецът незаконосъобразно не е могъл да се разпорежда със своето запорирано вземане за целия период от налагането на незаконосъобразния запор до 1 влизане в сила на решението, с което искът, за който е наложен запорът, е бил изцяло отхвърлен, като по този начин ищецът е разполагал с претенция по чл. 403 ГПК спрямо ответника. Твърди се, че размерът на претенцията е 822,64 лева, която сума е равна на законната лихва за забава върху запорираната сума от 3 276 лева, дължима за периода от налагането на незаконосъобразния запор (24.07.2020 г.) до датата на влизане в сила на решението, с което искът на ответника срещу ищеца е изцяло отхвърлен (13.01.2023 г. ).

Твърди се, че с Определение № 5867 от 17.07.2020 г, постановено по гр. д. 1237/2020 г., по описа на Районен съд Б........., съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск от ответника срещу ищеца чрез налагане на запор на банковите сметки на ищеца, като обезпечителната мярка е допусната за обезпечаването на бъдещ иск от ответника срещу ищеца за сумата от 3 276 лева, представляващи превозно възнаграждение за извършени превозни услуги. Твърди се, че за допускане на обезпечението съдът е определил гаранция от 327,60 лв., която била изцяло внесена от ответника, като след внасянето на гаранцията съдът е издал Обезпечителна заповед от 21.07.2020 г.

Твърди се, че ответникът привел в изпълнение Обезпечителна заповед от 21.07.2020 г., като образувал изпълнително дело № 261/2020 г., по описа на ЧСИ Ш.......... Д....... като със Запорно съобщение изх. № 08517 от 23.07.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД) с ЕИК 831558413. Твърди се, че Запорното съобщение е получено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 24.07.2020 г. (с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД).

Сочи се, че в резултат на полученото запорно съобщение „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД) е запорирана сума в размер на 3 276 лева по сметка с IBAN....... с титуляр Ищеца, която сметка е разплащателна и се използва за ежедневната търговска дейност на ищеца (постъпване на плащания от клиенти, извършване на плащания към доставчици, теглене на пари в брой и т.н.).

Междувременно се сочи, че ответникът е образувал исково производство срещу Ищеца пред Районен съд Б.........- гр. д. № 1490/2020 г., по описа на Районен съд Благоевград за 2020 г., като с Решение № 111 от 10.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1490/2020 г., Районен съд Б....... е уважил изцяло предявения иск от „ВН Транспорт“ ЕООД (с предходно наименование „Ви и Ю Транс“ ЕООД), което решение било отменено от Окръжен съд Благоевград с постановяването на Решение № 23 от 13.01.2023 г. по в. гр. д № 646/2022 г., с което въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск, което решение е окончателно.

Твърди се, че от 24.07.2020 г. (датата на налагането на запора на банкови сметки на Ищеца) до 13.01.2023 г. (датата на влизане в сила на Решение № 23 от 13.01.2023 г. по в. гр. д. № 646/2022, ОС Б.......с което съдът окончателно отхвърли изцяло иска на Ответника) ищецът е реализирал пропусната полза в размер на законната лихва за забава, начислена върху запорираната сума от 3 276 лева.

Твърди се, че с електронно съобщение от 26.01.2023 г. ищецът е поискал от ответника доброволно заплащане на тази сума, заедно с други суми във връзка с приключилото в. гр. д.

646/2022 г., по описа на ОС Б.........като на следващия ден ответникът погасил единствено сумата от 1 660,95 лева, представляваща сторените разноски в исковото производство пред първа и втора съдебна инстанция, респ. по гр. д. 1490/2020 г., по описа на PC Благоевград, и по в. гр. д. 646/2022 г., по описа на ОС Благоевград, поради което ищецът още веднъж поканил ответника да заплати доброволно претендираните от ищеца суми, но въпреки това обаче към настоящия момент сумата от 822,64 лева все още не е платена от ответника.

Твърди се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД“), като се сочи, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна, обезпечителна и специфична деликтна отговорност.

Твърди се, че с действията си ответникът е увредил ищеца, в резултат на което ищецът е 2 реализирал пропуснати ползи в размер на законната лихва за забава от датата на налагане на запора (24.07.2020 г.) до датата на влизане в сила на решението, с което искът, за който е бил наложен запорът, е бил отхвърлен окончателно (13.01.2023 г.). твърди се, че ответникът е увредил ищеца чрез материално незаконосъобразно обезпечаване на бъдещ иск.

Твърди се, че в полза на ответника е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор на банкови сметки на ищеца, като ответникът е реализирал допуснатото обезпечение, като е било образувал изпълнително дело № 261/2020 г., по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, в рамките на което съдебният изпълнител е наложил запора. Сочи се, че ответникът е провел неуспешно исково производство спрямо ищеца, като в рамките на това производство искът на ответника срещу ищеца бил отхвърлен изцяло като неоснователен.

Твърди се, че ответникът е увредил ищеца.

Твърди се, че незаконосъобразното обезпечаване на бъдещ иск от ответника е довело до пропуснати ползи от ищеца съизмерими със законната лихва за забава.

Твърди се, че с налагането на запора на банкова сметка на ищеца сумата в размер на 3 276 лева е извадена от разпоредителната власт на ищеца, като възможността за извършване на платежни операции (внасяне, прехвърляне /превод/ и теглене) е била осуетена до размера на запорираната сума, която сума е съществувала и е била изискуема към датата на налагането на запора. Твърди се, че запорът е направен по банкова сметка с IBAN..........която сметка е разплащателна, като се сочи, че наличната сума по тази банкова сметка е служела за задоволяване на ежедневните търговски нужди на ищеца, поради което се посочва, че незаконосъобразния запор Ищецът е бил лишен от възможността да използва сума в размер от 3 276 лева и следователно това е довело до реализиране на вреди от ищеца.

Твърди се, че в случая реализираните вреди са под формата на пропуснати ползи, които са съизмерими със законната лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД, дължима за периода от налагането на запора до първата възможна дата, на която ищецът е могъл да предприеме действия по вдигането на запора, т.е. до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което искът на Ответника е бил изцяло отхвърлен.

Твърди се, че в настоящия случай ищецът неоснователно е бил лишен от възможността да разполага с парична сума в размер на 3 276 лева, следователно е налице хипотезата, при която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в резултат на материално незаконосъобразно обезпечение. Сочи се, че в този случай размерът на вредата е съизмерим със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, като преди налагането на незаконосъобразното обезпечение ищецът е разполагал с пълната свобода да се разпорежда със запорираната сума, както намери за добре (напр. да нареди плащане към трето лице, да изтегли сумата и т.н.), поради което незаконосъобразното обезпечение е единствената причина, поради която ищецът не е могъл да разполага със своите парични средства.

Твърди се, че в настоящия случай размерът на законната лихва за забава върху сумата от 3 276 лева е в размер на 822.64, като периодът е изчислен от датата на налагане на запора (24.07.2020 г.) до датата на влизане в сила на решението, с което искът, за който е бил наложен запорът, е бил отхвърлен (13.01.2023 г.).

С Разпореждане № 597/31.03.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Съобщението е връчено на ответното дружество чрез неговия управител Васил Безински на 03.04.2023 година.

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 03.05.2023 г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител адвокат А.. Със същия се оспорва предявения иск по основание и размер.

Ответникът не оспорва, че с Определение №5867 от 17.07.2020 г„ постановено по гр.дело 3

№1237/2020 г. по описа на БлРС е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от „ВНТранспорт“ ЕООД чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковата сметка на „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД до размера на сумата от 3 276 лева при условията на парична гаранция в размер на 327.60 лева. Не се оспорва, че въз основа на издадената обезпечителна заповед от 21.07.2020 г. дружеството ответник е образувало изпълнително дело №261/2020 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, като със запорно съобщение е изх.№08517 от 23.07.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на „Лесотерм-ЕМ“ ЕООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с настоящо наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с ЕИК - 831558413, което запорното съобщение е получено от банката на 24.07.2020 г.

Не се оспорва, че в резултат на полученото запорно съобщение банката е запорирала разплащателната сметка на дружеството (ищец), която се ползва за ежедневна търговска дейност.

Не се оспорва, че в срока по член 390, ал. 3 от ГПК „ВН Транспорт“ ЕООД е предявил иска, на който е допуснато обезпечение в производството по частно гражданско дело №1237/2020 г. по описа на БлРС, както и, че в PC - гр.Благоевград е образувано гражданско дело №1490/2020 г. по описа на БлРС, което е приключило с решение №111 от 10.03.2022 г., постановено по гр.дело №1490 от 2020 г., с което съдът е уважил изцяло предявения иск от „ВН Транспорт.