Определение № 91 от 13.03.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Монтана, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от М. Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от Разпоредително заседание на 13.02.2025 г. по НОХД № 292/24 г. РС Берковица е оставил без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на обвиняемото лице, изразяващи се в непредявяване на събраните по ДП доказателства и не осигурена възможност за искания, възражения и забележки по разследването.

Срещу горното Определение е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А.

И., подадена чрез защитника му, с оплаквания за незаконосъобразност. Излага същите доводи за съществени процесуални нарушения от досъдебното производство каквито е изтъквал и пред първоинстанционния съд. Смята, че е следвало да му се даде възможност и лично да се запознае със събраните материали по делото, още повече, че с тогава упълномощения му защитник са имали разногласия относно начина на защита и впоследствие се е отказал от услугите на този си защитник. В жалбата не е формулирано изрично искане за отмяна на обжалваното Определение, но от фактическото изложение става ясна волята му да се отмени същото и делото да се върне на прокуратурата, за да му се предяват лично събраните на ДП доказателства.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери обжалваното определение във връзка с изискванията на закона, намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от страна, която разполага с процесуалното право да иницииира въззивното производство и в съответствие с изискуемото от закона съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Срещу жалбоподателя А. И. е внесен в РС Берковица обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На 13.02.2025 г. съдът е провел разпоредително заседание, на което са обсъждани въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Подсъдимият лично, а и чрез защитника си, е направил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пропуск да се предяват лично на обвияемото лице събраните до момента материали по делото. Признава се, че предявяване е извършено само на упълномощения към онзи момент защитник, но поради различия в линията на защита, обвиняемият с нарочни молби е поискал лично да се запознае с документите, което не е сторено.

Изтъквал, че по този начин е нарушено правото му на защита.

Съдът е оставил без уважение това искане, като мотивирано е проследил хронологията на извършените действия при предявяване на разследването, постъпилите молби от обвиняемия до прокурора и отговорите на последния и е приел да липсва твърдяното процесуално нарушение. Отчел е, че на досъдебното поризводство обвиняемия е имал упълномощен защитник – адвокат, който е участвал активно в производството, че обвиняемият изрично е заявил да не желае лично предявявне на материалите по делото и че това е сторено само в присъствието на неговия адвокат. Устанановил, че за съдебната фаза на производството вече подсъдимото лице има новоупълномощен защитник, с когото са имали възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства – още повече, че неколкократно са инициирали производства по чл. 270 от НПК за изменение на мярката за неотклонение.

Посочил, че настъпилата промяна в становището на обвиняемия – от това да не му се предявяват лично материалите по досъдебното производство до това, че все пак желае лично предявяване, се е случила в период, в който делото е било на производство пред прокуратурата, че последната не е извършвала действия по разследването и не е събирала нови доказателства / извън събраните от разследващите/, поради което липсва процсесуално задължение за прокурора да извършва ново предявяване.

Въззивният съд намери горните изводи за законосъобразни. Не е налице както твърдяното процесуално нарушение, така и други такива, които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Съобразно приетото в ТР № 2/2002 г. на ВКС не всяко нарушение на процесуалните правила от досъдебното производство, на което се позовава обвиняеми и защитата му, е съществено, а само това, което е довело да ограничаване на процесуалните му права – напр. неизвършени действия по повдигане на обвинение, по предявяване на материалите по разследването, при изготвяне на обвинителния акт и др., а също и при липса на процесуална форма или компетентност за извършване на посочените действия. Установява се по делото, че на досъдебното призводство е участвал упълномощен защитник, в чието присъствие са извършвани отделните процесуално-следствени действия. На л. 309 от ДП е приложен Протокол от 08.07.2024 г., в който изрично е отразено, че обвиняемият „желае предявяването на материалите да се извърши само на защитника ми, без моето 2 присъствие“. Това е станало на 11.09.2024 г., видно от протокола на л. 343 от ДП. Към онзи момент по делото няма данни за разногласия в линията на защита между обвиняем и неговия защитник. Такива се появяват впоследствие – с молбата на адвоката за отказ от защита и с молбите на обвиняемия до прокуратурата за лично запознаване с материалите по делото. Като не е уважила молбите на жалбоподателя, а е внесла делото с обвинителен акт в съда, прокуратурата не е допуснала процесуалното нарушение, за което се твърди. Съгл. разпоредбата на чл. 227, ал. 2 от НПК обвинаяемия се призвава за предявяване на разследване, ако поиска това. В случая обвиняемият не е поискал лично предявяване и това е изрично отразено в материалите по досъдебното производство. Налице е валидно предявяване на упълномощения тогава защитник.

Твърдението на жалбоподателя, че не му е осигурена възможност за лично запознаване със събраните по делото доказателства не може да бъде споделено още и поради това, че се установяват неколкократни / веднъж в досъдебното производство и два пъти в съдебното по чл. 270 НПК/ производства по искания за изменение на мярката за неотклонение, при които е имал възможност да се запознае с доказателствата. Едно евентуално връщане на делото на прокуратурата е и безпредметно, тъй като законът не позволява връщане на делото на прокурора за събиране на още доказателства.

Същинската фаза на наказателния процес е именно съдебната, в рамките на която жалбоподателят разполага с пълната възможност да коментира доказателствата, да представя нови такива и да прави нови процесуални искания. За съдебното производство жалбоподателят има упълномощен защитник, който да го напътства и дава съвети по приложението на закона.

Предвид изложеното, не се установява да са нарушени процесуални права на обвиняемото лице, включително и правото на защита. Очевидно жалбоподателят е добре запознат не само с материалите по делото, но и с правата си, след като в рамките на два месеца инициира производства по чл.

270 от НПК без да са налице изменения в обстоятелствата от времето на вземане на мярката за неотклонение и след като в разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд отново изрично е отказал да се запознава с материалите по делото.

Воден от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. Берковица, постановено в разпоредително заседание на 13.02.2025 г. по НОХД № 292/24 г., с което е оставено без уважение искането на подсъдимия А. И. за прекратяване на съдебнот поризводство и връщане на делото на прокуратурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4