Решение № 77 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 177/2026
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.195 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.28 · Наказателен кодекс
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 ал.1 т.9 · Наказателен кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Плевен, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600177 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е на основание постъпила въззивна жалба, депозирана от Ц.
Н. К., ЕГН:********** чрез защитника му адв. В. П. срещу Присъда №11/04.02.2026г., постановена по НОХД №64/2026г. по описа на РС-Плевен.
Във въззивната жалба се обжалва осъдителната присъда като неправилна, постановена при неправилно приложение на материални закон и явно несправедлива, постановена при неправилна оценка на доказателствата и нарушение на принципите за индивидуализация на наказанието. Излага се становище, че първоинстанционният съд формално е отчел стойността на предмета на кражбата - 335,12 лева, но не е придал необходимото й значение при определяне на обществената опасност на деянието и при индивидуализацията на наказанието, което обстоятелство следва да бъде отчетено като съществено смекчаващо отговорността и да доведе до преквалификация на деянието като „маловажен случай“. Развиват се съображения, че наложеното наказание е несъразмерно тежко, като не е отчетено адекватно минималния имуществен интензитет на деянието, доколкото според въззивния жалбоподател съдът не е извършил реална преценка дали така определеното наказание съответства на реалния обем на причинената вреда. Развити са доводи, че към инкриминирания момент подсъдимият не е имал лоши характеристични данни., а единственото му 1 предходно осъждане е за деяние, извършено в период, когато същият е бил непълнолетен. В този смисъл са изложени съображения, че съдът не е изложил конкретни факти, които да обосновават извод за негативна характеристика към момента на настоящото деяние. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалваната осъдителна присъда и да преквалифицира деянието, извършено от подсъдимия, като извършено в условията на „маловажен случай“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитника на подсъдимия Ц. К. – адв. В. П. поддържа изложеното във въззивната жалба.
Допълва, че неправилно съдът е отказал да приложи по-благоприятната квалификация на извършеното от подсъдимия по чл.194, ал.3 от НК. Развива доводи, че самата стойност на откраднатото имущество не сочи, че деянието е с висока степен на обществена опасност, както и че към този момент личността на дееца е била не като криминално проявен, не с лоши характеристични данни.
В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател Ц. Н. К., ЕГН:********** заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба.
В правото си на последна дума Ц. Н. К., ЕГН:********** иска от съда да наложи по-нисък размер на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието, съобразявайки се съответно с разпоредбата на чл.58а от НК.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е признал Ц. Н. К., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 25.06.2025г. в гр.Плевен, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – 4 бр. бутилки уиски марка „Jameson“ от по 1 л., на стойност 195,16 лв. и 4 бр. бутилки уиски марка „Jim Beam“ от по 0,7 л., на стойност 139,96 лв., вещи на обща стойност 335,12 лв., от владението на търговска верига „Т-Маркет“ в ж.к. „Сторгозия“, собственост на „Максима България“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК във вр.чл.58а 2 ал.1 НК го осъдил на осем месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от три години.
Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Ц. К. да зашлати направените разноски по делото в размер на 195,35 евро.
Въззивната инстанция в хода на извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на анализираната самостоятелно от нея доказателствена съвкупност е установила следното:
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, като е приел за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите, като правилно ги е поставил в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил, в случай че делото се разглежда по общия ред.
Самопризнанието на подсъдимия изцяло кореспондира с останалия доказателствен материал с протоколите за разпит на свидетели, в това число разпита на свидетелите Я.З. /л.23 от ДП/, Р.И. /л.24 от ДП/, К.Г. /л.25 от ДП/, Я.С.М. /л.26 от ДП/ от назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна и видео-техническа експертиза, от писмените доказателства – електронни справки за съдимост и характеристични справки на подсъдимото лице.
По отношение на разпита на свидетеля Я.С.М. /л.26 от ДП/, съдът счита, че въпреки че от доказателствата по досъдебното производство се установява, че на 15.07.2025г. свидетелят Я.М. в качеството си на младши полицейски инспектор е снел писмени сведения от подсъдимия Ц. К., който е признал вината си, то доколкото в показанията си свидетелят не споделя изложени от подсъдимия факти и обстоятелства, касаещи инкриминираното деяние, а излага непосредствените си възприятия по разпознаване на подсъдимото лице по време на прегледа на охранителните камери, намиращи се на инкриминираното място, то показанията на свидетеля М. следва да се кредитират от съда. Разпитът на свидетеля М. не е проведен в противоречие с разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК. Това е така, тъй като по време на разпита си на досъдебното производство свидетелят М. не споделя изложени от подсъдимия факти и обстоятелства, а собствени такива, поради което не е налице процесуална невъзможност съдът да кредитира неговите показания, доколкото не е налице нарушение на процесуалните права на подсъдимия.
Едновременно с това настоящият съдебен състав приема, че обстоятелствата, за които свидетелства Я.М., намират подкрепа в други доказателствени източници, поради което счита, че не следва да коригира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
От протокола за разпит на свидетелите безпротиворечиво се установява механизма, начина на извършване на деянието. Свидетелят К.Г. споделя по 3 време на разпита си, че подсъдимият Ц. К. му е казал да вземе бял кош, в който да сложи бутилките уиски, като след излизане от магазина подсъдимият К. е взел коша с бутилките и е установил фактическа власт върху тях. От разпита на свидетеля Я.З. се установява, че първоначално свидетелят Горчев е отнел 4 бр. бутилки уиски марка „Jameson“ от по 1 л., като след това подсъдимият К. е влязъл в магазина и е поставил 4 бутилки уиски марка „Jim Beam“ от по 0,7 л. в бял кош, с които е напуснал магазина без да заплати стойността им. От разпита на свидетеля М. се установява, че лицето, което е отнело 4 бутилки уиски марка „Jim Beam“ от по 0,7 л. в бял кош е подсъдимият К..
Съдът възприема и заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза №428/03.12.2025г., ведно с фотоалбум, която изследва представения от местопроизшествието 1 бр. компакт диск със записи на видеокамерите, находящи се в магазин „ТМаркет“ към инкриминирания ден. От заключението се установява, че не се установяват следи от манипулация или друга намеса върху записаната информация. Съдът кредитира с доверието си видео-техническата експертиза като компетентно изготвена от вещо лице, в чиято компетентност няма основания да се съмнява. От заключението на вещото лице се установява, че на дата 25.06.2025г. едно малолетно лице прибира 4бр бутилки уиски, слага ги бял кош, след което друго лице идва и поставя още 4 бутилки уиски в коша и заедно с малолетното лице ги изнася от магазина, без да заплати за тях.
Съдът приема изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като е обоснована, ясна и непораждаща съмнения относно правилността й. Не е оспорена от страните и е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Въз основа на същата се установява, че пазарната стойност на предмета на посегателство, а именно 4 бр. бутилки уиски марка „Jameson“ от по 1 л. е на стойност 195,16 лв., а на 4 бр. бутилки уиски марка „Jim Beam“ от по 0,7 л. е на стойност 139,96 лв., или обща стойност 335,12 лв.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни положения.
Направеното от подсъдимия К. самопризнание е обективно, логично и подкрепено от възприетата от съда доказателствена основа. Съдът няма повод да се съмнява, че именно подсъдимият К. е установил фактическа власт върху предметите на посегателство, доколкото е използвал друго малолетно лице, чрез което да прекъсне фактическата власт върху вещите. Отнемането като изпълнително деяние на престъплението кражба се осъществява чрез две отделни действия – прекъсване на фактическата власт на собственика на вещта и установяване от дееца на своята фактическа власт върху нея. В настоящия случай подсъдимият К. е установил своя фактическа власт върху вещите на посегателство, като е използвано друго малолетно наказателно 4 неотговорно лице за изпълнение на целта. В т. 4 на ППВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. е прието, че кражбата следва да се смята завършена,когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение, което е извършил подсъдимият К..
При така приетата фактическа обстановка законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за съставомерност на настоящото деяние по повдигнатите обвинения.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия К., че са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3 от НК. В настоящия случай не е налице хипотезата на „маловажен случай“, поради следните съображения:
Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай“ е необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, като размера на засегнатото имущество не е единствения критерии, от който следва да се изхожда. По настоящето дело, осъществената от подсъдимия К. кражба не представлява „маловажен случай“. Това е така, тъй като за осъществяване на процесното деяние е извършено с участието на посреедствен извършител, доколкото е използвано друго лице, при това малолетно, което подсъдимият е наясно, че не може да носи наказателна отговорност според българското законодателство и което се явява родственик на подсъдимия. Освен това, видно от записите от видеокамерите, намиращи се на инкриминираното място, както и от разпита на свидетеля Златарев се установява, че първоначално друго лице е поставило 4 бр. бутилки уиски в бял кош, като известно време след това подсъдимият оглеждайки се е поставил другите 4 бр. бутилки уиски в коша и е убедило малолетното лице да ги изнесе през изхода на магазина, без да ги заплати. Поведението му разкрива стремеж да установи трайна фактическа власт върху предметите на посегателство, като за целта използва друго лице, с цел да избегне наказателна отговорност за собствените си постъпки.
Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29857fd3-de70-4eb2-9185-348ad3cab84c