Решение № 63 от 11.04.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Тутракан, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100489 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на В. П. Т. с ЕГН ********** срещу В. Д. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН ********** за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 28.02.1991, сключен с Нотариален акт вх.рег.№ 75, акт № 59, том I, дело № 157/ 1991г. на Тутраканския районен съд. От своя страна ответниците по първоначалния иск са предявили в условията на евентуалност насрещен иска за обезщетение за лишаването им от правото на ползване на имота.

Касае се за сделка, с която е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, описан в атакувания нотариален акт, като находящ се на адрес гр. Тутракан, *** – дворно място, с площ от 345 кв.м, находящо се в кв. 23, пл. № 162 по плана на гр. Тутракан, заедно с построената в него масивна жилищна сграда – 60 кв.м., и с индивидуализация на имота съобразно скица, издадена от АГКК: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тутракан, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008г. на ИД на АГКК гр. София, находящ се на адрес: ***, целият с площ от 596 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:

5011632, квартал 232, при съседи за целия поземлен имот: имоти с идентификатор

***,

***,

***,

1

***,

***,

***,

***,

***, заедно със следните, построени в имота сгради: сграда с идентификатор *** и застроена площ от 63 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** и застроена площ от 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** и застроена площ от 18 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *** и застроена площ от 18 кв.м., брой етажи 2, предназначение: селскостопанска сграда.

Делото не е за установяване правото на собственост върху земята и постройките, които са прехвърлени с договора, чието разваляне се иска. Ето защо събраните за тях доказателства са неотносими към спорния предмет.

Притесненията, които ответниците имат от разминаването между описанието на имота по нотариален акт и по скица, намери своето разрешение в доклада по делото, неоспорен от страните в тази му част, а именно, че следва да се приеме за ненуждаеща се от доказване идентичността на имота, описан в Нотариален акт с вх.рег.№ 75, акт № 59, том I, дело № 157/ 1991г. на Тутраканския районен съд, и описан в Скица № 15-1094835/08.10.2021.

Предвид местоположението на имота и размера на данъчната му оценка, която е 13591,10 лева, делото е местно и родово подсъдно на Тутраканския районен съд на основание чл. 109 и чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

Ищецът В.Т. твърди, че със съпругата си Г. П. Т.а с ЕГН **********, бивш жител на гр. Тутракан, починала на 16.08.2006, са имали едно дете – дъщеря им Л. В. Т.а. През 1991 той и съпругата му решили да прехвърлят на дъщеря си собствеността на жилището в гр. Тутракан, срещу нейно задължение да ги гледа и издържа до края на живота им. След сключването на договора тя не започнала да изпълнява задълженията си. През 1997 същата се омъжила за ответника В.М. и заживели в гр. Русе, а от брака им се родил ответникът В.М.. Въпреки че в периода след 1997 г. ищецът и неговата съпруга били пенсионери, нито дъщерята, нито съпругът ѝ са ги подпомагали финансово, не са заплащали техните комунални сметки. Не са полагали никакви грижи за тях, родителите. Няколко години по-късно съпругата на ищеца – Г. Т.а, заболяла от онкологично заболяване, но дъщерята и нейното семейство не са полагали грижи за Г. Т.а по време на боледуването ѝ. След нейната смърт ищецът бил в сравнително добро здравословно състояние, издържал се от пенсията си. Дъщеря му и семейството ѝ продължили да живеят в гр. Русе, не давали средства за неговата издръжка, нито са полагали каквито и да било грижи за него. През 2014 Л. Т.а-М.а също заболяла от онкологично заболяване и на 20.05.2014 починала. След нейната смърт ответниците продължили да живеят в гр. Русе, без да поддържат никакви отношения с ищеца. От години не са го търсили дори по телефона. Ищецът обобщава твърденията си, че от сключването на договора за издръжка и гледане през 1991 г. до настоящия момент нито дъщеря му, нито след нейната смърт ответниците, не са заплатили нито една битова сметка - негова и на 2 съпругата му, не са дали нито лев за нужните им лекарства, не са им купували топливо за отопление през зимата, нито по някакъв начин са полагали грижа за него, или за покойната му съпруга. Ищецът пояснява още, че живее сам в жилището, което със съпругата си са прехвърлили на тяхната дъщеря. Преди години прекарал инфаркт, заради който се наложило извършване на оперативна намеса. С всеки изминал ден здравословното му състояние се влошавало. Поради напредналата възраст от около 8 месеца има нужда от ежедневна помощ и от физическо обгрижване, което не получавал от ответниците, а от съседи.

Ищецът Т. моли съда да развали сключения между него и съпругата му Г. Т.а, от една страна, и дъщеря им Л. В. Т.а-М.а, от друга страна, нотариален акт за прехвърляне на недвижимия имот, поради пълното неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на приобретателката – приживе, и от нейните наследници – ответниците по делото. Претендира разноски.

В.М. и В.М. не оспорват индивидуализацията на имота и факта, че същият е прехвърлен на тяхната наследодателка срещу задължение от нейна страна да издържа и гледа прехвърлителите, но оспорват, че трите сгради с идентификатори ***; *** и *** са били обект на процесния прехвърлителен договор. Вместо това заявяват, че са били изградени след него и така те са станали тяхна собственост, поради което считат иска в тази част за неоснователен само на това основание.

Категорично възразяват на твърденията в исковата молба, че не са полагали грижи за ищеца, а докато е била жива и спрямо неговата съпруга. В тази връзка изтъкват, че абсолютно безвъзмездно В.Т., а докато била жива и съпругата му Г. Т.а, са ползвали целия прехвърлен поземлен имот и жилищната сграда, а след като били построени – и другите три сгради. Те ги ползвали самостоятелно, независимо, че не са тяхна собственост. Живеели в имота, и понастоящем ищецът живее там, без за това да са заплащали обезщетение. Докато Л. М.а била жива, ответниците редовно посещавали родителите ѝ в гр. Тутракан, помагали им в ежедневието, обработвали двора, заедно приготвяли зимнина. Винаги са ги питали какво им е необходимо и са се старали да им го доставят. Ответниците оспорват твърдението, че Л. се разболя през 2014 г. Седем години по-рано, малко след смъртта на майка ѝ, тя била диагностицирана с рак на гърдата. Преминали през много тежък период, в който всичките им усилия били насочени в борбата за нейния живот.

Нямало как да продължат със същата интензивност да посещават баща ѝ в Тутракан, но поддържали постоянна връзка с него и при необходимост от помощ, винаги са се отзовавали. Изцяло заплатили с техни средства необходимите суми за оперативното му лечение в резултат на получения от него инфаркт. Дали му пари за операцията, която си направил на окото. След като тяхната съпруга и майка – Л. Т.а-М.а, се стабилизирала здравословно, подновили постоянните си посещения в Тутракан, като подпомагали ищеца с всичко необходимо. Закупили му климатик на стойност 800 лв., за който 3 осигурили специализирана фирма да го монтира в къщата. Редовно правели текущи ремонти по къщата, поправяли възникналите повреди. След смъртта на Л. Т.а-М.а усилията на ответника В.М. били насочени по отглеждането и възпитанието на сина му, като признава, че двамата са поограничили посещенията си в Тутракан, но и ищецът ясно им е дал да разберат, че не иска да го посещават. Продължил да живее сам в имота, като ги е лишил напълно от възможността да ползват двора и сградите, но въпреки неговото нежелание, В.М. често го търсел и при необходимост му помагал. След смъртта на Л. Т.а-М.а ответниците многократно са предлагали на ищеца да се премести в гр. Русе при тях, за да могат да полагат грижи за него. В.Т. постоянно отклонявал тези предложения. Постепенно с времето, той се дистанцирал от зет си и внука си и прекъснал връзката с тях. Те правили многократни, но безуспешни опити да подновят взаимоотношения си, но липсвал отклик от негова страна.

Ответниците възразяват срещу искането за пълно разваляне на процесния договор, молят за цялостно отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. В условията на евентуалност молят да бъде отхвърлен за ½ ид.ч. от процесния имот, тъй като в тази част искът е погасен по давност, започнала да тече от смъртта на Г. Т.а. Процесуалният представител на ответниците развива подробни правни доводи в тази насока, по-точно за неделимостта на задълженията.

В срока за отговор В.М. и В.М. предявяват евентуален насрещен иск за обезщетение в размер на 3600 лева, основано на твърдението им, че за периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2021 г. В.Т. абсолютно безвъзмездно ползва целия поземлен имот и жилищните сгради в него, без каквото и да е правно основание, като по този начин лишава от възможността ответниците да ползват собствените си имоти. Според тях това е довело до неоснователно увеличаване имуществото на В.Т. за сметка на тяхното имущество, а размерът на иска изчисляват на база 100 лева пазарен наем на месец. Вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск е уважаване на исковата претенция за разваляне на процесния договор до ½ ид.ч. от дворното място и къщата.

В отговор на насрещния иск В.Т. чрез процесуалния си представител счита същия за допустим, но неоснователен, моли за неговото отхвърляне.

Оспорва твърдението, че три от сградите в поземления имот били построени след прехвърлителната сделка от 1991 г. Напротив, твърди, че той ги е построил със собствени сили и средства и нито дъщеря му, нито нейният съпруг или син са участвали с пари или труд в изграждането им. Освен това навежда правния довод, че ако искът за разваляне на прехвърлителния договор бъде уважен, същият има обратно действие, т.е. възстановява се правното положение отпреди сключването на договора за издръжка и гледане, поради което прехвърлителят не дължи обезщетение на приобретателя по договора (или неговите наследници) за ползването на собствения си имот. Оспорва, че средният месечен наем за имота е в размер 4 на 100 лева. Оспорва да е лишил ищците по насрещния иск от възможността да ползват имота, като изтъква, че в посочения в насрещната искова молба период: от 01.11.2018 - 31.10.2021 никой от ответниците не е демонстрирал желание да ползва имота.

В становище относно твърденията в отговора на ответниците към първоначалния иск В.Т. чрез процесуалния си представител оспорва, че при всяка нужда от помощ на него и съпругата му Ганка, когато е била жива, Л.

Т.а-М.а и съпругът ѝ са се отзовавали. Оспорва, че ответниците са платили за операцията на окото му и за операцията след инфаркта. Поддържа, че за да осигури средства за лечението си, е продал собствен недвижим имот през 2002. Оспорва да му е предлагано да се премести в гр. Русе. Счита, че искът за разваляне на процесния договор не е погасен по давност за ½ ид.ч. от имота, като навежда правни доводи във връзка с неделимостта на задълженията.

В съдебното заседание страните поддържат исковете и възраженията си, като ответниците правят предложени по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да „вземат“ ищеца в гр. Русе и да полагат грижи за него, с което предложение последният не е съгласен. Предвид становището на ищеца, който трябва да е съгласен да окаже съдействие за преместването си в гр. Русе, съдът не намери за необходимо да дава срок за изпълнение на договора.