Определение № 2256 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2256 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20268002100371 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни в производството – на ищеца В. Г.

К., чрез адвокати Х. и А., и на ответника „Боев груп 77“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. А., против решение № 817 от 01.07.2025 г. по гр. д. № 613/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1046/19.09.2025 г. по същото дело).

Ответниците по насрещни жалби – ищец и ответник, са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационен контрол по жалбата на другата страна и за нейната неоснователност.

Касационните жалби са подадена в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалби е посоченото въззивно решение (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1046/19.09.2025 г. по същото дело), с което е отменено решение № 3006 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 2058/2023 г. на Районен съд (РС) - П. (също поправено по чл. 247 ГПК с решение № 4468/12.11.2024 г. по това дело) в частта за осъждането на „Боев груп 77“ ЕООД да заплати на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД на В. К. сумата над 12 319 лв. до претендираните 22 098 лв. – т.е. за разликата от 9 779 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на недостатъците на следните обекти: 1/ апартаменти №№ .. и ..5, и двата със застроена площ от по 55. 60 кв. м., на първия етаж в жилищна сграда – блок „..“, находяща се на адрес [населено място],[жк], [улица], заедно съответно с мазе № ..., с площ от 6. 21 кв. м. и мазе № ..., с площ от 5. 90 кв. м. и 2/ гаражи №№ .., .. и .., 1 находящи се на партерния етаж на горната сграда, с площ съответно от 20. 73 кв. м., 23. 72 кв. м. и 23. 74 кв. м., дължими по договор за изработка, инкорпориран в подписан между страните (и трети за спора лица) предварителен договор за учредяване право на строеж от 25.02.2015 г., в Анекс № 2 и Анекс № 3 към него, и в договор за учредяване право на строеж върху недвижимия поземлен имот, оформен в нотариален акт № ..., том ..., рег. № 2607, дело № 163/2016 г. на нотариус Ю. К. – рег. № 646 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 09.02.2023 г. до изплащането, както и в частта за осъждането на дружеството да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца сумата над 977. 58 лв. до 1 753 лв. – т. е. за разликата от 775. 42 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 06.05.2022 г. – 09.02.2023 г. и сумата над 3 403. 77 лв. до 6 092. 75 лв. - разноски по делото и като краен резултат са отхвърлени така предявените искове – съответно над 12 319 лв. до 22 098 лв. (т.е. за 9 779 лв.) и над 977. 58 лв. до 1753 лв. (т.е. за 775. 42 лв.). Предмет на обжалване е и въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение – в уважената част на исковите претенции, съответно до размер на 12 319 лв. (по иска с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД) и 977. 58 лв. (по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД), и в частта на присъдените в полза на всяка от страните разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че са налице предпоставките по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за ангажиране отговорността на изпълнителя по договор за изработка, за стойността на разходите, необходими на поръчващия за отстраняване на недостатъците в извършената работа. Споделил е приетото от първостепенния съд и е препратил към мотивите на решението му, съгласно чл. 272 ГПК относно направените доказателствени и правни изводи: че процесният предварителен договор, сключен между страните по делото в частта относно поетото задължение от ответника да изработи и предаде в определен вид конкретните обекти (два апартамента и три гаража), находящи се в Блок „...“ от обект: „Две жилищни сгради с подземен гараж“, находящи се в [населено място],[жк], [улица], построена в УПИ ...-..., в кв. 45 по плана на [населено място], м. „М. л. – з.“, представляващ ПИ с идентификатор ... по одобрената КККР на [населено място], въз основа на разрешение за строеж № 148/21.07.2010 г., издадено от гл. архитект на Столична община, има характер на договор за изработка; че с този договор страните са се съгласили ответното дружество да построи, завърши, довърши и предаде с акт обр. 15 сградата в цялост и отделните обекти, които получават учредителите – собственици на поземления имот да са в определена по - висока степен на завършеност от стандартната (т. е. в състояние на шпакловка и замазка); че към датата на съставяне на акт обр. 15 довършителните работи в собствените на ищеца обекти не са били извършени, съотв., че степента на завършеност на отделните обекти не съответства на уговореното (при кредитираното заключение на вещото лице и показанията на свидетелите на ищеца). От съдържанието на конкретните уговорки между страните по договора за изработка е прието, че те надхвърлят предмета на констатациите на акт образец 15 за сградата – т.е. не попадат в предметния му обхват. Така е обоснован извод, че подписването на този документ от учредителя – ищец няма правната стойност на т. н. „приемане на работата“ по смисъла на 2 чл. 264, ал. 1 ЗЗД, каквито са възраженията на защитата на ответника - изпълнител.

Аргументирано е виждане, че изготвянето на констативния акт обр. № 15 касае конструктивните елементи на сградата и установява нейното съответствие със строителните правила и норми, докато довършителните дейности в отделните обекти на правото на собственост се уговарят с индивидуални договори за изработка със съответния изпълнител, в случая със строителя на сградата. Разяснено е, че приемане на работата в горния смисъл е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия.

Ако работата е извършена точно – без недостатъци и съобразно поръчката, поръчващият/възложителят е длъжен да я приеме. Той има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, вкл. при наличието на недостатъци – явни или скрити. За да запази правата си по чл. 265 ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ. приемането й – арг. от чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. При констатирани явни недостатъци или отклонения, той е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок. При наличието на скрити недостатъци или отклонения, възраженията следва да бъдат направени веднага след откриването им, респ. в уговорения между страните срок – чл. 264, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 ЗЗД, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. Посочено е, че бездействието на поръчващия и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение, работата се счита приета, респ. преклудира се правото на поръчващия да прави последващи възражения. Развити са доводи, че в настоящия случай в т.

5.4.1 от сключения договор между страните е предвидено, че в двуседмичен срок след въвеждане на строежа в експлоатация, приемателят е длъжен да уведоми писмено учредителите за това и да им предаде обектите (които получават в собственост) с протокол.

Доколкото приемо - предавателен протокол не е съставен между страните и представен по делото, инстанцията по същество е направила извод, че работата не е приета. Съобразени са данните, че учредителят/ищец не е оказал необходимото съдействие за това, но предвид събраните по делото писмени (медицински документи) и гласни доказателства (показания на свидетели) е направен извод, че ищецът е бил възпрепятстван по обективни причини да извърши фактическите действия – оглед и приемане на обекта, поради влошено здравословно състояние вследствие на настъпил инцидент през лятото на 2020 г. и затруднения при придвижването за продължителен период от време. По тези мотиви е счетено да не е налице необосновано неприемане на работата, респ. че не са налице предпоставките за приложение на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Вида на недостатъците по изработеното в изпълнение на договора и стойността на разходите, необходими за поправянето им, са установени от заключението на съдебно - техническата експертиза, която въззивният съд също като първостепенния, е кредитирал изцяло. Техният размер обаче е намален със сумата от 5 000 евро, която ищецът е удостоверил в приложената разписка от 01.02.2019 г. да е получил от ответното дружество чрез неговия управител като гаранция за изпълнение на 3 анекса към договора за строителство. В тази връзка решаващият състав на втората инстанция е приел, че тази предварително дадена сума по договора за изработка като обезпечение за изпълнение на задълженията по него има характер на задатък по см. на чл.

93, ал. 1 ЗЗД. Изложени са съображения, че не се касае за насрещно вземане на ответната страна, произхождащо от друг юридически факт, което е необходимо да бъде релевирано чрез процесуално възражение за прихващане или насрещен иск, за да бъде включено в предмета на делото и прихванато при доказване на съществуването му, а се касае за предварително заплатена сума, обезпечаваща точното изпълнение на поетите задължения по процесния договор, което изпълнение е предмет и на главния иск, разглеждан по делото. С оглед на това е направен извод, че сумата от 5 000 евро с левова равностойност 9 779 лв., следва да бъде приспадната от доказания размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците при изпълнението, поради което искът се явява основателен до размер на сумата от 12 319 лв. Върху тази главница е изчислен и размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо за периода от 06.05.2022 г. до 09.02.2023 г., възлизащо на 977. 58 лв. В този размер акцесорният иск е уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят – ищец твърди, че в обжалваната от страната част въззивното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. Поставя правни въпроси, които счита за обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – т.е. обосновава предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се и защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни“?;

2. „Задължен ли е съдът да изследва съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД действителната воля на страните при непълна и неясна формулировка на разписка за получена сума като гаранция за изпълнение на неуточнено в документа задължение по двустранен договор, при наличие на спор между страните кое точно задължение е обезпечено с дадената сума и относно последиците в случай на неизпълнение на това неуточнено задължение?“;

3. „Каква е функцията на задатъка по чл. 93 ЗЗД?“

По правните въпроси се поддържа противоречие на въззивното решение в оспорената му част с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, изразена в ППВС № 7/65 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., решение № 209/26.09.2014 г. по гр. д. № 212/2012 г., и трите по описа на I г. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., решение № 20/09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г., и трите по описа на IV г.о. и др. (по първия от тях), с решение № 60181/04.06.2021 г. по гр. д.