Решение № 689 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100108452 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че на 21.05.2020 г. около 8:30 часа в гр. София, на бул.

“Ломско шосе” с посока на движение от ул. “Бели Дунав” към надлез “Надежда” се е движел по велоалеята с велосипед “Спешълайдс”. На кръстовището с ул. “Христо Силянов” спрял на червен сигнал на светофарна уредба. В това време намиращият се вляво л.а. “Ауди” с рег. № *******, управляван от М.А., възприел навлизащ в лентата му лек автомобил и отклонил своя автомобил в дясно, в резултат на което навлязъл във велоалеята и ударил спрелия там велосипедист. Твърди се водачът на л.а.

“Ауди” да е нарушил ЗДвП, навлизайки във велоалеята, без да съобрази намиращия се на нея велосипедист. В резултат на процесния инцидент ищецът претърпял следните телесни увреждания: закрита фрактура на дясна лопатка. Ищецът бил приет във “Втора клиника по ортопедия и травматология” в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където било преминато към операция - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация чрез репозиция и с налагане на имобилизираща превръзка. Ищецът бил освободен 1 за домашно лечение с указания да не натоварва увредения крайник, да приема назначените обезболяващи медикаменти. Издаден му бил болничен за временна нетрудоспособност за период от 31 дни. Твърди се през време на възстановителния период ищецът да е бил затруднен в самообслужването си, нуждаел се от помощ за хранене и обличане от близките си, 2 месеца носил ортеза. Изпитвал силни болки в десен горен крайник, приемал обезболяващи медикаменти, не можел да спи, да се отпусне, не можел да вдигне ръката си.

Намалило се оросяването на крайника. Инцидентът повлиял негативно на емоционалното състояние на ищеца: станал нервен и избухлив, потиснат от нуждата от чужда помощ. Изоставил трудовата си дейност, преустановил спортните занимания, които посещавал, затворил се в себе си и преустановил социалните си контакти. Отменил плануваните почивки със съпругата си през лятото. Започнал да сънува кошмари, породил се страх от автомобили и катастрофи. Твърди се да продължава да търпи ежедневни болки и страдания, вкл. към сезиране на съда. Ищецът посочва, че отговорността на водача на лекия автомобил “Ауди” към датата на процесния инцидент е била застрахована от ответното дружество. По изложените съображения претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва считано от 15.04.2021 г. (изтичане на 3-месечен срок за произнасяне по щетата от страна на застрахователя) до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявеният иск. Твърди, че претърпените от ищеца болки и страдания се дължат на предходни заболявания, без да се конкретизират какви са те. Оздравителният процес не е бил продължителен и не е протекъл с твърдяна от ищеца интензивност, не са спазвани лекарски предписания. Оспорва твърденията за преживян стрес и душевни страдания, ако такива са налице - то те се дължали на лабилна психика и предходна обремененост на ищеца, без да се уточнява каква е тя.

Оспорва претърпяване на твърдените увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори, че към 21.05.2020 г. задължителната гражданска отговорност на водача на л.а. Ауди“ с рег. № ******* е била застрахована от 2 ответното дружество.

За установяване на механизма на процесния инцидент по делото са приети писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и скица, фотоалбум. С постановление от 22.12.2020 г. образуваното досъдебно производство № 11331/2019 г. е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК.

Приета и неоспорена е Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Според инж. А. от събраните по делото доказателства може да се достигне до извод за следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 21.05.2020 г., около 8/30 часа в гр. София, по бул.

“Ломско шосе” в посока от ул. “Бели Дунав” към надлез “Надежда” в дясна пътна лента се е движел л.а. “Ауди” с рег. № *******, управляван от М.И.А..

Видимостта е била добра, слънчево време. Платното за движение двупосочно с по 2 ленти във всяка посока. Вдясно от дясна пътна лента е имало обособена велосипедна алея с маркировка и предпазни гумени ограничители. При приближаване към кръстовището с ул. “Хр. Силянов” велосипедистът спрял на червен сигнал на светофарната уредба. В същия момент към кръстовището приближавал л.а. “Ауди” със скорост около 40-50 км/ч. Същевременно от колоната с чакащи автомобили в лява пътна лента неизвестен автомобил навлязъл в дясната пътна лента. Водачът на л.а. “Ауди” реагирал със спиране и завИ.е надясно, при което навлязъл във велосипедната алея и с предна кР. дясна част на автомобила ударил задното колелело на спрения велосипед.

Велосипедистът паднал на дясната си страна върху пътната настилка. Според инж. А. основна причина за настъпване на произшествието са действията на водача на л.а. “Ауди”, който допуснал навлизане във велосипедната алея при наличие на спрял в нея велосипедист.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Х.Г. И.а.

Свидетелката посочва, че съжителства на съпружески начала с ищеца. През м. май 2021 г. той й позвънил и й казал, че е бутнат от автомобил. Поради счупване на лопатката следвало да носи шина за 3 месеца. Оплаквал се от болки и пиел обезболяващи, свидетелката мажела в областта на фрактурата с обезболяващ гел, помагала му да се облича и съблича. След 3 месеца ищецът се върнал на работа. След инцидентът ищецът спрял да кара колело, не се чувствал удобно поради вибрациите на кормилото. Вече ходел на работа с 3 градски транспорт. Карал колело рядко - веднъж месечно, но се оплаквал, че не се чувства комфортно. Вече не можел да извършва ремонтни дейност - да “смени крушка” или “да забие болт”, тъй като чувствал слабост в ръката.

Свидетелката сочи, че ищецът не е посещавал физиотерапия. Няколко пъти ходел на спа или санаториум, но не по лекарско предписание, а по собствено лечение.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. Д.. Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищецът е претърпял: счупване на дясна лопатка, закрито.

Същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Това е довело до затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след наместване на счупването и поставяне на имобилизацията, както и в първите 10-15 дни в началото на раздвижването. Непосредствено след инцидента под в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД под локална анестезия е извършена операция - наместване на фрактурата закрито, без вътрешна фиксация и поставяне на имобилизираща превръзка тип “Дезо”. Ищецът не е можел да движи десен горен крайник и е следвало на ръката да се даде покой до зарастване на фрактурата. Впоследствие е било необходимо провеждане на рехабилитация с цел възстановяване функцията на увредения крайник. По делото има данни за придружаващо заболяване - флеботромбоза и неинсулино зависим диабет. Няма данни за възникнали усложнения, свързани с придружаващите заболявания, които да са забавили консолидацията на счупването на дясната лопатка. Обичайният възстановителен период е около 2-3 месеца.

В съдебно заседание експертът допълва, че при личен преглед е констатирала, че в кР. фаза на повдигане на ръката ищецът изпитва известна болезненост, но според експерта функцията на ръката е възстановена и не би следвало да има проблем да завърти електрическа крушка, няма медицински противопоказания. Вещото лице посочва, че процесът на консолидация на фрактурата е завършил и вдигането на ръката в кР. фаза е рехабилитационен проблем - изисква се периодично ищецът да посещава рехабилитационни процедури, балнеолечение, да взима хондропротектори. При много интензивно натоварване или при проблеми с времето може да изпитва 4 известен дискомфорт. По отношение на карането на колело експертът отчита, че се намесва психологически фактор - страхът да не падне. От ортопедична гледна точка няма противопоказания.

Ищецът представя болнични листове за времето 21.05.2019 г. – 20.06.2019 г.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Ауди“ с рег. № ******* към 21.05.2020 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява управление на л.а. Ауди“ от страна на водача М.А. в нарушение на правилата за движение, а именно избор на скорост, несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя. С това е нарушено правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, преминавайки в съседна дясна пътна лента, определена за движение на велосипедисти към момент, в който в лентата се намирал И. И. в качеството му на велосипедист.

Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза установяват пряката причинно-следствена връзка между пътния инцидент и претърпяното от ищеца увреждане, имащо характер на средна телесна повреда: фрактура на дясна лопатка. Осъществено е оперативно лечение.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – 5 болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания от произшествието непосредствено след инцидента и в първите 10-15 дни след раздвижването. Проведено е оперативно лечение, като необходимо е било ползване на имобилизираща превръзка. Общият възстановителен период е бил 3 месеца, като за определени дейности от ежедневието ищецът се е нуждаел от помощ на трето лице. Фрактурата е напълно консолидирана.