Решение № 13 от 17.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. К., 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря КР.ира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Г. Х. Р. от гр.А., Г. Х. Р. от гр.С., Е. Х. Р. от гр.А. и Е. Х. Р. от гр.А., чрез представител по пълномощие, въззивна жалба вх. N 915/30.08.2024г. по входящия регистър на РС – А., против решение N 31 от 19.07.2024 г. по гр.д. N 171/2021 г. по описа на РС –А., изменено с допусната поправка на ЯФГ с решение N 34/25.07.2024г. по същото дело, с което във втора фаза е осъществена делба чрез разпределение по чл.353 от ГПК на недвижими имоти между съделителите и поставянето им в три дяла и собственост, при заплащане на парично уравнение от съделителите, получили втори и трети дял, на съделителя, получил първи дял.

Решението на РС – Aрдино, с което на съделителя Г. Б. Х. е разпределен в дял и собственост допуснатата до делба сграда, представляваща масивен склад, на съделителя Т. Б. К. е разпределен в дял и собственост втория етаж от допуснатата до делба масивна двуетажна сграда, ведно с прилежащо складово помещение 2 в надземния етаж от същата и на съделителите Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р. е разпределен в общ дял и собственост първия етаж от допуснатата до делба масивна двуетажна сграда, ведно с прилежащо складово помещение 1 в надземния етаж от същата, както и допуснатата до делба сграда, представляваща външна тоалетна, всички 1 построени в УПИ XХ-258, кв. 23 по регулационния план на гр.А., обл.К., се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при оплакване, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и в противоречие на чл.353 от ГПК първоинстанционният съд е приложил способ за осъществяване на делбата посредством разпределение и обособяване от делбения имот на три самостоятелни имота и дяла, с искане решението да се отмени изцяло и да се постанови ново, с което неподеляемият делбен имот да се изнесе на публична продан съгласно чл.348 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Т. Б. К. и Г. Б. Х., и двамата от гр.А., чрез представител по пълномощие, с който оспорват въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Е. Х. Р. лично и чрез представителите си по пълномощие поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците Г. Х. Р., Г. Х. Р. и Е. Х. Р. не се явяват и поддържат въззивната жалба чрез представител по пълномощие.

В съдебно заседание въззиваемите Т. Б. К. и Г. Б. Х. не се явяват и поддържат отговора на въззивната жалба чрез представител по пълномощие, който заявява възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, с довод, че дължимо е възнаграждение за един адвокат.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Подадената в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението на РС – А. е допустима и разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – А. е образувано по предявен иск за делба, по който първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила решение, като с решение N 202 от 04.11.2022 г. по в. гр. д. N 122/2022 г. на К.йския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение N 3484/13.11.2023 г. по гр.д. N 878/2023г. на ВКС, след частична отмяна на решение N 22 от 10.04.2022 г. по гр. д. N 171/2021 г. на РС-А., е допусната делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв. м., масивен склад със застроена площ 17.5 кв. м. и външна тоалетна, построени в УПИ XХ-258 от квартал 23 по регулационния план на гр.А., обл.К., с площ 617 кв.м., при дялове 1/3 ид. ч. за Г. Б. Х., 1/3 ид. ч. за Т. Б. К. и и 1/3 ид. ч. общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р..

От обстоятелствата, установени в първата фаза на делбата, следва, че 2 допуснатият до делба недвижим имот е съсобствен на страните съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност N 48 от 04.04.1990г. на Ардинския районен съдия, с който Т. Б. К., Г. Б. Х. и Х. С. Р. /двама братя и сестра/ са признати за негови собственици по наследство и давност/без да е наличен титул за собственост на техен наследодател/, като Х. С. Р. е починал на 03.01.2016г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга Г. Х. Р. и трите си деца Г. Х. Р., Е.

Х. Р. и Е. Х. Р..

В настоящото производство във фазата по извършване на делбата не е спорно между страните, че двуетажната масивна жилищна сграда от допуснатия до делба имот е жилищен имот и не е спорно, че допуснатите до делба масивен склад и външна тоалетна са обслужващи постройки на допълващо застрояване, както и не е спорно, че същите са със статут на суперфициарна собственост в УПИ XХ-258 от квартал 23 по регулационния план на гр.А., обл.К., построени през 1973г. въз основа на отстъпено право на строеж с протокол N 6 от 24.04.1971г. на ТКЗС „Г.Димитров“, изключая вторият етаж от жилищната сграда, построен съгласно гласните доказателства по делото около 1980 г., като имотът останал в наследство от починалата на 24.03.1982г.

Х. Т. К., която нямала титул за собственост за удостовереното от общинската администрация суперфициарно право на имота и след смъртта й децата й се снабдили с горепосочения нотариален акт, годен да удостовери давностно владение спрямо имота. Спорно между страните е дали допуснатият до делба имот е неподеляем или същият е поделяем и от него могат да се образуват реални дялове за всички съделители, а именно реален дял за Г. Б. Х., реален дял за Т. Б. К. Г. Б. Х. и реален дял общо за Г. Х. Р., Г. Х. Р., Е. Х. Р. и Е. Х. Р..

От заключението по назначената по делото от първоинстанцинния съд съдебнотехническа експертиза, с приложено архитектурно заснемане на двуетажната масивна сграда, неоспорено от страните по реда на чл.200, ал.3 от ГПК и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че допуснатата до делба двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 80.48 кв.м., се състои от първи, втори и надземен етаж както следва: първият етаж е със застроена площ 91.60 кв.м., със самостоятелен вход с външно стълбище от изток, с функционално предназначение жилище, състоящо се четири стаи, баня без канализация/липсва канализация ф 110/, антре, коридор и тераса; вторият етаж е със застроена площ 91.60 кв.м., със самостоятелен вход с външно стълбище от север, с функционално предназначение жилище, състоящо с четири стаи, баня, тоалетна с външна канализационна тръба ф 110, обшита и шпаклована от втори етаж към земята, коридор и тераса, с отделен водомерен и електромерен възли; надземният етаж е със застроена площ 80.48 кв.м., със светла височина 2.20 м., състоящ се от две стаи – складови помещения –южно със застроена площ 16,1 кв.м. и северно със застроена площ 18.71 кв.м., като съгласно нормативните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУТ тази сграда е неподеляема на три 3 реални дяла, поради обстоятелството, че помещенията в надземния етаж са обслужващи, със складови функции и същият е със светла етажна височина е 2.20 м., поради което не отговаря на изискванията на чл. 72, ал.3, ал.4 и ал.5 от Наредба N 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и помещенията, но при изпълнение на преустройства съобразно изискванията на чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за обособяване на надземния етаж като самостоятелно жилище, с промяна на предназначението на помещенията и обособяване на санитарен възел с баня, жилищната сграда би била поделяема на три реални дяла. Според вещото лице необходимите проектни, ремонтни и монтажни СМР за обособяване на надземния етаж като самостоятелно жилище в сградата включва изготвяне на инвестиционен проект, промяна на предназначение и заснемане на сградата, проектиране на отводняване /дренаж/ на надземен етаж, проектиране на увеличаване на височина на надземен етаж, изпълнение на отводняване /дренаж/ на надземен етаж с перфорирани тръби и дренажна призма, изпълнение на увеличаване на височина на надземен етаж - изкоп, укрепване, допълнителна гредова скара с колони, врати, груб строеж, изпълнение на кухня, санитарен възел и баня в надземен етаж - тръбни разводки и санитария, изпълнение на електроинсталация на надземен етаж, довършителни СМР, включващи изпълнение на замазки, настилки, облицовки, шпакловане и боядисване, откриване на партида в ЕВН - Пловдив с електромерно табло и откриване на партида във ВиК - А. с водомерен възел, възлизащи на обща стойност 19 854.40 лв. С така посочените СМР според вещото лице ще се оформят две помещения, от които в северното следва да се предвиди санитарен възел с баня и кухненски бокс, а южното да изпълнява функциите на спалня. Посочената стойност на проектантски и СМР представлява 16.92 % от стойността на сградата и като стойност надвишава допустимите 10%. Според вещото лице двуетажната масивна жилищна сграда е поделяема на два реални дяла, състоящи се от всеки от един от двата жилищни етажа, към които като прилежащи се придаде по едно от двете складови помещения в надземния етаж, като масивната външна тоалетна, която се използва по предназначение, не представлява самостоятелен обект на право на собственост и функционалното й предназначение на обслужваща постройка на допълващо застрояване се обезсмисля при изграждането на първия етаж на вътрешен санитарен възел с WC, в който случай изградената от втория етаж външна канализационна обшита тръба ф 110мм ще трябва да се заусти в WC на първи етаж от сградата. Масивният външен склад представлява самостоятелен обект на собственост и може да бъде самостоятелен предмет на делба според заключението с оглед характеристиките му по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ.

Според заключението пазарната оценка на масивната жилищна сграда на два етажа с надзем възлиза на 117 300 лв.; пазарната оценка на обслужващата сграда масивен склад със застроена площ от 18 кв.м. и външна тоалетна със застроена площ 4 от 1.43 кв.м. възлиза съответно на 8 450 лв. и на 850 лв., или общо пазарната оценка на трите сгради, находящи се в имот УПИ – XX – 258, кв.23 по РП на град А. е в размер на 126 600 лв., като средната пазарна стойност на 1/3 идеална част е 42 200 лв.

Остойностени са и всеки от двата жилищни етажа на по 40 748.94 лв., както и всяко складово помещение от надземния етаж на по 17 901.06 лв.. Относно поделяемостта експертизата предлага разделяне на делбените имоти на самостоятелни обекти съгласно чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗУТ като някои от съделителите могат да получат в дял жилищен етаж и 1/2 идеална част от надземния етаж, включваща складово помещение за всеки от двата дяла, като подходите и стълбищната площадка за втори етаж останат в съсобственост на съделителите като общи части на сградата и третият дял получи обслужващите сгради масивен склад и външна тоалетна.

Заключението на вещото лице относно възможната поделяемост на двуетажна масивна жилищна сграда на три реални дяла се възприема от настоящата въззивна инстанция независимо от посочената светла височина от 2.20 м. на надземния етаж, тъй като сградата е заварена, но за целта е необходимо да се извърши посоченото от вещото лице преустройство, стойността на което възлиза на повече от 10 % от цялата сграда, като възможността на обособяване на три реални дяла от сградата не е доказана по делото с инвестиционен проект съгласно чл.203, ал.1 от ЗУТ. Възможно е поделянето на двуетажната масивна жилищна сграда на два реални дяла, с минимални по своята същност преустройства посредством изграждане на санитарен възел и баня на първия етаж и изграждане на обща ВиК на двата етажа, тъй като се установява, че първият етаж няма баня-тоалетна с ВиК и поради това не отговаря на изискванията за жилище по чл.40, ал.1 от ЗУТ. Според настоящата инстанция допуснатият до делба масивен склад не може да образува реален дял, защото независимо, че по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ представлява самостоятелен строеж със самостоятелно функционално предназначение, същият е второстепенна постройка и обслужва основното застрояване в урегулирания поземлен имот по смисъла на чл. 20, ал. 3 и чл.