Решение № 119 от 02.08.2023, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 150/2023
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 02.08.2023
- Състав
- СТОЯН ГОНЧЕВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 119/2.8.2023 г.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Ямбол - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
При секретар К.А ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700150 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.405а, ал.7 КТ по жалба на „Д.” ЕООД с.Стара река, община „Тунджа”, обл.Ямбол, * №12, с ЕИК **, представлявано от Г.Т.Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Н.П.П. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 15.05.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ** да предложи на работника Н.П.П. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, като се претендира отмяната им.
В жалбата се твърди, че издаденото постановление и предписанието в него са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, т.к. дружество не извършва никакви СМР на посочения административните актове обект в гр.Приморско, такива не са възлагани на дружеството от собственика на обекта нито устно, нито писмено, както и същото не е ангажирано по никакъв начин като подизпълнител, поради което на този обект не са разпореждани и не са изпращани работници на оспорващия. Претендира са за отмяна на обжалваните постановление и предписанието в него като незаконосъобразни, ведно със законните последици от това.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител, който в писмени бележки доразвива съображенията в жалбата, с искане за отмяна на атакуваните актове и за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения списък.
Ответната страна инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Бургас се явява
Д.Р.-главен инспектор лично и със ст.юрисконсулт С.Н., като оспорват жалбата с искане за отхвърляне поради неоснователността й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения посочени в писмени бележки.
Заинтересованата страна Н.П.П., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в писмено становище заявява, че никога не му е била възлагана работа от фирма „Д.“ ЕООД и когато е била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“-Бургас в гр.Приморско, ул.“Бриз“ № 17 се е намирал случайно на обекта и не е извършвал никакви строителни дейности, поради което счита жалбата за основателна и претендира за присъждане на направените разноски по приложения списък.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка №
ПР2315150/18.05.2023 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в гр.Приморско, ул."Бриз" №17, обл.Бургас, общ.Приморско на "Д. "ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление с.Стара река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ПК 8675, ул.“Граф Игнатиев" № 12, представлявано от управителя Г.Т.Г. и са установили, че на 15.05.2023 г. в 11.20 ч. на място в строителен обект Жилищна сграда, находящ се в гр.Приморско, ул.„Бриз" №
17 лицето Н.П.П. да извършва строително-монтажни работи на обекта - сглобяване на кофраж, като в справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ същия собственоръчно е декларирал, че работи за „Д." ЕООД на длъжност „общ работник" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 50 лв на ден.
В протокола е записано, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Н.П.П., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 15.05.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. Отразено е и че при извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ', регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между Н.П.П. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 15.05.2023 г.
Поради това е прието, че „Д. " ЕООД,
ЕИК ** в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 15.05.2023 г. в 11.20 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в гр.Приморско, ул.„Бриз" № 17, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Н.П.П., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Протокола е подписан от Г.Г.-управител на „Д." ЕООД със забележка „не съм съгласен с протокола“.
В подкрепа на обстоятелствата посочени в протокола с преписката са представени съставените в хода на административното производството справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г.М.А.-общ работник на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Н.П.П. на 15.05.2023 г. в 11:20 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г.М.А.-общ работник на 15.05.2023 г. в 11:20 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К.Д.Д.-общ работник на 15.05.2023 г. в 11:20 ч., призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) до „Д." ЕООД, връчена на 24.04.2023 г. на Г.М.А.-общ работник, справка за настоящ адрес по ЕГН на Н.П.П., справка за постоянен адрес по ЕГН на Н.П.П., идентификационна карта на "Д." ЕООД попълнена на 18.05.2023 г.
На база направените фактически установявания инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас е издал Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Н.П.П. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 15.05.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ** да предложи на работника Н.П.П. сключване на трудов договор в писмена форма.
В хода на съдебното производство оспорващия прилага писмо с изх. № 23052853/06.06.2023 г., решение към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. и определение № 254/12.06.2023 г. по адм.дело №
155/2023 г. на ЯАС, както и декларация от Н.П.П., с която същия декларира, че не работи и никога не е работил, както и не му е била възлагана работа свързана с извършването на строително-монтажни дейности на обект в гр.Приморско, ул.“Бриз“ № 17 от фирма „Д.“ ЕООД-с.Стара река на 15.05.2023 г. или от когото и да било, както и че вписаните от негово име данни в декларация представена от Д „ИТ“-гр.Бургас при извършена проверка на 15.05.2023 г. са неверни, а декларацията е подписал от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено в нея.
Разпитаният като свидетел Г.М.А.-работещ към фирма „Д.“ ЕООД дава показания, че пролетта на тази година са имали обект на „Къмпинг юг“ и му е било възложено с камион с името на фирмата да закара едно скеле до Приморско, където като разтоварил скелето се обадил на негови приятели и са се видели на мястото на разтоварване, но тези хора не са работили във фирма „Д.“ ЕООД. Няколко седмици по-късно ходил да вземе скелето, но останали някои по-тежки неща, които не можел да натовари сам и се обадил на същите момчета, но в момента в който дошли да му помогнат за скелето, без да извършват друга работа, се появили проверяващите и им дали по едни бележки да пишат и те писали, но не знае какво.
Разпитаният като свидетел Р.И.Ж.-инспектор в Д „ИТ“-Бургас сочи, че е участвал при извършването на две проверки на 24.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. на строителен обект в гр.Приморско където са установили по пет лица, отразени поименно в документите и работещи към фирма „Д.“ ЕООД, които хора при първото посещение се занимавали със сплитане на арматура, а при второто посещение били позиционирани на същото място в предната част на сградата, но правили кофраж за дадената арматура. На работниците били дадени декларации по чл.402 КТ, които попълнили самостоятелно и отделно заявили, че работят за фирма „Д.“ ЕООД, чийто камион се е намирал на обекта и двата пъти.
Разпитаният като свидетел В.А.В.-главен инспектор в Д „ИТ“-Бургас твърди, че на 24.04.2023 г. съвместно с инспекторите Р., Ж. и А. започнали проверка на строителен обект в гр.Приморско на улица „Б.“ ** и установили пет лица работещи на едно място за фирма „Д.“ ЕООД и едно от тях било със сключен трудов договор, което било причината да посетят за втори път обекта на 15.05.2023 г., като и двата пъти на място е имало бус-малко камионче, с ямболска регистрация, на което пишело „Д.“
ЕООД. Лицата извършвали изграждане на кофраж на подниво и проверяващите им дали да си попълнят справки на основание чл. 402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, които те попълнили самостоятелно. Свидетелят е категоричен, че инспекторите дават декларации на работещите и ако работника е грамотен сам си я попълва, като евентуално могат да попитат къде какво да попълнят и само им се указва къде се попълва за месечното работно време примерно, къде се пише възнаграждението, дали седмично или дневно, но каквото решат това пишат, без да им се казва какво точно да пишат. Имало и хора които заявяват, че са неграмотни и съответно техен колега им попълва справката, а не проверяващите, които никога не попълват справки, след което колегата който е попълнил справката прочита попълненото и работника се подписва, че е запознат със съдържанието.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Н.П.П. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 15.05.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ** да предложи на работника Н.П.П. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорените актове са издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.399 КТ във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.
Разпечатката съдържа 41 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2984b551-9c96-4928-9b34-c73e4ce06ee9