Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 460 от 02.11.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 456/2020
Вид
Решение № 460
Подписан
02.11.2020
В сила
02.11.2020
Състав
РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.162, ал.2, т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.163, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172, ал.1, т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.172, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.3, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.3, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1, т.1 - т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1, т.1 - т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1, т.1 - т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1, т.1 - т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.200 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.201, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 206 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 215, ал.1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.217, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.220, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.233, ал.1, изр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.268 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.268, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал.1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 434 02.11.2020г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 456 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на И.В.Ж. ***, срещу Решение № 228/ 07.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания, представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора. Поддържа, че публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените санкционни актове, са погасени по давност, на основание чл.82 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител и за отписване на задълженията от данъчното досие на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че публичните вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, не са погасени по давност. Поддържа изложените в обжалваното решение съображения, че по отношение на посочените публични вземания за глоби не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, поради предприетите и извършени действия по принудителното им събиране, които прекъсват, респ. спират изпълнителската давност.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със

Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г. жалбоподателят в настоящото производство – И.В.Ж., на основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в Териториална дирекция на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, срещу него е образувано изпълнително дело № *********/ 2017г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно постановление № 1959а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, с което на И.Ж. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, с който на И.Ж. е наложена глоба в размер на 20 лева.

С

Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на публичния изпълнител, по изп. дело № *********/ 2017г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за задължение за глоба, установена с влязъл в сила Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, с наложена на И.Ж. глоба в размер на 20 лева.

С

Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № *********/ 2017г. в общ размер на 160 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху МПС – лек автомобил марка RENAULT, модел „Рено Меган Сценик“ с рег. *****, рама № VF1JAAC0E22827563, година на производство 2000г., мощност 101kw. На основание чл.201, ал.3 от ДОПК до ОД на МВР – Стара Загора е изпратено запорно съобщение, като от доказателствата по делото се установява, че запорът е наложен на 26.10.2017г.

С вх. №

С200024-000-0247114/ 05.06.2020г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е постъпило възражение от И.В.Ж., с което възражение (искане) на основание чл.82, ал.1 от ЗАНН /чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК/, Ж. е уведомил за погасени по давност задължения /описани по основание и по размер/, вкл. задълженията, произтичащи от Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, от Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и от Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/. Направено е искане посочените задължения да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на лицето.

С Разпореждане с изх. №

С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/. Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок за посочените публични вземания за глоби, е започнал да тече от датата на влизане в сила на санкционните актове /фишове и наказателно постановление/, като този срок е прекъснат със Съобщение за доброволно изпълнение от 25.01.2017г., съотв. с Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на публичния изпълнител, и е започнал да тече нов давностен срок. Прието е, че доколкото с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г., е наложена обезпечителна мярка /запор на МПС/ за събиране на вземанията по посочените изпълнителни титули, от датата на налагане на запора – 26.10.2017г., давностният срок се счита спрян по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК приложим по силата на чл.163, ал.1 от ДОПК. Прието е, че по силата на препращащата норма на чл.82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност за титулите, за които е образувано изпълнително производство, не е тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл.171, ал.2 от ДОПК – 10 години считано от годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С оглед на което е направен извод, че за тези титули не е изтекла общата погасителна давност и поради спирането на срока не са налице основания за прилагането на искания институт на давността.

С подадена от И.Ж. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, разпореждането на публичния изпълнител е оспорено по административен ред, с искане за неговата отмяна по съображения, че публичните вземания за глоби, наложени с НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, са погасени по давност.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 228/ 07.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И.Ж. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив за отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора. Въз основа на представените по преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият орган е приел, че по изп. дело № *********/ 2017г. по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя И.Ж. са налице изискуеми публични вземания за глоби, наложени с влезли в сила НП № 195а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 50 лева/, Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/ и Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на

МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/. Прието е, че по отношение на вземанията за глоби по посочените фишове и наказателно постановление, давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече от датата на влизане в сила на съответния санкционен акт, съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН, но същата е прекъсната с предаването от взискателя на изпълнителния титул за събиране в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, съотв. с издаденото Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г., с което И.Ж. на основание чл.221 от ДОПК е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело № *********/ 2017г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно постановление № 1959а-1670/ 20.11.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора и по Фиш № С620444/ 06.07.2014г. на ОД на МВР – Стара Загора. Съответно с Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г. на публичния изпълнител, с което на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство, за задължение за глоба, установена с влязъл в сила Фиш № М515485/ 23.05.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, с наложена на И.Ж. глоба в размер на 20 лева, е прекъсната давността по отношение на това публично вземане. От прекъсването на давността със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С170024-048-0009807/ 25.01.2017г., респ. с Разпореждане за присъединяване изх. № С170024–105-0158195/ 02.08.2017г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която, по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, е спряна с наложения запор върху МПС – собственост на длъжника, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0058517/ 16.10.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив. Прието е, че поради спирането на давностния срок, общата погасителна давност за тези изпълнителни титули не е изтекла и не са налице основания за прилагането на института на давността. С оглед на което е прието, че Разпореждане с изх. № С200024-137-0005291/ 15.06.2020г. на публичния изпълнител в частта му, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публичните вземания по изп. дело № *********/ 2017г. за задълженията на И.Ж. за глоби, е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.