Решение № 4097 от 18.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 134/2024
- Вид
- Решение № 4097
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 257, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.45 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.2, т.1, б."б" · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 и т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 и т.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4097 гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20243110100134 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****“№ 68, представлявано от изпълнителните директори **** и ****, чрез процесуалния си представител - адвокат Д. Х., против К. В. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 26 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде прието за установено, че К. В. В., ЕГН:**********, дължи на „****“ АД, ЕИК**** сумата от 411,28 лв./четиристотин и единадесет лева и двадесет и осем ст./, представляваща изплатено обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица № BG/08/**** със срок на действие от 02.03.2020 г. до 01.03.2021 г., на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 94.26 лв./деветдесет и четири лева и двадесет и шест ст./ представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2021 г. до 25.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3068/29.05.2023г. по ч.гр.дело 6662/2023г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че на 02.10.2020 г. в гр. Варна около 1
17:40 ч. на ул. „****", пред дом № 29 е реализирано ПТП, при което отв. К. В.
В. в качеството си на водач на МПС марка „Опел" модел „****" с рег. № В **** НК при излизане на ул. „****" не пропуска и блъска движещият се отляво надясно по посока бул. „Васил Левски" лек автомобил марка "****", модел „****" с рег. № Т **** ХТ, собственост на Тодор Николов Бабаджанов и управляван от А. Г. Й., при което последният е увреден. За настъпилото пътно-транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № ****02.10.2020 г.
Твърди се, че виновният водач за настъпване на ПТП К. В. В., е напуснал местопроизшествието и е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и/или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, с което е нарушил разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. За горепосоченото са съставени протокол за ПТП № ****02.10.2020 г.
Твърди се, че във връзка с настъпилите вреди е заведена щета № **** пред „****" АД - застраховател на МПС марка „Опел" модел „****" с рег. № В **** НК по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", застрахователна полица № BG/08/****. В съответствие с установените като вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка, „****" АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 411,28 лв.
/четиристотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки/ на правоимащото лице.
Твърди се, че във връзка с изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от „Кодекса за Застраховането", „****" АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на 25.05.2023 г., като на 29.05.2023 г. е издадена заповед № 3068 / 29.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което възникна правния интерес от предявяването на настоящия установителен иск, за установяване на вземането.
Приема се, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. В. В., чрез процесуален 2 представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията, че ответникът е управлявал МПС, допуснало процесното ПТП, както и че е управлявал след употреба на алкохол. Оспорват се вида и размера на щетите.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявения по чл. 422 ГПК установителен иск.
В съдебно заседание ищецът депозира писмено становище, в което поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Заверени копия от документите по щета №****:
Застрахователен договор - полица по риска "Гражданска отговорност" № BG/08/****, валидна от 02.03.2020 г. до 01.03.2021 г. за застраховане гражданската отговорност на водачите на л.а. „Опел ****" с рег. № В **** НК, Протокол за ПТП № **** / 02.10.2020 г., Искане за оценка на вреди по имущество, Опис-заключение за вреди на МПС, калкулация-ремонт - стойност на необходимия ремонт, ликвидационен акт 966131 / 29.10.2020 г., с предложение за изплащане на обезщетение в размер на 411, 28 лв., свидетелство за регистрация на МПС, Декларация от Тодор Николов Бабаджанов, удостоверение за IBAN, авизо от 04.11.2020 г., от което е видно, че обезщетението е изплатено, писмо рег. № ****-49794/2020 г., на ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция", регресна покана, изх. № 310001194 / 29.01.2021 г., приета на 03.02.2021 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 25.05.2023 г., по което е образувано ч.гр.д. №20233110106662 и издадена заповед за изпълнение № 3068 / 29.05.2023 г.
В издадени от служители при ОДМВР-Варна протокол за ПТП № ****02.10.2020 г., Акт за установяване на административно нарушение серия „АА“ с бл. № ****/03.10.2020г. е отразено, че на 02.10.2020 г. около 17.40 часа в гр.Варна на крайпътен имот пред дом №29 на ул.“****“, ответникът като водача на МПС 1 - лек автомобил „Опел ****“ с per. № В **** НК при излизане на ул.“****“, не пропуска и блъска движещият се отляво надясно по 3 посока бул.“****“ МПС 2 - лек автомобил „**** ****“ с per. № Т **** XT, в резултат на което допуска ПТП с материални щети. Отразено е, че водача на лек автомобил „Опел ****“ с peг. № В **** НК, след като допуска ПТП, без да спре и да установи какви са щетите е напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол, като не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП.
От Протокола за ПТП и АУАН е видно, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е на К. В. В., както и че по време на настъпване на произшествието същият е управлявал л.а. „Опел ****“ с peг. № В **** НК че горепосочения автомобил към дата на събитието е имал валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с № **** сключен със ЗК „****“ АД, а водачът е напуснал ПТП.
Ответникът е получил Акт за установяване на административно нарушение серия „АА“ с бл. № ****/03.10.2020г. за извършено нарушение на чл.37, ал.З, чл.123, ал.1, т.З, б.В от ЗДвП.
Съдът приема за безспорно установени собствеността и размера на претърпените от лек автомобил "****", модел „****" с рег. № Т **** ХТ увреждания, изплащането от страна на ищеца в полза на пострадалото лице на сумата от 411,28 лева.
От приложения по делото Застрахователен договор - полица по риска "Гражданска отговорност" № BG/08/****, валидна от 02.03.2020 г. до 01.03.2021 г. се установява, че пострадалият автомобил „Опел ****" с per. № В **** НК е имал сключена застраховка гражданската отговорност на водачите в ищцовото дружество, както и че същото е изплатило на собственика на пострадалия л.а. марка "****", модел „****" с рег. № Т **** ХТ застрахователно обезщетение в общ размер от 411,28 лв. /четиристотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки/.
Предвид извършеното плащане ищцовото дружество е придобило правото на регрес срещу ответника К. В. В..
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 6662/2023г. по описа на Районен съд Варна и е издадена Заповед за изпълнение №3068/29.05.2023г.
В хода на производството по искане на ищеца бяха събрани гласни 4 доказателства, посредством разпита на А. Г. Й.. В показанията си св.Й. заявява, че на процесната дата тя е управлявала л.а. марка "****", модел „****" с рег. № Т **** ХТ и именно автомобила, управляван от ответника е блъснал нейния автомобил. Заявява, че след ПТП ответникът и друг пътник от автомобила са слезли и са разговаряли с нея и т.к. ПТП е препречвало пътя на другите автомобили, са се разбрали да преместят двата автомобила на подходящо място и да изчакат полицейски служители. Св.Й. се придвижила с автомобила си до уговореното място, но ответникът не се появил с другия автомобил. Впоследствие от свидетел на ПТП разбрала, че след като се разделили, вместо да потегли след нейния автомобил, ответникът потеглил в друга посока и напуснал ПТП преди да дойдат полицаи.
По делото е прието заключение на Съдебна-автотехническа експертиза, изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице К.. От заключението се установява, че при посочения механизмът на ПТП в протокола на КАТ описаните щети могат да настъпят при такава схема на удар между двата автомобила. Вещото лице е заключило, че стойността на щетите е в размер на 411,28 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство е напуснал мястото на настъпването на пътно транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съдът приема, че доколкото са били значителни нанесени вреди на повече от едно МПС е не е била изяснена вината за настъпването на ПТП между водачите на участвалите автомобили, то ответникът е бил длъжен да изчака идването на служителите от МВР.
Съгласно нормата на чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС и/или с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите по закон норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на 5 застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Нормата на чл. 45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането.
Настоящият съдебен състав приема, че основания за регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ са налице в конкретния случай, т.к. водачът е напуснал ПТП и няма придобита правоспособност за управление на МПС за съответната категория. В тези случаи водачът на МПС няма качеството на застрахован по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ, тъй като не би могъл да ползва МПС на законно основание и именно поради това разпоредбите на чл.493, ал.2, т.1, б.“б“ от КЗ изрично предвиждат изплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от тези лица, със съответната регресна отговорност.
Съдът приема за недоказано второто основание за регресния иск, а именно управлението от страна на ответника на МПС след употреба на алкохол.
Съдът приема за безспорно, че именно ответникът е управлявал л.а. марка „Опел" модел „****" с рег. № В **** НК на 02.10.2020 г. и е причинил ПТП с пострадал автомобил.
Освен това протоколът за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ в частта отразяващ констатациите на актосъставителя за наличието на валидна застрахователна полица, поради което съдът приема за установено, че към датата на ПТП – 02.10.2020 г. за управлявания от ответника автомобил е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.