Решение № 1528 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100501630 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ИВ. М. П. ЕГН **********, с адрес: ****, срещу решение №261256/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 6269/2020 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК 200299615, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. № 1, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 1648.09 лева за периода от 18.03.2020 г. до 08.04.2020 г.

В жалбата се поддържат доводи, че в обжалваната част решението е постановено при неправилно приложение на чл.249, ал.3 от КЗ. Цитирана е и съдебна практика, според която застрахователят отговаря за дължимата от деликвента лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.2 от КЗ, дължи лихва върху застрахователното обезщетение за собствената си забава.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Решението е обжалвано и от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД ЕИК 200299615, със седалище: гр. София, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. № 1, в частта, с която е осъден да заплати на ИВ. М. П. ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 1648,09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № *** в резултат на реализирано на 17.03.2020г. ПТП, в гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил Фолксваген голф, с peг. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от КЗ.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението с твърдения, че присъденият размер на обезщетението не кореспондира с приноса на застрахования водач за настъпване на ПТП, като не е съобразено, че с поведението си ищецът също е допринесъл за увреждането. Излага се, че ищецът изобщо не се е опитал да спре и да предотврати ПТП, докато застрахованият водач не е имал възможност да избегне настъпването му. Съдържат се бланкетни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в едностранчиво и непълно обсъждане на събраните доказателства и необосновано отхвърляне на относими доказателствени искания. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска или евентуално за редуциране на размера поради съпричиняване. По отношение на законната лихва се поддържа, че същата е дължима считано от предявяване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че искът е доказан по основание и размер и моли за потвърждаване на решението в частта, с която същият е уважен.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на ИВ. М. П. сумата от 1648,09 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 11.03.2021г.), представляваща пълен размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № *** в резултат на реализирано на 17.03.2020г. ПТП, в гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, реализирано по вина на водача на лек автомобил Фолксваген голф, с peг. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, 2 ведно със законната лихва, считано от 18.03.2020г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 17.03.2020г., около 07.40 часа, в гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, управлявайки собствения си лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № ***, ищецът е претърпял ПТП по вина на водача на л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****, управляван от А.К., който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара и ударил преминаващия кръстовището на разрешаващ /зелен/ сигнал на светофара автомобил на ищеца. След запознаване със запис от камерите на кръстовището, полицейските служители установили кой е виновен за настъпилото произшествие и указали на участниците в ПТП да попълнят Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен е посочен водачът на л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****, който е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на действие 24.11.2019г. – 23.11.2020г. На 18.03.2020г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените детайли, в който като увредени са описани следните детайли: десен фар, предна броня, предна дясна лайсна в предна броня, предна маска, водач предна броня ляв, водач предна броня десен, решетка пред радиатор, усилител предна броня долна част, фар ляв, основа предна броня, десен рог, ляв рог и калник преден ляв.

Увредените части били оригинални и следва същите да бъдат подменени също с оригинални. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер на 369.85 лв., която счита за недостатъчна за покриване на щетите, поради което прави искане за присъждането на разликата до реалната възстановителна стойност, ведно с лихва за забава от уведомяването на застрахователя, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение за автомобила по полица № BG/30/119003246710. Не оспорва, че е заплатил на ищеца сумата от 369,85 лева. Оспорват се всички елементи на деликта механизма на ПТП, вината на застрахования водач, причинната връзка на претендираните вреди с ПТП, както и техния размер. Оспорват се констатациите в Двустранен констативен протокол за ПТП от 17.03.2020 г. относно механизма на ПТП и вината за настъпването му и по-конкретно, че застрахованият водач е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. Поддържа се, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на ищеца, който е навлязъл в кръстовището с висока и несъобразена с пътните условия скорост и при на червен сигнал от светофара, без да предприеме опит да спре управлявания от него автомобил и да предотврати настъпването на ПТП – нарушения по чл. 47 от ЗДвП и чл. 20, 3 ал.2 от ЗДвП. Твърди се по тези причини, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото застрахованият водач не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че ищецът ще му отнеме предимството.

Размерът на претенцията се оспорва като завишен с твърдения, че автомобилът може да бъде отремонтиран на много по-ниска от претендираната стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Със заплащането на сумата от 369,85 лв. ответното дружество изцяло е погасило задължението си към ищеца по процесната претенция, тъй като ищецът е продал за скрап увреденото имущество и е реализирал печалба много над пазарната стойност на автомобила.

Алтернативно се твърди, че е налице икономически тотал по отношение на щетите по процесното МПС и се претендира за приспадане стойността на запазените части, чиято стойност е много висока от тази на самия автомобил, предвид, че ударът е единствено и само в предна лява част, като средната и задната част след предните врати са напълно запазени. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е отремонтирал процесното МПС със сумата изплатена от ответното дружество и го ползва и понастоящем.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото свидетелство за регистрация част І, се установява, че процесният лек автомобил Пежо 207, с peг. № *** е собственост на ищеца ИВ. М. П..

Представен е Констативен протокол за ПТП от 17.03.2020г., от който е видно, че на 17.03.2020г., около 07.40 часа, в района на в гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, управлявайки собствения си лек автомобил марка Пежо 207, с peг. № ***, ищецът е претърпял ПТП с л.а. Фолксваген голф, с peг. № ****, управляван от А.К.. Последната е посочила в протокола, че е виновна за настъпилото ПТП.

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 17.03.2020 г. е настъпило процесното застрахователно събитие и че към датата на инцидента лек автомобил Фолксваген голф, с peг. № **** е бил застрахован в ответното застрахователно дружество по риска „Гр. отговорност" със Застрахователна полица № BG/30/119003246710; че на 18.03.2020г. ищецът е отправил претенция до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди и че на ищеца е заплатено доброволно сумата от 369,85 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Видно от заключението на допуснатата в първата инстанция съдебна авто-техническа експертиза, общата стойност на описаните увреждания по 4

МПС марка „Пежо", модел „207", с peг. № B9449HX по средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици на резервни части, като се използват данните от поне три сервиза, различни от официалния сервиз за марката, е в размер на 2 017.94 лв., a с оригинални части – 2467.62 лв. По отношение на лек автомобил „Пежо", модел „207", с peг. N: ****, не е налице „тотална щета", тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 2 467.62 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 4 100 лв. и са 60.19% от нея. След запознаване с механизма на ПТП и настъпилите щети, експертизата констатира, че е налице причинноследствена връзка между ПТП и настъпилите вреди по процесния лек автомобил. Реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между две превозни средства, движещи се перпендикулярно едно на друго, при който едното превозно средство навлиза в треакторията на движение на другото превозно средство. Не са налице обективни данни, по които да се установи скоростта на движение на превозните средства, видимостта и възможността да възприемат опасността.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Й.К. и С.П.Ф.. Свидетелката А.Й.К. излага, че непосредствено преди ПТП е освободила спирачката и е привела в движение автомобила в края на червения сигнал на светофара, като вследствие на това блъснала управлявания от ищеца лек автомобил, движещ се перпендикулярно спрямо нея на зелен сигнал за неговата посока. Твърди, че се е движила със скорост от 10-20 км./ч. и не била навлязла в кръстовището. Признава, че е нарушила правилата за движение, тъй като не е изчакала светването на зеления сигнал.

Ищецът преминал през кръстовището с висока скорост и без да задейства спирачки. Не е забелязала последният да е извършвал маневри за предотвратяване на инцидента. Била информирана от полицаите, че според записа от камерите на магазин „Домко“ тя е започнала движението си на червен сигнал, затова признала вината си в двустранния протокол.

Свидетелят С.П.Ф. излага, че процесното ПТП е настъпило по време на дневната му смяна на работа към сектор „Пътна полиция“ – гр.Варна.

Посетил местопроизшествието и първоначално и двамата участника твърдели, че са преминали на зелен сигнал. След преглед на записите от камерите на магазин „Домко“, свидетелят установил, че водачът на л.а.