Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100994 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 318 ТЗ.

Депозирана е искова молба от „ОЛИМП” ООД против „ИНОВАСИОН“ ООД, в която ищецът твърди, че с ответника имат сключен устен договор за продажба на строителни материали от 04.09.2023г. с предмет кофражен шперплат - 80 бр. при ед.ч. 48.00 лв. на обща стойност в размер на 3 840.00 лв. и плочки “clasic 35 metallic“ - 222,91 кв.м. при ед.ч. 15.00 лв. на обща стойност 3 343.00 лв. В изпълнение на задължението си, ищцовото дружество твърди, че е предало реално материалите изцяло и в срок, като за уговорената цена издало фактура №521/04.09.2023г., която „ИНОВАСИОН“ ООД не заплатил.

Претендира сумата 8 620.38 лв. - главица, ведно с мораторна лихва, считано от 04.09.2023г. до завеждане на иска в размер на 892.29 лв., законна лихва от 06.06.2024г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Представя: Справка за актуално състояние, фактура № 521/04.09.2023г., Заключение на вещо лице по т.д. 40/2023г., платена д.т., заявление за ел. достъп и пълномощно.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИНОВАСИОН“ ООД депозира отговор, с който счита, че исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че управителите на ищцовото и ответното дружество са били съдружници и в двете дружества. Поради влошени отношения между физическите лица се стигнало до изключване на Ю.С.Х. като съдружник в „ИНОВАСИОН” ООД и до изключване на А.Н.А. като съдружник в „ОЛИМП” ООД. Сред основанията за изключване на А.Н.А. от „ОЛИМП” ООД било и обвинение, повдигнато от съдружника Ю.С.Х., че посочените във фактурата строителни материали не са били необходими на „ОЛИМП” ООД, че са закупени без взето решение от Общото събрание на съдружниците, а в хода на образуваното т.д.

№40/2023г. по описа на Окръжен съд Разград имало твърдения, че сключената сделка между „ОЛИМП” ООД и „ИНОВАСИОН’ ООД е привидна и недействителна. За сключената сделка Ю.С.Х. е подал и жалба до Районна прокуратура град Разград. Отделно сочи, че не е получавал покана за плащане 1 на дължимите по фактурата суми, поради което, с получаване на исковата молба ги заплатил, ведно с мораторната лихва. Счита, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото и поради това в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски. Представя: предупреждение от 02.10.2023г.; Решение №19/27.06.2024г. на ОС - Разград по т.д.№40/2023г./невлязло в сила/;

Платежно нареждане от 14.06.2024г. на „ЦКБ” АД.

Исковата молба е редовна и допустима.

Съдът, преценявайки твърденията на страните, признанията и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Между „ОЛИМП” ООД и „ИНОВАСИОН“ ООД е сключен устен договор за продажба на строителни материали, обективиран във фактура № 521/04.09.2023г.

От справка в Търговски регистър е установено, че към датата на сключване на процесната сделка, ищецът е бил представляван от съдружниците /при равни права/ и управители /заедно и поотделно/ А.Н.А. и Ю.С.Х., а ответника е бил представляван от управителя А.Н.А., като съдружници са били А.Н.А. и Ю.С.Х. с по 25% дялово участие и З.А.Г. – с 50 % дялово участие.

Представените с исковата молба от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответника и са приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

Извършеното от ответника погасяване на задължението, обективирано в процесната фактура, извършено след получаване на препис от исковата молба, ведно с обезщетението за забава, е признато от ищеца.

Предмет на спора, с оглед гореизложеното, е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, с оглед присъждане на сторените в производството разноски.

От така установените факти по несъмнен начин се доказа, че между страните в настоящото съдебно производство са възникнали правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на които ищецът-продавач е поел задължение да прехвърли на купувача-ответник правото на собственост върху описаните във фактурата стоки, срещу насрещното задължение за заплащане на уговорената цена. Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място /Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК/.

Правното действие на сключените договори за търговска продажба попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл.

286, ал. 1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, 2 комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. Предаването на процесните вещи се удостоверява с полагането на подпис върху фактура № 521/04.09.2023г, положен от А.Н.А., в качеството му на представител на ответника и представлява признание, че стоките, предмет на договора за търговска продажба, са му предадени. Продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е била прехвърлена от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо. По делото не се твърди да е съществувала уговорка, различна от обичайната /съгласно чл. 327 ТЗ/, с която плащането да е отложено. Фактурата, бидейки частен документ, съдържаща подпис и на двете страни, не е оспорена по предвидения в ГПК ред.

Следователно, за купувача е възникнало задължение за заплащане на получените от него стоки, чиято обща стойност, съгласно представената фактура, е 8620,38 лв. с ДДС.

Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, който предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен факт бе установен чрез представяне на платежно нареждане /лист 38 от делото/ за сумата от 9512,67 лв., включваща и законната лихва - обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, считано от датата на предаване на движимите вещи. Така извършеното плащане е признато и от ищеца.

Въведените от ответника възражения, обосноваващи липсата на навременно плащане на дължимата сума, а именно поради липса на покана, поради твърдяна симулативност на сделката и с оглед влошените междуличностни отношения на представителите на двете дружества /бидейки съдружници/, съдът намира за неоснователни.

Видно от представената фактура, търговската продажба е извършена на 04.09.2023г., на която дата са и предадени движимите вещи /доколкото липсват данни за друга дата, и в съответствие с търговските обичаи и оборот/.

На 04.09.2023г. е бил падежът за погасяване на възникналото задължение, след която дата купувачът изпада в забава.

3

Представеното към отговора на исковата молба писмено предупреждение от 02.10.2023г. /лист 20 от делото/, както и приобщените материали от Досъдебно производство №2114/2023г. /жалби, находящи се на листи 23, 24, 25, 57 от същото ДП/ свидетелстват за крайно обтегнати отношения, датирани след падежа на процесната фактура, съответно от 22.09.2023г., 25.09.2023г., 02.10.2023г. и 12.10.2023г. и в тази връзка съдът не счита, че същите биха могли да обосноват субективната нагласа за липсата на плащане от страна на купувача. Ирелевантни се явяват и възраженията на ответника, че самият ищец е считал сделката за недействителна и привидна, доколкото същата не е развалена и не се твърди неизпълнение от страна на продавача.

Що се отнася до липсата на отправена покана – разпоредбите на приложимия Търговски закон не предполагат изпращане на покана за плащане – същото е дължимо при предаване на стоката, предмет на съответния договор.

В темпорално отношение задължението за плащане е възникнало, и ответникът е изпаднал в забава преди иницииране на настоящото производство /06.06.2024г./. Извършеното на 14.06.2024г. плащане е след получаване на препис от исковата молба /12.06.2024г./. Правно ирелевантни са субективните представи и възприятия досежно изпълнение на задължение по облигационен договор, с оглед гарантираната от закона правна сигурност на облигационните отношения, в частност и на бързо ликвидния търговски оборот.

По изложените съображения съдът намира, че искът, предявен от „ОЛИМП” ООД против „ИНОВАСИОН“ ООД с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.

318 ТЗ, за заплащане на продажна цена по фактура № 521/04.09.2023г., е ОСНОВАТЕЛЕН към датата на депозираната искова молба, но с оглед извършеното от ответника плащане в хода на производството, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

По разноските:

За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая извънпроцесуалното поведение на ответника е пасивно – не е погасил изискуемо задължение, с което същият безспорно е дал повод за завеждане на делото, доколкото пътят на защита на неудовлетвореното парично притезание на ищеца е единствено по съдебен ред, чрез иницииране на /настоящото/ исково производство. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив - същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

При този изход по спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените и доказани от него съдебни разноски в производството в общ размер на 1180,51 лева, от които: 800,00 лева за адвокатско възнаграждение и 380,51 лева - държавна такса, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Разградски районен съд

Разпечатката съдържа 38 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/298774da-a8ef-424d-98ec-32f8e3165d11