Решение № 808 от 03.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Б., 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от С. И. Б., ЕГН **********, от г********************************** чрез адв.А. А. от БАК срещу Наказателно постановление № 24-7779-000124/19.06.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Б., РУ К., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

Със същото Наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.70,ал.3 ЗДвП.

Съдът с протоколно определение от 16.09.2024 г. на осн. чл.324,ал.1 НПК е прекратил производството по НАХД №2633/2024 г. по описа на БРС относно обжалването му в частта на НП, с която на основание чл.185 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП. В жалбата са изложени преимуществено бланкетни по своята формулировка оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, мотивирани с декларативно съображение за неспазване на установените в ЗАНН правила на чл.42 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.

В о .с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В о.с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.А., който настоява за отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се със съображения ,рефериращи към анализ на събраните доказателства.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №0623679/04.06.2024 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 04.06.2024 г., около 16: 50 часа, в с.Б., общ.Б., по ул. „Д.с.“ в посока гр.Б. управлява т.а. „Ф.Р.“ с рег.№ * **** **, собственост на Д.Г.Ч.,като не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Водачът при управление на МПС с рег.№ * **** ** не използва дневни или къси светлини. Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на 1 всяко от нарушенията, съответно чл.137а ЗДвП и чл.70,ал.3 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като същият отказал да подпише разписка за връчването му, което било удостоверено с подпис на свидетел С.Б.. В изпълнение на правомощията си, Началник РУ в ОДМВР Б., РУ –К., издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят С. Б. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева и и на основание чл.185 ЗДвП му е било наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за допуснато нарушение на чл.70,ал.3 ЗДвП .

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Т. П., Д. М. и Д.

Д., чийто информационно-съдържателни страни ще бъдат обсъдени подробно в изложението по същество относно правилното приложение на процесуалния и материален закон.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, тясно обвързана с уточнения в о.с.з. петитум на жалбата, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ в ОДМВР - Б.,РУ К., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към РУ-К. по арг. на т.3.8 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е индивидуализирана правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като за неизпълнение на това задължение е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП .

Разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗАНН лимитира предмета на доказване и ръководните доказателствени цели в обсега на възложената компетентност на наказващия орган, като според тази норма, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина. В случая от изложената в обстоятелствената част на НП фактология, става ясно,че тя пресъздава цялостно и дословно фактите от АУАН, т.е. начина на формиране на вътрешното убеждение на АНО почива единствено и само на формално презумираната доказателствена сила на АУАН по арг. на чл.189,ал.2 ЗДвП.

Съдът след цялостна проверка и внимателна преценка на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като съобрази тяхната последователност, описателност или празноти в отделните свидетелски изложения, достигна до извод за недоказаност на фактическия състав на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП

. Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен техен капацитет, отделните им съдържателни аспекти и констатирани противоречия. Показанията на актосъставителя – св.П., интерпретирани в аспекта на използувания при класификацията им критерий-отношение към основния факт, безспорно са пряк доказателствен 2 източник. Тези показания обаче предвид изминалия времеви период са претърпели сериозна съдържателна трансформация и страдат от съществени непълноти, предвид което не могат да послужат като валидно аргументативно средство и легитимна опора за изводи досежно извършеното нарушение и фактически подробности от събитието на проверката, при която то е констатирано. Свидетелят след предявяване на АУАН и неговия прочит заяви, какво е констатирал към датата на нарушението , но изрично и добросъвестно очерта липсата на съхранен конкретен спомен,дали е възприел с категоричност водача без предпазен колан, към кой момент, дали водачът е бил сам в автомобила или придружаван от спътник и т.н. и категорично отрече способността да възпроизведе ситуацията относно спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил. Съдът намира,че предвид естеството на човешката памет да проявява селективност към определени факти с оглед изминалия времеви период, действително е възможно настъпване на дезактуализация в спомените на свидетеля за визуалните му възприятия относно водача, начина на управление на автомобила /с или без поставен обезопасителен колан/, непосредствено предшестващи момента на спирането му и проверката. Непълнотите от събитието, за което свидетелства актосъставителят, може да се дължат на различни причини, не само на неблагоприятно въздействие на изминалото време,а и с оглед подчертаните от свидетеля динамика и естество на професионална ангажираност,предпоставящи смесване на сходни факти от различни случаи и пр. Произтичащ от изискването на чл. 13, ал. 1 НПК ангажимент на съда е да установи причините за непълнотите или несъответствията в разказа на разпитваното лице, като използва установените за това процесуални механизми. За изпълнението на това процесуално изискване съдът е положил допълнително усилие чрез прирозваване и разпит на св. Д. Д.,подписал АУАН като очевидец на нарушението.

Този свидетел заяви,че е запазил визуални впечатления за управление на процесния автомобил без включени светлини, но не и относно особеностите на водача, в т.ч. дали е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан или не, както и че спомените му са формирани относно самия развой на проверката след спиране на водача и взаимодействието му при проверката с актосъставителя. Съдът съобрази и информативността и достоверността на показанията на св.Д. Д. и св.П., като предвид служебното им качество и неутрална свидетелска нагласа, съдът отчита тяхната достоверност. Независимо от процесуалните характеристики и доказателствена сила на коментираните гласни доказателства, съдът приема,че същите не съставляват рационално средство, годно да подпомогне разкриването на обективната истина, нито обосновават възприетите и оспорвани факти за отношението на наказаното лице към предмета на деянието. Ето защо настоящият състав прие,че административно-наказателното обвинение и очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет, не се подкрепят убедително от конкретни пряко установими фактически данни, нито е налице стройна система от косвени доказателства, позволяващи формиране на единствено възможен извод за това, че жалбоподателят е извършил нарушението,за което е санкциониран. Предположението на актосъставителя / че би следвало да е възприел нарушителя без обезопасителен колан / и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение, в т.ч. авторството и изпълнението на фактическия състав на нарушението.

Съдът не се ангажира с анализ за достоверност на показанията на св.М., който твърди,че е пътувал в автомобила на жалбоподателя на процесната дата и представя различна интерпретация на събитията, излагайки различни фактически подробности. Според свидетеля М. едва след спиране на водача Б., същият, за да се обърне и да „вземе чантичката си“, си свалил колана, а още, бил с тъмни дрехи и при евентуалното негово спиране, се предполага потрудно зрително възприемане на детайла – предпазен колан. Настоящият състав се въздържа да признае абсолютна власт над истината на показанията на св. М., който изтъква факти в изгодна и благоприятстваща положението на неговия приятел светлина, но водещ в аргументите на съда е отказът му да бъде акредитиран с абсолютно доверие друг доказателствен източник / в случая АУАН/,т.к. в негова полза няма друга, подкрепяща го информация.

Предвид изложената мотивация съдът намира, че фактическите и правни изводи в НП за осъществен от С. Б. състав на административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП са необосновани и недоказани, предвид което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в обжалваната част. Така мотивиран, съдът