Определение № 3219 от 23.07.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3219

Хасково, 23.07.2026 г.

Административният съд - Хасково - IV състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Цветомира Димитрова административно дело № 739/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Ш. А. Ч. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител и насочена против Заповед № [Наименование]от 29.05.2026г. издадена от младши инспектор в РУ Х. при ОДМВР-[област].

С разпореждане [номер]/02.07.2026г. са конституирани страните по делото и същото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 21.09.2026г. На 22.07.2026г. с вх.№ 5678 по делото е постъпило искане от жалбоподателя чрез процесуалния му представител за спиране изпълнението на обжалваната заповед.

По така обективираното особено искане, съдът намира следното:

Доколкото съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка(със заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП), то съдът може да спре същото при условията на чл. 166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК .

За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някои от основанията по чл.166, ал.2 от АПК - т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.

По аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях жалбоподателя черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.

В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд .

В конкретния случай оспорващия сочи, че временното отнемане на СУМПС би му създало големи затруднения, тъй като е необходимо ежедневно да превозва детето си, което е със заболяване Спастична церебрална парализа до рехабилитационен център в [населено място], а наред с това възпрепятства и осъществяването на трудовата дейност на оспорващия. Към молбата се представя Експертно решение № 90009, от зас.№ 1, от 02.01.2024г. на ТЕЛК при „МБАЛ-[община]“, ЕООД.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

С оспорената заповед спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“З“ ГГ) от ЗДвП, поради това че на посочената в нея дата и място – 29.05.2026г. в 22.30ч. е управлявал м.п.с., чиято регистрация е била служебно прекратена.

От доказателствата допълващи преписката се установява че регистрацията на автомобила е била служебно възстановена на 30.06.2026г.в 09.42ч.

Това обстоятелство има съществено значение при преценката за необходимостта и съразмерността на предварителното изпълнение, доколкото сочи, че причината за служебното прекратяване на регистрацията е отпаднала. При тези данни не е налице продължаващо противоправно състояние, което да обосновава нуждата от незабавно прилагане на мярката с оглед защитата на обществения интерес. С други думи, целта на принудителната административна мярка в случая е постигната чрез предприетото отстраняване на нарушението, в деня следващ издаване на процесната заповед.

При тези данни предварителното изпълнение губи своята превантивна и преустановителна функция и се доближава до неблагоприятна последица със санкционен характер, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки.

При това положение защитата на частния интерес в конкретния случай може да бъде противопоставена на презумирания обществен интерес от незабавното изпълнение на мярката, като се отчита и обстоятелството, че твърдяното нарушение е било почти незабавно отстранено, а вредите за жалбоподателя биха настъпили незабавно и с по-голяма интензивност от ползите, които би донесло предварителното изпълнение.

Ето защо съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № [Наименование]от 29.05.2026г. издадена от младши инспектор в РУ Х. при ОДМВР-[област](М. Н. А.).

Определението, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: