Решение № 113 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500106 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 457/14.12.2025 г., постановено по гр. дело № 560/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг е осъден „Център за спешна медицинска помощ“ - Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано М.Ц.Х. да заплати на К. И. Д., с ЕГН ********** от ***, на основание чл.222, ал. 3 КТ сумата от 16660.08 лева, представляваща незаплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2025 г. до окончателното и изплащане.

Осъден е „Център за спешна медицинска помощ“ - Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано М.Ц.Х., да заплати на К. И. Д., с ЕГН ********** от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 800,00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Осъден е „Център за спешна медицинска помощ“ - Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано М.Ц.Х., да заплати по 1 сметка на Районен съд - Червен бряг на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 930,30 лева държавна такса върху уважения размер на иска и хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда ССЕ.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от „Център за спешна медицинска помощ“ – Плевен, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. К. Д. от ПлАК, в която се изразява становище, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалните и процесуални норми.

Според въззивника, първоинстанционният съд изцяло е приел като основателни съображенията на ищцата, без да съобрази направено от възражение, че трудовото правоотношение на ищцата с предходният й работодател – „ДКЦ 1“ – гр.

Червен бряг е прекратено на 01.10.2024 г., когато тя е придобила право да се пенсионира. Тогава е следвало да получи твърдяното от нея обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, а не при прекратяването с ЦСМП - Плевен. Твърди, че към 01.10.2014 г. ищцата е имала навършени 64 години и 7 месеца и е имала 36 години и 6 месеца трудов стаж. Следователно, към тази дата - 01.10.2014 г. ищцата е имала необходимите 60 години и 8 месеца възраст и 34 години и 8 месеца трудов стаж да се пенсионира. Според въззивника, единственият обоснован извод е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с предходния работодател „ДКЦ 1“ – гр. Червен бряг е следвало да получи обезщетението по чл.222 ал.3 КТ, а не да го търси от ЦСМП - Плевен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата К. Д. И. чрез пълномощника – адв. Д. Т. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно. Въззиваемата посочва, че целият й трудов стаж от 45 години е бил в сферата на здравеопазването, в една и съща група предприятия, а при този работодател е придобила 10 години трудов стаж през последните 20 години. Твърди, че в тази връзка има право на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца на основание чл.222 ал.3 от КТ, т.нар. обезщетение при пенсиониране.

Посочва, че едновременно е имала няколко трудови договора при различни работодатели за еднакви периоди и те включват ЦСМП – Плевен, като заявява, че според приетото в съдебната практика, при наличие на два трудови договора, действащи по едно и също време, работникът/служителят има право 2 на избор от кого да поиска, съответно получи, обезщетението при пенсиониране и е без значение дали трудовото правоотношение е било основно или не. Твърди, че е работила в ЦНСМ -Плевен и след пенсионирането си, като договорът й е бил прекратен на 01.04.2025 г. със заповед на директора на ЦСМП - Плевен, в която липсва нареждане за изплащане на обезщетения по чл.222 ал.3 КТ, като до момента обезщетение не й е изплатено. Посочва, че критерий за придобиване на право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години на трудов стаж при един и същ работодател, без значение дали е по основно трудово правоотношение или не, дали периодът е прекъсван или не. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж, като видно от писмо от „МЦ Червен бряг“ ЕООД до ЦСМП - Плевен, от последния, като правоприемник, не й е изплащано обезщетение на това основание.

Въззиваемата моли Окръжния съд, остави в сила постановеното първоинстанционно решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, за въззивника „Център за спешна медицинска помощ“ - Плевен, ЕИК *** не се явява процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата К. Д. И. не се явява. Процесуалният й представител – адв. Д. Т. от ПлАК счита, че постановеният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по 3 спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

Пред Районен съд – Червен бряг е предявен иск от К. И. Д., ЕГН ********** против „Център за спешна медицинска помощ“ - Плевен, ЕИК *** за сумата от 16 008,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност се претендира обезщетение на същото правно основание в размер на 5336,00 лв.

От представените пред ЧРС писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на Трудов договор № РД-10-54/31.10.2024 г. ищцата К. Д. И. е назначена на длъжност „Лекар“ в Център за спешна медицинска помощ – Плевен на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от КТ.

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените писмени доказателства, че със Заповед № РД-13-14/01.04.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на К. Д. И., считано от 01.04.2025 год. на основание чл.326 ал.1 от КТ и писмено заявление вх. № 75-210/27.02.2025 г. от ищцата. Съгласно заповедта, на К. Д. И. следва да се изплати обезщетение, съгласно чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, както следва: за 2024 г. – 7 работни дни и за 2025 г. – 10 работни дни. Екземпляр от заповедта е бил връчен на ищцата лично на 02.04.2025 г.

От представената Трудова книжка на К. Д. И. /в заверено копие/ се установява, че същата е била в трудово правоотношение със същия работодател – ЦСМП – Плевен на длъжност „Лекар“ за периода от 02.10.2014 г. до 01.11.2024 г., т.е. за срок от 10 години 0 месеца и 30 дни.

При така установеното от фактическа страна, Окръжният съд намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, който 4 предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Условията за присъждане на обезщетението по чл.222 ал.3 изр. първо, предл. второ от КТ са три: 1. Прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване; 2.

Към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3. Да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години.

В случая и трите предпоставки по отношение на ищцата са налице.

На първо място, със Заповед № РД-13-14/01.04.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на К. Д. И., считано от 01.04.2025 год. на основание чл.326 ал.1 от КТ и писмено заявление вх. № 75-210/27.02.2025 г. от ищцата. На следващо място, видно от приложеното Разпореждане № ********** на ТП на НОИ – Плевен към 01.04.2025 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да се удовлетвори претенцията на работник или служител за получаване на по-високия размер на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, а именно шест брутни работни заплати, следва да е налице и третата изискуема предпоставка, а именно работникът или служителят да е полагал труд при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.

5

В тази връзка, неоснователно е възражението във въззивната жалба, че К. И. Д. е следвало да получи обезщетение по чл.22 ал.3 от КТ от предходния й работодател – ***, което е прекратено на 01.10.2024 г. Видно от приложената Трудова книжка на К. И. Д. е, че същата е била в трудови правоотношения с *** за периода от 01.06.2000 г. до 01.10.2014 г., като прослужено време за периода е 14 години и 4 месеца. В периода от 02.10.2014 г. до 01.11.2024 г. ищцата е била в трудови правоотношения с ЦСМП – Плевен, филиал Червен бряг, като прослуженото време за периода е 10 години и 30 дни. За периода от 01.11.2024 г. до 01.04.2025 г. ищцата е била в трудови правоотношения с ЦСМП – Плевен, филиал Червен бряг, като прослуженото време за периода е 4 месеца и 29 дни. С оглед тези данни, безспорно е по делото, че ищцата К. И. Д. е придобила при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години, поради което на същата се дължи обезщетение по чл.222 а.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца.

Съгласно чл.222 ал.3 от КТ, обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка, по делото е приложено писмо изх. № 51/16.09.2024 г. на „МЦ Червен бряг“ ЕООД – Червен бряг, от което е видно, че трудовият договор на д-р К. Д. И. – специалист „УНГ“ в „***“ ЕООД е прекратен на 01.10.2014 г. и на лицето не е изплащано обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Тъй като такова обезщетение до момента не е изплащано на ищцата, основателно същата претендира заплащането му от ЦСМП – Плевен, ФСМП – Червен бряг, с което медицинско заведение е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № РД-13-14/01.04.2025 г.