Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 11.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 675/2024
Вид
Решение № 118
Подписан
11.04.2025
В сила
23.10.2025
Състав
ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бяла Слатина, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Т.ова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100675 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Ц. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Я., ул.“Бузлуджа“ №17-партер, чрез адв.Н. М. от АК-Я., срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“В.“ №146, бизнес център Б., сграда А , ет. 4, общ. С., обл. С. (столица), с която е поискал съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г. като противоречащ на закона. В условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, с който се иска съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г. поради липса на основание.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г., по силата на който ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на Д. сумата в размер на 1550 лева, която ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски, при ГЛП по кредита в размер на 19,02%, годишен процент на разходите от 20.77 %. Сочи се, че за да породи правно действие сключеният между страните договор, е следвало на осн.чл.4, ал.1 от Договора ищецът да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК **********, при дължимо възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 1141,06лв. Излагат се подробно съображение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона. Твърди се, че от съдържанието на договора не става ясно дали ГПЛ е фиксиран, или променлив.

Сочи се, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Твърди се, че не е ясно дали възнаграждението по договора за поръчителство е прибавено 1 към ГПР. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство от 03.10.2022г., сключен между ищеца и втория ответник, е нищожен, като сключен без основание, като същият е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Излагат се подробни съображения.

Ищецът твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредитодателят и поръчителя са свързани лица и посредством договорът за поръчителство се целия оскъпяване на договора за кредит. Инвокират се доводи в подкрепа на становището, че е следвало възнаграждението по договора за поръчителство да се включи в ГПР. В условията на евентуалност сочи, че клаузата на чл.4, ал.1 от процесния договор е нищожна поради липса на основание. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор, по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 1550лв. Не оспорват, че ищецът е сключил с „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, като оспорват, че същият е задължително условие за сключване на Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г., поради което възнаграждението по същия няма характер на разход по процесния договор за кредит. Сочи, че не е налице нарушение на чл.22 от ЗПК по изложени подробно съображения. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът по първоначалния „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Ц. П. Д. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 257,96лв., представляваща незаплатени падежирали вноски за главница, предявен като частичен иск от цялото падежирало вземане за главница за периода от 20.04.2024г. до 20.07.2024г. В условията на евентуалност, в случай, че процесния договор за кредит бъде прогласен за нищожен, моли на основание чл.23 от ЗПК съдът да осъди Ц. П. Д. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 318,25лв., представляваща незаплатена чиста стойност по договора. Излага подробни съображения.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал писмен отговор, в който оспорва насрещните искове като неоснователни. Релевира доводи.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №2850798/12.10.2023г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД в качеството си на кредитодател е предоставил на Ц. П. Д. сумата в размер на 1550 лева, както 2 и че Ц. П. Д. е сключила с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********** договор за предоставяне на поръчителство

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал.

2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включва главница и лихва.

Не се спори между страните по делото, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2023г. към Договор за потребителски кредит от същата дата, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1141,06 лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване 3 нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Ц. П. Д. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ищецакредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1550 лв. за срок от дванадесет месеца.

Установява се също така, че между Ц. П. Д. и " Ай Тръст " ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ищеца в настоящото производство, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1141,06лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 от ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях 4 правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.