Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24 от 25.03.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Частно наказателно дело 36/2026
Вид
Определение № 24
Подписан
25.03.2026
Състав
Мая Павлова Кончарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. К., 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска в присъствието на прокурора Б. Б. Д. като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Частно наказателно дело № 20261430200036 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 433 и сл. от НПК във връзка с чл. 87, ал.1 от НК.

Образувано е по молба на М. О. И. от гр. К., чрез пълномощника адв. П.

В. от АК – Плевен, с която моли съда да бъде реабилитиран на основание чл.

87, ал.1 от НК.

В съдебното заседание молителят М. О. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Пл. В. от ПлАК, с представено по делото пълномощно.

Процесуалният представител поддържа молбата, позовава се на писмени доказателства и моли съда да допусне съдебна реабилитация по отношение на осъдения М. И..

Представителят на РП – Плевен изразява становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като молителят бъде реабилитиран.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Молбата за съдебна реабилитация е подадена от името на осъденото лице пред компетентен съд след внасяне на дължимата държавна такса. Към молбата са приложени доказателства по чл. 434, ал.2 от НПК. При служебно извършената справка в ЕИСС се установява, че през последната година преди образуване на настоящото производство не е постановявано определение по друга молба на молителя за съдебна реабилитация. Поради това съдът приема, че настоящата молба за съдебна реабилитация е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са представени и приети следните писмени доказателства: справка за съдимост с рег.№ 260119143011000015144 и справка за съдимост с рег.№ 260217005000073579, валидна до 17.08.2026 год., издадени от Бюро за съдимост при РС – К.; удостоверение с изх.№ 00395/2026г. от 13.02.2026 год. на Окръжна прокуратура – Плевен; характеристична справка за лицето М. О.

И. от 23.01.2026 год., изготвена от мл. полицейски инспектор в РУ – К. С.С.; решение № 102 от 17.04.2015 год. по гр. дело № 506/ 2014 год. на РС – К.; 2 бр. удостоверения за раждане на Т. М. И. и О. М. И.; 2 бр. удостоверения с рег.№ 1344/ 18.07.2019 год. и рег.№ 1085/ 27.03.2015 год. на ОС „ИН“ – Плевен и писмо с изх.№ 248/ 18.02.2026 год. на РС – К..

Служебно изискани и приложени към делото са преписи от бюлетините за съдимост на М. О. И..

От справката за съдимост на Бюро за съдимост при КжРС и бюлетините за съдимост на осъденото лице е видно, че:

-с решение от 31.05.2024 год. по НАХД № 81/ 2004 год. на РС – К., в сила от 21.06.2004 год., на основание чл. 78а от НК М. И. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Глоба в размер на 500 лв. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК;

-с присъда от 30.09.2004 год., в сила от 08.10.2004 год., И. е осъден на Глоба в размер на 100 лв. за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК;

-с присъда от 24.10.2007 год., в сила от 09.11.2007 год., е осъден на 6 месеца Пробация за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Със същата на осн. чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила;

-с определение по споразумение № 38/ 28.02.2008 год. по НОХД № 211/ 2007 год. на РС – К., в сила от 28.02.2008 год., М. И. е осъден на 6 месеца Пробация за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК;

-с определение по споразумение № 147/ 12.09.2013 год. по НОХД № 187/ 2013 год. на РС – К., в сила от 12.09.2013 год., за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на М. И. е наложено наказание 1 година Пробация;

-с определение по споразумение № 150/ 15.07.2014 год. по НОХД № 163/ 2014 год. на РС – К., в сила от 15.07.2014 год., за престъпление по чл. 343в, 2 ал.2 от НК И. е осъден на 3 години Пробация;

-с определение по споразумение № 85/ 22.06.2015 год. по НОХД № 86/ 2015 год. на РС – К., в сила от 22.06.2015 год., за извършени престъпления по чл. 194, ал.1 и чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал. 1, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4 от НК на осъд. М. О. И. е определено едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години;

-с определение по споразумение № 170/ 22.11.2016 год. по НОХД № 147/ 2016 год. на РС – К., в сила от 22.11.2016 год., И. е осъден на Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което да търпи при първоначален Строг режим, за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. С протоколно определение по същото дело, влязло в сила на 08.12.2016 год., на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 86/ 2015 год. на РС – К. 1 година и 2 месеца Лишаване от свобода, което да търпи при първоначален Строг режим;

-с определение по споразумение № 171/ 22.11.2016 год. по НОХД № 148/ 2016 год. на РС – К., в сила от 22.11.2016 год., е осъден на 6 месеца Лишаване от свобода, при първоначален Строг режим, за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. С протоколно определение по същото дело, влязло в сила на 08.12.2016 год., на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 86/ 2015 год. на РС – К. 1 година и 2 месеца Лишаване от свобода, което да търпи при първоначален Строг режим.

С протоколно определение № 195/ 21.12.2016 год. по ЧНД № 228/ 2016 год. на РС – К. на осъдения М. О. И. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 148/ 2016 год. и НОХД № 147/ 2016 год. – дв. на РС – К., а именно Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, при първоначален Строг режим на изтърпяване. Със същото на основание чл.

68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното на осъд. М. И. по НОХД № 86/ 2015 год. наказание 1 година и 2 месеца Лишаване от свобода, което да търпи при първоначален Строг режим. Определението е влязло в законна сила на 06.01.2017 год.

С протоколно определение № 177/ 19.03.2018 год. по ЧНД № 146/ 2018 год. на ОС – Ловеч осъд. М. И. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от 27 дни от наложеното му наказание по НОХД № 3

147/ 2016 год. на РС – К. в размер на 6 месеца ЛОС. На осн. чл. 70, ал.6 от НК съдът е определил изпитателен срок в рамките на неизтърпяната част от наказанието, а именно 27 дни. Определението е влязло в сила на 27.03.2018 год. и на същата дата осъденият е бил освободен от затвора;

-с определение по споразумение № 133/ 16.09.2022 год. по НОХД № 730/ 2022 год. на РС – Ловеч, в сила от 16.09.2022 год., е осъден на 4 месеца Лишаване от свобода, при първоначален Общ режим, за престъпление по чл.

343б, ал.1 от НК. На осн. чл. 343г НК И. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца, като е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от това право със ЗППАМ от 08.09.2022 год.

Наказанието Лишаване от свобода за срок от 4 месеца е изтърпяно на 03.01.2023 год., а наказанието 14 месеца Лишаване от право да управлява МПС – на 08.11.2023 год.

От представените 10 (десет) бр. бюлетини за съдимост на осъдения М. О.

И. е видно, че по АНД № 81/ 2004 год. на РС – К. същият е неосъждан – бюлетин № 1.

След анализ на отделните осъждания, датите на извършените престъпления и на влезлите в сила съдебни актове съдът прие, че по второто, третото и четвъртото осъждане – по НОХД № 193/ 2004 год., НОХД № 127/ 2004 год. и НОХД № 211/ 2007 год. – трите на РС К., съотв. бюлетини №№ 2, 3, 4, е настъпила абсолютна реабилитация на основание чл. 88а, ал.1 вр. чл.

82, ал. 3 вр. ал.1, т.5 от НК, тъй като на 12.08.2007 год., когато М. И. е извършил последното по време престъпление, за което е наказан с 6 месеца Пробация по НОХД № 211/ 2007 год. на РС – К., до 29.07.2013 год. – датата на извършване на престъплението, за което е наказан по НОХД № 187/ 2013 год. на РС – К., почти 6 години, осъденият не е извършвал други престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода и е изтекъл срок, надвишаващ абсолютната 3-годишна давност за изпълнение на наказанията Глоба и Пробация по тези дела, съгл. чл. 82, ал.3, вр. ал.1, т. 5 от НК.

Съдът намира, че молбата на М. О. И. за реабилитация по реда на чл. 87, ал.1 от НК по следващите му осъждания, а именно по НОХД № 187/ 2013 год., НОХД № 163/ 2014 год., НОХД № 86/ 2015 год., НОХД № 147/ 2016 год., НОХД № 148/ 2016 год. – всичките на РС – К. и НОХД № 730/ 2022 год. на РС – Ловеч се явява допустима и основателна по следните съображения:

4

Съгласно чл. 87, ал.1 от НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от наложеното с присъдата наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

За да се постанови съдебна реабилитация по отношение на осъдено лице, следва да са налице кумулативно горните изисквания.

От събраните по делото доказателства се установява че молителят е изтърпял наложените му наказания пробация и лишаване от свобода по НОХД № 187/ 2013 год., НОХД № 163/ 2014 год., НОХД № 86/ 2015 год., НОХД № 147/ 2016 год., НОХД № 148/ 20216 год., респ. ЧНД № 228/ 2016 год. – вс. на РС – К., съответно на: 18.03.2015 год., 18.07.2019 год., м. април 2018 год., 03.01.2023 год.

Видно от представената справка за съдимост на молителя, изпитателният срок, определен по ЧНД № 148/ 2018 год. на ОС – Ловеч за неизтърпяната част от наказанието 6 месеца ЛОС по НОХД № 147/ 2016 год., а именно 27 дни е изтекъл на през м. април 2018 год. От тогава до настоящия момент са изминали почти 8 години.

От изтърпяване на наказанието 4 месеца ЛОС по последното осъждане на молителя по НОХД № 730/ 2022 год. на РС – Ловеч, на 03.01.2023 год. до момента са изминали повече от 3 години и 2 месеца. Наказанието Лишаване от право да управлява МПС по същото НОХ дело е изтърпяно на 08.11.2023 год.

В случая не следва да бъде обсъждано изискването за възстановяване на причинени вреди, доколкото за престъпленията за които се иска реабилитация такива или не са били причинени или са възстановени, предвид сключването на споразумения.

Наред с това, молителят представя убедителни доказателства, че са налице и другите основавания, визирани в чл. 87, ал.1 от НК, а именно срещу него няма образувани наказателни дела за престъпления от общ характер, налице са доказателства, че е имал добро поведение.

От представеното удостоверение с изх.№ 0039582026г. от 13.02.2026 год.

5 на ОП – Плевен се установява, че към 12.02.2026 год. срещу молителя няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства.

От представената характеристична справка на М. О. И. е видно, че след изтърпяване на последната присъда същият не е установяван като извършител на противообществени прояви или престъпления. Не е установяван да поддържа близки контакти с криминално проявени лица или такива представляващи интерес на органите на МВР. М. И. живее на постоянния си адрес в гр. К. заедно с баща си и двете си деца при добри битови условия.

Работи почасово, като ремонтира частни обекти в сферата на строителството.

Полага активни грижи по отглеждането и възпитаването на двете си деца, родителските права по отношение на които упражнява съгласно влязло в сила решение по гр. дело № 506/ 2014 год. на РС – К..

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице кумулативните изисквания по чл. 87, ал.1 от НК за допускане на съдебна реабилитация – молителят е представил доказателства, че има добро поведение и не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание в течение на три години от изтичане на срока на наложеното му с последното влязло в сила определение по споразумение наказание, а именно 4 месеца Лишаване от свобода, както и че от престъпленията няма невъзстановени имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че молбата на М. О. И. е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 436, ал.1 от НПК във вр. с чл. 87 от НК, съдът