Решение № 262607 от 02.08.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 02. 08. 2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА при секретаря Нина Светославова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№

13511 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от Х.П.С., ищец пред СРС, срещу решение № 75934 от 24.04.2020 г., постановено от СРС, Трето ГО, 82 състав по гр.д.№ 137 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена претенцията й по чл.33, ал.2 ЗС като неоснователна и в нейна тежест са възложени разноските. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. От СРС били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно възприемане на събраните по делото доказателства, както и съдът бил нарушил правото й на защита като не допуснал поисканите от нея доказателства. Сочи, че по делото нямало спор, че въззивницата не е получила нот.покана лично, нито била посетила нот.кантора в която била оставена поканата за връчване. Това означавало, че връчването е на „друго място“ по смисъла на чл.49 ГПК. На това „друго място“ връчване на лице от домашните не било допустимо и водело до нередовно връчване. СРС изобщо не бил коментирал въпроса, че в нот.покана не било отразено служителят да е посещавал адреса на ищцата. Липсата на пълен адрес мотивирал служителя от нот.кантора да потърси по телефона другия съсобственик – С., за да го уведоми, че има нот.покана и да го помоли да посети нот.кантора, за да я получи.

Наред с това се сочи, че нот.покана била със съдържание, което дори да била редовно връчена, водело до нарушение на чл.33, ал.1 ЗС относно предложените условия. Тези условия били различни от действителните условия, предложени на купувача А.М.- в поканата цената била 35 000 лв., а дадени срок за плащане – 10-дневен. В крайна сметка идеалната част била закупена при условията на разсрочено плащане на 5 вноски в рамките на близо 6 месеца. Неправилно СРС бил приел, че разсроченото плащане не представлява различно условие от предложеното, тъй като крайната цена не се променяла. Именно чл.66 ЗЗД на който СРС се бил позовал, показвал, че частичното изпълнение е съществено отклонение и затова не може да се случи едностранно. В конкретния случай продавачът и купувачът били изменили условията на плащане многократно, което било позволило на купувача да придобие идеалните части при различни и много по-облекчени условия от предложените в нот.покана.

Иска се от настоящата инстанция да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго с което претенцията й по чл.33, ал.2 ЗС да бъде уважена. Претендират се разноски.

Въззивницата Х.П.С. е починала на 18. 12.2021 г. и съдът с нарочно определение от 28.04.2022 г. на основание чл.227 ГПК е конституирал наследника й по закон - Е.Е.С..

Същият с нарочна писмена молба заявява пред съда, че поддържа въззивната жалба; не бил отпаднал интересът от водене на делото.

Постъпил е отговор от ответниците пред СРС- А.П.М., Б.Б.Д., А.В.П. и Б. Б.Д.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на решението от СРС.

По отношение показанията на свидетеля С. се сочи, че същият бил заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК, тъй като бил син на въззивницата, както и при разпита си бил заявил, че той също е искал да закупи идеалната част.

По отношение нередовното връчване на нот.кантора се сочи, че такива доводи пред СРС не са били правени. Независимо от това, тези доводи били и неоснователни, тъй като се установило, че сина на ищцата – Е.С. бил посетил нот. кантора и получил нот.покана от свое име, както и от името на майка си. От данните по делото се установило, че и двамата имат един и същ постоянен и настоящ адрес. Затова счита, че връчването е редовно. Сочи, че синът на ищцата бил с юридическо образование и съзнавал напълно ясно, че е задължен да предаде на майка си нот.покана. От показанията на свидетеля, разпитан на страната на ответниците, се установило, че при проведена среща в процесната къща на ул.“******, ищцата е присъствала и там е станало ясно за отправената нот.покана.

Единствените данни за невръчване на нот.покана се съдържали в показанията на свидетеля Е.С., който, обаче, бил заинтересована страна от изхода на спора. По отношение доводите по чл.33, ал.2 ЗС, че е налице разлика между условията, посочени в нот.покани и тези при които е реализирана покупко-продажбата също се сочи, че се правят за първи път пред въззивната инстанция. Освен това били и неоснователни, тъй като нот.покана не съдържала условия за сделката; в нот.покана само било посочено дали ищцата желае да закупи идеалната част. Поради наличие на изначална липса на волеизявление за закупуване на идеалната част, то затова не се стигнало до договаряне на условия при които да се сключи сделката. О тнот.акт, представен по делото се установявало, че сделката е сключена на същата цена на която е била предложена за изкупуване на останалите съсобственици. Други условия нот.акт не съдържал, а предварителния договор не можел да бъде предмет на иск по чл.33, ал.2 ЗС.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

След конституирането на основание чл.227 ГПК на наследника на починалата ищца, в хода по същество пълномощникът на въззиваемите навежда довод, че искът е предявен от името на Х.С., но с оглед разпита на свидетеля пред въззивната инстанция, се установило, че всъщност къщата е следвало да бъде закупена от Е.С., т.е. били предявени чужди права. Освен това Е.С. бил получил нот.покана и се считал за редовно уведомен да закупи идеалната част. Противното следвало да се счита за злоупотреба с право.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение първоначалния въззивник е уведомена на 02.06.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 16.06.2020 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След извършена проверка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не е спорно, че ищцата притежава идеална част от процесния имот, както и че ответника А.М. е придобил от Б.Д.

½ идеална част от процесния имот по силата на нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 82, том IV, рег.

№ 11254, д. № 584 от 03.11.2016 г., с който Б.Д. продава на А.М. ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.София, ул.“******, ет. 1, с площ от 95,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, антре, клозет, заедно с избени помещения под етажа, представляващ самостоятелен обект в сграда № 2, с предназначение: жилище на едно ниво, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед

РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, заедно с ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ от 432,30 кв. м., съставляващо парцел XV от кв. 110 по плана на гр.София, местност „Центъра“.

С нотариална покана, получена на 18.04.2016 г. от Е.Е.С. за него, както и за Х. П.С., Б.Д. поканил тези двама съсобственици да изкупят притежаваната от него ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.София, ул.“******, ет. 1, с площ от 95,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, антре, клозет, заедно с избени помещения под етажа, заедно с ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ от 432,30 кв. м., съставляващо парцел XV от кв. 110 по плана на гр.София, местност „Центъра“ на цена от 35000 лева, като липсата на отговор в 10-дневен срок се приемало като отказ на предложението.

С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.05.2016 г. Б.Д.

(продавач) и А.М. (купувач) се договорили за продажбата на ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.София, ул.“******, ет. 1, с площ от 95,30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, антре, клозет, заедно с избени помещения под етажа, заедно с ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ от 432,30 кв. м., съставляващо парцел XV от кв. 110 по плана на гр.София, местност „Центъра“ за цена от 35000 лева, платима по следния начин: 3500 лева – аванс, в деня на подписване на договора и 31500 лева – при изповядване на сделката. С Анекс № 1 от 13.05.2016 г. страните се договарят за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лева, платен на 10.05.2016 г., 11500 лева – платени в деня на подписване на анекса и 20000 лева - при изповядване на сделката. С Анекс № 2 от 09.06.2016 г. страните се договарят за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лева, платен на 10.05.2016 г., 11500 лева – платени на 13.05.2016 г., 5000 лева - платени в деня на подписване на анекса и 15000 лева - при изповядване на сделката. С Анекс № 3 от 19.07.2016 г. страните се договарят за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лева, платен на 10.05.2016 г., 11500 лева – платени на 13.05.2016 г., 5000 лева - платени на 09.06.2016 г., 6000 лева - платени в деня на подписване на анекса и 9000 лева - при изповядване на сделката.

По делото били представени платежни нареждания за изплащане на цялата уговорена сума.

Представено било удостоверение за родствени връзки от което било видно, че Х. П.С. е майка на Е.Е.С.. От удостоверението от отдел „БДС“ при СДВР на МВР се установява, че постоянният адрес на двамата е в гр.София, ж.к. „******от 10.08.2011 г., съответно от 05.01.2012 г.

По делото били събрани гласни доказателствени средства. Св. Е.Е.С., син на ищцата, посочвал, че е получил процесната нотариална покана в кантората на нотариуса, като се съгласил да получи и поканата, адресирана до майка му.

Заявявал, че не е предавал поканата на майка си, която разбрала за нея едва когато имотът вече бил продаден. Сочел, че не живеел на постоянния си адрес.

Разказвал за среща, състояла се в процесния имот около март 2016 г., между него, Б.Д., Х.П.С. и А.М..

Свидетелката К.Н.И.заявила, че е живеела в процесния имот през пролетта на 2016 г., когато се състояла срещата между Б.Д., Х.П.С., Е.С., на която свидетелката присъствала и на която се разисквал въпросът за продажбата на идеалната част на Б.Д. за цена от 35000 лева. Свидетелката сочела, че на срещата също така е коментиран въпроса за получаването на нотариална покана от Е. и Х. С..

Правото на изкупуване, предвидено в чл. 33, ал. 1 ЗС, било потестативно право, доколкото се упражнявало с изявление от непоканения съсобственик и било насочено към предизвикване на правна промяна, изразяваща се в задължението на продавача – съсобственик да се съобрази с изразената воля за изкупуване от съсобственика. Законът предоставял правото на изкупуване само на съсобственика като целта била да се реализира предвидената в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС, възможност. Упражняването на това право в посочената хипотеза се извършвало само по съдебен ред. Едва с уважаването на конститутивния иск и по-точно с влизането на решението по този иск в сила, съсобственикът – изкупвач щял да придобие правото на собственост върху имота. Потестативното право било призната и гарантирана от закона възможност на едната страна по гражданско правоотношение с едностранно изявление да породи ново правоотношение за признат от закона правен интерес. В същото време това право било вторично, защото предполагало съществуването на друго субективно право или правоотношение, към което чрез прибавянето на нови юридически факти възниквало ново право или правоотношение.

С оглед на горните си мотиви, СРС е приел, че правото на изкупуване на дял от съсобствен имот по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде успешно упражнено от пренебрегнатия съсобственик само докато съществува облигационната връзка, в която той желае да встъпи, замествайки купувача на съответната идеална част. Тъй като правото на изкупуване възниквало с оглед извършено от другия съсобственик разпореждане с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето лице, то възможността на разпоредилия се с дела си съсобственик да изкупи разпоредената част съществувало до момента, в който тя се намирала в патримониума на купувача. Следователно само извършените след вписването на исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС последващи прехвърлителни сделки, представляващи действие на разпореждане, извършено от купувача в полза на трето лице, щели да са непротивопоставими на ищеца, съответно ще е осъществимо правото му да изкупи разпоредения дял при наличието на останалите законови предпоставки. В обратния случай, обаче, когато преди вписването на исковата молба била извършена друга разпоредителна сделка от третото лице – купувач, с което разпореденият дял бил прехвърлен на друго лице, извън първоначалния съсобственик, то правото на изкупуване щяло да бъде неосъществимо, тъй като процесният дял вече не се намирал в патримониума на третото лице

Разпечатката съдържа 44 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29891cd2-ed79-4244-b4bc-c517c4ee64d4