Решение № 353 от 05.08.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Сливен , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230101341 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 23 от СК.

В исковата молба ищцата сочи, че с Решение № 200114 от 02.03.2021 г. по гр. дело № 4068/2021 г. по описа на СлРС, бракът й с ответника е бил прекратен, като по време на брачното им съжителство са придобили недвижим имот с договор за покупко-продажба, а именно:

Апартамент самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище -апартамент на първи етаж с идентификатор ***, с административен адрес гр.Сливен, кв.

„Българка” № 32 вх.Б. ап.3, целия с площ 64,19 кв.м. с прилежащи части: складово избено помещение № 3 с площ - 2,65 кв.м. и 1,29% ид. части от общите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма: над обекта: ***, за сумата от 26 134.35 лв.

Твърди, че средствата за покупката на това жилище са заплатени изцяло от продажбата на имот, който тя е придобила по наследство от родителите си.

На 17.04.2007 г. в гр. Стара Загора, с НА № 161, том II, рег. № 2095, дело № 217 от 2007 г. продала този имот, като средствата, които получила й били преведени по лична банкова сметка в размер на 63 867 лева. С част от придобитите от продажбата средства заплатила семейното жилище на цена - 26 134,35 лева, поради което счита, че жилището закупено с договор за покупко-продажба по време на брака й с ответника, е изцяло нейна собственост.

1

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че жилището придобито по време на брака й с ответника е възмездна сделка, оформена с Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 47 от ЗОС на 12.06.2007 г., остава извън съпружеската имуществена общност, върху нея не е формирана съсобственост, а представлява единствено нейна собственост, защото изцяло е придобито с лични средства от нея.

Претендира разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв. А.С. от АК - Сливен, в който се оспорва изцяло предявения иск и се моли съда да го отхвърли като неоснователен. Сочи се, че по време на брака си страните с общи семейни средства за закупили апартамента находящ се на адрес гр. Сливен, кв.

„българка” № 32 вх.Б ап.3. На 12.06.2007 г. подписали договор за покупко-продажба с Община Сливен, по силата на който двамата като семейство придобили собствеността на апартамента, в който били настанени през 1988 г. и в който живеели под наем. Ответникът сочи, че в предходни години преди покупката на жилището имал много добри доходи, които внасял в семейния бюджет. Ищцата имала много по-ниски доходи, но заедно спестявали и средствата, с които закупили жилището изцяло били от техни общи спестявания. Сочи се, че средствата, които ищцата получила през м. април 2007 г. от продажбата на наследствено имущество в гр. Стара Загора, същата вложила през м. ноември 2007 г. в покупката на жилище в гр. Сливен, кв. „Дружба” № 33 вх.В ап.6. Това жилище било продадено 2015 2016 г. и ищцата взела всичките пари от неговата продажба, като ответникът не е имал претенции за тях, тъй като знаел, че те са от бащиният й апартамент в гр. Стара Загора.

Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноските по делото.

В с.з. ищцата редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да уважи исковата претенция.

В с.з. ответникът редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Гражданският брак между страните е прекратен с решение от 02.03.2021 г. по гр.д.

4068/2020 г. на СлРС.

На 12.06.2007 г. между Община- Сливен , З.П. и М.П. е сключен договор за покупкопродажба на жилище по реда на чл. 47 от Закона за общинската собственост, по силата на който продавачът продава на купувамчите- страни в настоящото производство жилище, 2 апартамент с идентификатор*** с административен адрес гр. Сливен, кв.

Българка 32- Б- 3 за сумата 25 129.19 лева, като към момента на подписване на договора купувачите са заплатили продажната цена.

Издадена е от Община Сливен фактура № 0000007074/14.06.2007 г. на З.П. за сумата 26 134.35 лева, като е вписано, че сумата е внесена с платежно нареждане.

С договор за покупко- продажба, обективиран в нот. Акт № 161, том II, рег. № 2095, дело № 217 от 2007 г. на нотариус с район на дейъствие Старозагорски районен съд М.М.К. и З.Т. П.а са продали на И.Р.Г. апартамент № 31, находящ се в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 167, бл. 2 със застроена площ 66.57 кв.м. за сумата 16 370 евро, която сума не е заплатена към момента на сключване на договора.

По сметка на ищцата на 24.04.2007 г. е постъпила от И.Р.Г. сумата 32655 евро за покупко продажба на недвижим имот с ипотечен кредит.

С нот. Акт за продажба на недвижим имот от 08.11.2007 г. Георги Димитров Узунов чрез пълномощник е продал на ½ ид. част на Т.М.П.. и Я.Г.П. и ½ ид. част на З.Т. П.а от недвижим имот с идентификатор *** с адрес гр. Сливен, кв. Дружба 33- В- 6 с площ 64.45 кв.м. за сумата 19 794 лева. По предварителен договор за имота от 05.11.2007 г. продажната цена е в размер на 45 000 лева.

С платежно нареждане от 08.06.2015 г. ищцата е превела на Т.Й.И. сумата 27 500 лева

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид. М.А. заявява, че с ищцата са били колежки. Същата е продала апартамент в Стара Загора, била с нея когато изтеглила парите – 32 хиляди евро. С тези пари купила единия апартамент в кв. „Дружба” и другия в кв. „Българка”. Апартамента в кв. „Дружба” бил 45 хиляди лева, за другия не знае. За жилището в кв. „Дружба” тя дала 35 хиляди лева, другите пари ги изтеглила на бившата й снаха майка й. С останалите пари купила жилището в кв. „Българка”. Всички пари от продажбата на апартамента в Стара Загора ги получила ищцата. Заедно са ходили до банката, която била срещу „Евроленд” в гр. Сливен, за да изтегли парите. Не знае дали със съпруга й са имали спестявания. Когато изтеглили парите, той не работел. В брой изтеглили парите, синът й дошъл и ги взел и отишли в тях.

Свид. Д.Д. заявява, че познава страните от 20 години, били близки, най –вече с ищцата. Споделяли си лични неща, за семейството и от там знае как е бил закупен апартамента в кв. „Българка”. Твърди, че ответникът лично пред нея казал „добре че дъртата се е съгласила да продаде апартамента, за да купи Р. жилището”. На ищцата майка й живеела в тях и там починала. Не знае как се казва майка й, но я е виждала в тях. Когато продала апартамента, майка й била жива. Пред нея ответникът бил казал, че жилището е купено с парите, които Р. е взела като е продала апартамента на родителите си. Мисли, че Мишо не е работел тогава, но не си спомня подробности. Апартамента в Стара Загора бил 3 собственост на родителите на ищцата. Знае, че е купила и на другия си син жилище, но подробности не знае. От продажбата на апартамента е получила тридесет и няколко хиляди евро. Не е присъствала като е плащала някакво жилище, но от съпруга й знае това, което казва, били са приятели и са си споделяли.

Свид. Я.Д. заявява, че познава страните, била тяхна бивша снаха, била женена за големия им син. Знае, че ищцата има продадено жилище, тя и майка й са го продали и с парите купили жилище в кв. „Дружба”. Не знае каква сума е получила от продажбата на жилището в Стара Загора. Жилището в кв. „Дружба” струвало 45 хиляди лева. Майка й й дала 11 хиляди лева, с които свидетелката доплатила, а останалата сума я дала ищцата.

Предполага, че са имали спестявания. Този апартамент, в който живеят мисли, че с общи пари са го закупили. От 1999 г. познава страните, до 2010 била омъжена за сина им. Знае, че ответника през тези години е работил и на частно и на държавна работа. Получавал е пари, носел е парите си в къщи. Не знае апартамента в кв. „Българка” как е купуван. Парите, които ищцата дала за апартамента в кв. „Дружба” доколкото знае били от продажбата на апартамента в Стара Загора. Не знае майка й на ищцата дали е получила някаква пари от продажбата на този апартамент. Доколкото знае, апартамента в кв. „Българка” с общи пари е купен, там живеели преди да го купят. Знае, че апартамента в „Българка” е купен от „Живфонд”. Чувала е, че ответникът е писал писма да му продадат жилището. Заявява, че не е живяла съвместно със страните. Ищцата е работила през това време. От както се омъжила за сина им 1999 г., те си живеели там. 2007 г. било закупено тяхното жилище. Не знае какво се е случила с парите от продажбата на апартамента в кв. „Дружба”. Жилището било записано на името на тримата, на нея, на ищцата и на сина й. Свидетелката фигурирала, защото майка й й дали пари и тя доплатила за това жилище.

Свид. В.Д. заявява, че познава ответника от 2001 г., работили са заедно във фирма „Дан” до 2006 г. Получавали възнаграждение около 1200 лева. Двамата работели и на частно. Заявява, че за шест години, е заработил и спестил около 148 хиляди лева. Долу горе около 2400 лева на месец е изкарвал и ответника в зависимост от договорките им. Той е казвал, че спестява, за да купи апартамент. Знаел, че живее в кв. „Българка” на квартира, а после казал, че ще купуват апартамент. Преди това знае, че е работил във фирма „Сиконко” и е взимал страшно много пари. След 2006 г. свидетелят заявява, че е заминал за чужбина и 2014 г. окончателно се завърнал в България. Знае, че съпругата му е работила на пазара, но какво и какво възнаграждение е получавала, не знае. За това е работил на частно, за да спестява за жилище.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

4

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да се признае лична собственост на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК по отношение на придобитата по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, законът изисква влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл. 22 СК. Влагането на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ. /В този смисъл са Решение № 745 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 891/2009 г., Решение № 144 от 09.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 566/2016 г., Решение № 173 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2017 г., IV г. о. /

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правнорелевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ.