Определение № 1142 от 22.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1142 гр. Перник, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500787 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение Вх.№ 31116/02.09.2026г. с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК на длъжника ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ АД, ЕИК 831253098, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Златен рог“ № 16, ет. 1, магазин 6 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3533/22.04.2026 г. издадена по ч гр. д. № 4242/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Във възражението се излага, че дружеството-длъжник е било лишено от възможност да оспори вземането в срока по чл. 414 ГПК, тъй като заповедта и заявлението не са достигнали до законните му представители чрез надлежно удостоверено съдебно връчване.

Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК връчителят следва конкретно да удостовери поне една от законовите предпоставки: че не е намерил достъп до канцеларията или че не е намерил лице, съгласно да получи съобщението. Общото отбелязване, че адресатът „не е намерен“, не замества тази конкретна констатация. Предвид изложеното, моли на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК съда да приеме настоящото възражение по чл. 423 ГПК за допустимо и основателно; да приеме възражението по чл. 423 ГПК и производството да продължи съобразно чл. 423, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и да приложи чл. 423, ал. 3 ГПК, да констатира спирането на изпълнението на заповедта и незабавно да уведоми ЧСИ К.П., рег. № ***.

Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство Омека Мениджмънт ООД, ЕИК: 200325259 не е изразил становище.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Възражението е редовно и допустимо. Подадено е в законоустановения едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

1

Разглеждайки по същество възражението приема следното от фактическа страна:

Ч.гр.д. № 4242/2026 г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от Омека Мениджмънт ООД срещу ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ АД, ЕИК 831253098, с посочен в заявлението адрес на длъжника гр. София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ЗЛАТЕН РОГ 16за парични вземания, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411, ал. 3 ГПК заповедният съд е предприел действия по връчване на заповедта за изпълнение.Съобщение е изпратено на 22.04.2026 г. на адресгр. София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ЗЛАТЕН РОГ 16, ет.1, ап.6,което е върнато невръчено като е отразено следното: „На посочения адреса няма офис и служители, няма представител и обозначителни табели. Уведомлението е залепено на 29.04.2026г. и в двуседмичен срок никой не се яви да получи“, което съобщение е оформено от връчителя на дата 14.05.2026г. Представено е уведомление, в което е посочено, че на 29.04.2026 г. е залепено уведомление на вратата на ап. 6 на посочения адрес. Връчителят е констатирал следното: "Няма такава фирма".

С разпореждане № 16018/02.06.2026г. ПРС е разпоредил прилага съобщението с препис от заповедта за изпълнение до длъжника като редовно връчено на 14.05.2026г., на осн. чл.

50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК. С разпореждане № 21635/22.07.2026 г. ПРС приема, че длъжникът не е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 3533/22.04.2026 г. е влязла в сила, поради което е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя Омека Мениджмънт ООД по издадената заповед за изпълнение на парично задължението по чл.

410 ГПК № 3533/22.04.2026г.

От служебно извършената на осн. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНС справка се установява, че последният посочен в регистъра адрес на дружеството – длъжник е гр. София, р-н Лозенец, ул. „Златен рог“ № 16, ет. 1, магазин 6. Следва да се вземе предвид приложените към възражението книжа по изп. дело № 2026852-04-00045 при ЧСИ К.П., рег. № ***, които са връчени на дружеството, длъжник в заповедното производство, на адрес гр. София, р-н Лозенец, ул. „Златен рог“ № 16, ет. 1, магазин 6.

При горните фактически констатации, въззивният съд намира следното от правна страна:

Възражението на длъжника се основава на твърдения за нередовност на връчването, представляващо обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, която разпоредба урежда правната възможност за длъжника, който не е могъл да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление, поради което и проверката, която следва да бъде извършена е относно спазването на реда за връчване по чл. 50, ал.4 ГПК във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. За да се пристъпи към връчване на заповедта, чрез залепване на уведомление, е необходимо да са 2 налице посочените в изречение първо на чл. 50, ал. 4 от ГПК предпоставки, които да са удостоверени в съобщението. Тази процесуална фикция обаче може да намери приложение само ако действията по връчване са предприети именно на релевантния по чл. 50, ал. 1 ГПК адрес – последния вписан в регистъра адрес на търговеца.

В случая на първо място, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление, но връчителят е отразил посещение на адрес гр. София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ЗЛАТЕН РОГ 16, ет.1, ап.6, който не е идентичен с последния посочен в регистъра адрес на дружеството – длъжник: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Златен рог“ № 16, ет. 1, магазин 6. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК законът свързва мястото на връчване на търговеца не с всяко място, с което той евентуално има фактическа връзка, а с последния посочен в съответния регистър адрес. Към момента на връчването това е бил адресът в гр.

София, р-н Лозенец, ул. „Златен рог“ № 16, ет. 1, магазин 6, а не адресът в гр. София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ЗЛАТЕН РОГ 16, ет.1, ап.6. При връщане на съобщението от връчителя, заповедния съд не е изпълнил задължението си да направи справка в търговския регистър, от която би установил действително вписания адрес на управление на дружеството.

На следващо място и на самостоятелно основание, при връчване на съобщението за издадената заповед по чл. 410 от ГПК на длъжника, връчителят е отразил само едно посещение на адреса в гр. София, КВ.ЛОЗЕНЕЦ, УЛ.ЗЛАТЕН РОГ 16, ет.1, ап.6, след което е отбелязано, че няма офис и служители, няма представител и обозначителни табели, след което е залепено уведомление на вратата на ап. 6 и не е удостоверено, че няма пощенска кутия на адресата. От материалите по делото е видно, че връчителят не е изпълнил задължението си по чл. 47 от ГПК, тъй като никъде не е отразено, кога, по какъв начин и от кого са събрани сведения от него, че на този адрес /на конкретния посочен в ТР/ се намират канцелария на дружеството или негови представители или работници, респ., че на адреса няма такива, с оглед което да се прецени дали са били налице предпоставки за залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, респ. – основанията по чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК за прилагане на книжата по делото. Съобразно теорията и съдебната практика, когато връчителя посещава адреса, той следва да установи дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец, с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението. Отразените обстоятелства не дават основание за приложение на чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като от съдържанието на съобщението е видно, че връчителят не е събирал сведения за това дали дружеството действително 3 пребивава на посочения адрес или ако е събирал, то не ги е отразил. В залепеното уведомление е посочено, че не е открито лице от фирмата на посочения адрес. В случая ПРС не е указал на връчителя да извърши съответните действия за събиране на сведения има ли сграда или помещения, в които пребивава юридическото лице, негови представители или наети работници и служители, както и да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място юридическото лице с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са на този адрес представители, работници и служители на такава фирма и кога, като задължително отрази тези сведения в разписката към съобщението. При липсата на посочените данни, както и с оглед удостоверяването, извършено от връчителя, което е бланкетно и не дава информация за обстоятелствата, които трябва да бъдат налице за редовно връчване по реда на чл. 47 от ГПК, то следва да се приеме, че такова не е извършено надлежно.

Поради така изложеното съдът приема, че заповедта по чл. 410 от ГПК не е редовно връчена, тъй като не е удостоверено наличие на предпоставките за приложение на чл. 50, ал.

4 от ГПК – чрез залепване на уведомление в нарушение на предвидения за това в чл. 47 от ГПК ред и възражението следва да бъде прието на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, а изпълнението по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спряно на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК. Заповедта не е била издадена в нарушение на чл.

411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, поради което тя и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, не следва да бъдат обезсилени служебно. На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК делото следва да продължи пред заповедния съд с даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането.

В настоящото извънредно производство по реда на чл. 423 от ГПК, когато последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на длъжника и заповедта и изп. лист не се обезсилват, разноски не се присъждат. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с вх. на ПРС № 31116/02.09.2026г. на длъжника „ИНТЕРТАЙМ КОНТИНЕНТАЛ“ АД, ЕИК 831253098 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3533/22.04.2026 г. издадена по ч гр. д. № 4242/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3533/22.04.2026 г. издадена по ч гр. д. № 4242/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на която е издаден 4 изпълнителен лист рег. № 5076/22.07.2026 г. и е образувано изпълнително дело № 202685204-00045 по описа на ЧСИ К.П., рег. № ***.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството и изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ЧСИ К.П., рег. № *** по изпълнително дело № 202685204-00045 препис от настоящото определение - за сведение и изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________