Решение № 485 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507629 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. К. Б., както и по жалба на „С.А.” ЕООД, срещу извършеното по изпълнително дело № 20248380400858 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, разпределение по чл. 495 от ГПК на продажна цена на изнесен на публична продан недвижим имот – предмет на извършена съдебна делба, обективирано в протокол за разпределение от 07.05.2024 г., съставен от помощник частен съдебен изпълнител А.П..

В жалбата на Н. К. Б. се излага възражение, че незаконосъобразно той не е включен в разпределението, а в него е включено като страна дружеството „С.А.” ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че в качеството му на съделител по делбеното гр.д. № 42661/2010 г. на СРС, приключило с изнасяне на делбения имотна публична продан, и след като фигурира в издадения въз основа на съдебното решение изпълнителен лист с квота ½ ид.ч. от имота, той се явява страна в изпълнителното производство. Сочи, че след като лицето, в полза на което той се е разпоредил с частта си от съсобствения имот по време на висящността на делбеното дело, не е заместило праводателя в съдебното производство по делба и не е било конституирано като съделител /а именно „Т.С.” ЕООД – в несъстоятелност, впоследствие прехвърлена на „С.А.” ЕООД/, приобретателят няма как да участва в разпределението на сумите получени при извършената публична продажба.

Жалбоподателят счита, че настоящият собственик на неговата част от изнесения на публична продан имот „С.А.” ЕООД би могъл да реализира правото си на вземане от сумата, получена при публичната продан, чрез осъдителен иск. Навежда се довод, че дори и да се приеме, че участието на „С.А.” ЕООД в разпределението е законосъобразно, никъде в разпределението не бил посочен Н. К. Б., който се явявал процесуален субституент на приобретателите на недвижимия имот, а процесуалният субституент е страна и следва задължително да участва в изпълнителното производство, включително и в разпределението. На следващо място, жалбоподателят сочи, че е участвал в наддаването в проведената от ЧСИ М.Ц. /пред която първоначално е образувано изпълнителното 1 производство/ публична продан, като е предложил най-високата цена, и същият е обявен за купувач с протокол на съдебния изпълнител от 20.09.2016 г., съставен по реда на чл. 492 от ГПК, с предложената от него цена в размер на 1 500 000 лв. В срока, в който е следвало обявеният за купувач Н. Б. да внесе предложената от него цена от 1 500 000 лв., изпълнителното производство е било спряно на основание издадена обезпечителна заповед по т.д. № 105/2016 г. на Окръжен съд-Плевен, в резултат на което било спряно и течението на този срок за внасяне на цената. Изпълнителното производство било възобновено през 2024 г., след което било прехвърлено на ЧСИ М.Б., съответно образувано под номер 858/2024 г. Изтъква се, че съставеният от ЧСИ М.Ц. протокол за обявяването на Н. Б. за купувач от 20.09.2016 г. незаконосъобразно е бил „коригиран” с разпореждане от 26.04.2024 г. на помощник на ЧСИ М. Б. поради „грешка в процедурата” при обявяването на същия за купувач, и незаконосъобразно е бил обявен за купувач другия съделител „Л.” ЕООД с предложена от него цена от 350 000 лв. Поддържа се в тази връзка, че съставеният и подписан от ЧСИ М. Ц. протокол за обявяване на купувач от 20.09.2016 г. представлява официален документ, с който се финализира фактическия състав на публичната продан, и съдебният изпълнител не може със свои последващи действия да отменя удостоверените в него изпълнителни действия. Грешките в процедурата по публичната продан /доколкото такива са налице/ се коригират от съда, а не от съдебния изпълнител, още по –малко от друг /последващ/ съдебен изпълнител. Излага се аргумент, че посоченото разпореждане на помощник съдебния изпълнител А. П. е издадено не само при липса на компетентност да се подменя обективираната вече воля на ЧСИ М.Ц., но същото представлява и незаконно изземване на правомощията на съда и за „коригиране” на субективните предели на влязлото в сила решение по делбеното дело № 4266/2010 г. на СРС и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Изтъква се, че помощник съдебният изпълнител не разполагал с компетентност на „прогласява” нарушения на процедурата по принудителното изпълнение, поради което разпореждането от 26.04.2024 г. на ПЧСИ А.П. е нищожно. С това разпореждане съдебният изпълнител бил нарушил чл. 226, ал.1 и чл. 348, изр. 2 от ГПК. Тези разпоредби давали право на жалбоподателя, като страна в делбата, да участва в проданта именно като страна – съвзискател, а не като трето лице, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 489, ал. 1, изр. 2 от ГПК той не бил длъжен да внася задатък в публичната продан. В допълнение жалбоподателят сочи, че до м. септември 2016 г. той системно е бил уведомяван за всички действия по изпълнителното дело в качеството му на страна-взискател по него, а подмяната и отричането на качеството му на взискател била извършена едва на 26.04.2024 г., за което бил информиран едва при предявяване на разпределението. В обобщение жалбоподателят изтъква, че грубата незаконност на издаденото от ПЧСИ А. П. разпореждане от 26.04.2024 г. има за пряка последица опорочаване и незаконосъобразност на самото разпределение. Счита, че с оглед субективните предели на изпълнителния лист и разпоредбата на чл. 348, изр. 2 от ГПК, съдебният изпълните е бил длъжен: да зачете правата му на купувач на делбения имот, обявен за такъв по надлежния ред с протокола на ЧСИ М.

Ц. от 20.09.2016 г.; да извърши разпределение с предмет най-високата предложена от него цена – 1 500 000 лв.; да изготви разпределение на база горната сума, която е над четири пъти по-висока от нищожната цена, по която ПЧСИ А. П. е обявила за купувач „Л.” ЕООД.

Жалбоподателят счита, че вместо да направи това и по този начин да осигури разпределение на четири пъти по-голяма сума и да зачете правата му на страна и взискател по изпълнителното дело, помощник съдебният изпълнител е съставил незаконно разпределение, с което се ощетяват всички останали съделители, както и актуалния собственик „С.А.” ЕООД /с изключение на „фаворита” „Л.” ЕООД/, тъй като вместо да бъдат удовлетворени на база разпределение на 1 500 000 лв., те ще получат четири пъти по-малко от полагащите им се суми. В жалбата се излага и възражение за неправилно включване в разпределението на вземания за такса битови отпадъци върху имота. Жалбопдателят е отправил искане да се отмени обжалваното разпределение и делото да се върне на съдебния 2 изпълнител за продължаване на процесуалните действия по внасяне на цена от обявения за купувач съделител Н. К. Б..

В жалбата на „С.А.” ЕООД се излагат аналогични с изложените в жалбата на Н. Б. възражения, систематизирани по-горе. Активната си легитимация да обжалва разпределението този жалбоподател обосновава с това, че е страна по изготвеното разпределение. Изтъква, че има правен интерес да обжалва процесното разпределение, тъй като с него пряко се засягат правата му, доколкото с това разпределение му се разпределя сума от 177 500 лв., вместо много по-голяма сума. Поддържа, че извършеното от ПЧСИ А.П. незаконно разпределение ощетява Н. Б. не само в качеството му на лице, надлежно обявено за купувач на делбения имот, но и в качеството му на съделител, тъй като по този начин, въпреки че притежава делбени права за ½ ид. ч. от имота, той ще получи нищожна част от икономическата стойност на имота. Жалбоподателят сочи, че по този начин той самият ще бъде увреден в качеството му като актуален собственик на тази част, чиито права са пряка функция на правата на процесуалния субституент Н. Б.. Жалбоподателят настоява да се отмени обжалваното разпределение и делото да се върне на съдебни изпълнител за продължаване на процесуалните действия по внасяне на цената от обявения за купувач съделител Н. К. Б..

Отговор на жалбите е подал съделителят „Л.” ЕООД, който оспорва същите. Счита за недопустимо отправеното искане за връщане на делото на съдебния изпълнител „за продължаване на процесуалните действия по внасяне на цената от обявения за купувач съделител Н. К. Б.”. Изтъква, че е недопустимо да се иска от съда да сменя купувачи по вече извършена продан. Жалбоподателят сочи, че той е обявен за купувач, а Н. Б. няма права на съделител, тъй като е прехвърлил притежаваната от него част от делбения имот през 2014 г.

Н. Б. бил участвал в проданта, но е следвало да внесе задатък, тъй като към момента на провеждането й /2016 г./ той не е бил съсобственик-съделител, а само съделител има правото да не внася задатък при участие на публична продан на делбен имот, в който той притежава собственост. Изтъква, че участник, който не е съделител и не е внесъл задатък, е такъв с нередовно наддавателно предложение и той не може да бъде обявен за купувач на имота. С оглед на това ответникът по жалбите счита, че обжалваното разпределение е законосъобразно.

ЧСИ М.Б. е представил писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на подадените жалби срещу изготвеното разпределение на суми по реда на чл. 495 от ГПК.

Съдът, като взе предвид материалите по приложеното изпълнителното дело, приема следното от фактическа страна:

С решение № ІІ-57-271/24.04.2015 г. по гр.д. № 42661/2010 г. на Софийски районен съд е изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, ул. *******, представляващо УПИ ХХХVІІІ-316, в кв. № 242б по плана на гр. София, м.„Лозенец”, с площ от 428 кв.м., на стойност 415 570 лв., като получената от продажбата парична сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: ¼ идеална част за „Л.” ЕООД, ¼ идеална част за Т.С.С. и ½ идеална част за Н. К. Б.. На 18.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на посоченото решение.

На 01.06.2016 г. съделителят „Л.” ЕООД е представил пред ЧСИ М.Ц. изпълнителния лист, издаден по горепосоченото делбено дело, с който се изнася на публична продан описания в него имот.

С разпореждане от 06.06.2016 г. на ЧСИ М.Ц. е образувано изпълнително дело № 20168400400429 за изнасяне на публична продан на делбения имот съгласно представения изпълнителен лист.

3

От изисканите от ЧСИ справки от АВ е установено, че на 20.03.2014 г. Н. К. Б. е прехвърлил на „Г.С. ГД” ЕООД собствени недвижими имоти, сред които е ½ ид. ч. от изнесения на публична продан с горепосоченото съдебно решение имот. С договор от 16.04.2014 г. „Г.С. ГД” ЕООД е прехвърлило на „Т.С.” ЕООД търговското си предприятие на основание чл. 15 от ТЗ. На 05.06.2014 г. е вписан особен залог върху търговското предприятие на „Т.С.” ЕООД в полза на кредитора „РОСГ” ЕООД.

На 10.06.2016 г. е вписана възбрана върху изнесения на публична продан имот.

С разпореждане от 01.07.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на имота, в което след съобразяване на настъпилите в хода на делбеното дело обстоятелства е констатирал, че към момента собствеността върху имота е: ½ ид.ч. за „Т.С.” /съгласно договор за продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г./, придобил имота от „Г.С.”; ¼ ид.ч. за „Л.” ЕООД и ¼ ид.ч. за Т.С.С.. Уведомления за насрочения опис и оценка са изпратени на страните, сочени в изпълнителния лист, а именно: Н. Б., Т.С. и „Л.” ЕООД, както и до приобретателя на имота „Т.С.” ЕООД, и до „Райфайзенбанк България” ЕАД в качеството му на присъединен по право кредитор с вписана възбрана върху изнесения на публична продан имот против длъжника Н. Б..

На 02.08.2016 г. е постъпила молба от „Т.С.” ЕООД за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал.1 от ТЗ, с оглед откритото производство по несъстоятелност по отношение на това дружество. С постановление на ЧСИ от 02.08.2016 г.е оставено без уважение искането за спиране с мотив, че страна по изпълнителното дело е съделителят Н.