Решение № 336 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 7370 от 01.11.2019г., постановено по гр.д. № 6255/2017г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав, е уважен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, като е прогласен за недействителен спрямо „Банка Пиреос България“ АД ЕИК 831633691, /сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ Договор за дарение на дружествени дялове от 04.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2583/2012г. на нотариус М. Н. с per. № *** в нотариалната камара, по силата на който Р. И. И. ЕГН ********** е прехвърлил в полза на сина си Т. Р. И.

ЕГН **********, 20 989 дружествени дялове от „Сребърна тур“ ЕООД ЕИК 118586810, с номинална стойност на един дял 50 лева или общо номинална стойност 1049450 лева.

Присъдени са разноски, като Р. И. И. и Т. Р. И. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД ЕИК 831633691, сумата от 55011,40 лв., представляваща сторени в производството пред СГС съдебни разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника Р.

И. по делото.

Жалбоподателите-ответници Р. И. И. и Т. Р. И. /необходими задължителни другари/ оспорват решението, с което е обявен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД договор за дарение на дружествени дялове. Изтъкват факта, че банката не притежава качеството кредитор към настоящия момент. Не оспорва, че има сключен Договор за кредит №367 от 7.04.2008г., но не са събрани доказателства, че към момента на депозиране на исковата 1 молба - 22.05.2017г. вземането на кредитора - „Банка Пиреос България“ АД все още съществува. Единствено отбелязване в мотивите на Решението, че съобразно приетата ССЕ преди датата на извършеното дарение Р. И. И. е имал задължение към „Банка Пиреос България“ АД. По никакъв начин не е изследван въпроса към момента на внасяне на иска по реда на чл.135 ЗЗД съществува ли задължението на Р. И. И. към „Банка Пиреос България“ АД. Твърди, че между „Банка Пиреос България“ АД и „КРИТ“ ЕООД е сключено споразумение от 03.10.2016г. по силата на което страните уреждат отношенията относно дължимостта на вземането по трите заповеди за незабавно изпълнение на „Банка Пиреос България“ АД, касаещи Договор за кредит № 367 от 07.04.2008г. Независимо от факта, че споразумението е сключено между „Банка Пиреос България“ АД и „КРИТ“ ЕООД - в качеството си на кредитополучател и ипотекарен кредитор, същото урежда отношенията и между „Банка Пиреос България“ АД и солидарният длъжник - Р. И. И.. Видно от съдържанието на споразумението, страните се съгласяват, че общият размер на задълженията по Договор за кредит №367/2008 към датата на подписване на споразумението е 317185,88 евро, от които 116961,64 евро главница и 200224,24 евро лихва, като приемат: плащане на сумата от 5166 евро от солидарният длъжник Р. И. И., което следва да бъде извършено до 30.09.2016г.; Плащане на сумата от 20725 евро от солидарният длъжник Р. И.

И., което следва да бъде извършено в периода 01.10.2016 - 31.01.2017г. на месечни вноски с минимален размер от 5166 евро, платими до последно число на всеки месец; Извършване на СМР от „КРИТ“ ЕООД по отношение на придобитите от „Банка Пиреос България“ АД недвижими имоти и привеждането им в степен на завършеност за Акт 16 в срок до 31.01.2017г. Като общият размер на разноски за СМР ще е в размер на 169171,82лв., които ще бъдат приспаднати от общия размер на дълга. След кумулативното и точно изпълнение на горе посочените три точки, от кредитополучателят „КРИТ“ ЕООД и солидарният длъжник - Р. И. И., банката се задължава прехвърли своето ликвидно и изискуемо остатъчно вземане на посочен от кредитополучателя цесионер за сумата от 1000 евро. Твърди, че договорените в споразумението клаузи са изпълнени от длъжниците, както следва: сумата от 5166 евро е платена на 03.10.2016г., при падеж 30.09.2016г.; сумите по вноските в общ размер на 20725 евро са платени както следва на: 04.11.2016г„ 07.12.2016г., 04.01.2017г. и 03.02.2017г„ наред с посочените на 10.02.2017г. е надплатена и сумата от 4083,72 евро.

Поетия ангажимент за извършване на посочените СМР в споразумението е извършен, видно от мотивите на Решение №2022 от 10.10.2018г. на СГС, ТО 20 състав, постановено по т.д. № 2164/2017г. в което изрично е посочено, че „Банката е приела изпълнение на СМР на посочената стойност''. Уточнява, че основният въпрос който остава е дали с изпълнение на споразумението, задълженията на банката се считат за погасени. За преценка на което следва да се тълкува волята на страните в т.9 от Споразумението, а именно: страните са се уговорили, че паричните суми които са платени от него погасяват дълга частично - тъй като е предвидено, че след кумулативно изпълнение на посочените условия ще бъде налице остатъчно вземане. Което вземане, обаче банката се е задължила да цедира на посочен от кредитополучателя цесионер за цена, много по-малка от размера на остатъчното вземане, което банката не е извършила. Следователно остатъчно вземане по Договор за кредит № 2

№367 от 07.04.2008г. би бил налице за евентуалния цесионер, комуто банката е следвало да цедира остатъчния размер на вземането си съобразно уговорката в споразумението от 03.10.2016г. Ето защо по отношение на банката не следва да се приема, че съществува задължение към датата на подаване на исковата молба, тъй като тя черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

На следващо място твърди, че липсва пряко или косвено увреждане интересите на „Банка Пиреос България“ АД, което да е резултативно вследствие на процесната сделка от 04.06.2012 г. В тази насока липсва намаляване имуществото, служещо за удовлетворяване на вземането на банката по договор за кредит № 367/2008 г., доколкото за удовлетворяване на вземането във всеки един момент, считано от датата 03.06.2012 г. до момента на погасяването му, е налице предоставено надлежно и съгласувано с банката обезпечение, в размер надвишаващ един и половина пъти формирания паричен дълг. Вземането на „Банка Пиреос България“ АД по процесния договор е било обезпечено изцяло, при това е 150%, от размера на същото, от страна на „КРИТ“ ЕООД. Още повече в тази насока не следва да се пренебрегва факта, че има удовлетворяване на кредитната институция, именно от това й предоставено обезпечение. Към датата на извършеното дарение 04.06.2012г., собственото и представлявано от ответника дружество „КРИТ“ ЕООД, кредитополучател по Договор за кредит № 367/2008г., притежава активи в размер на сумата 17 900 000 лв. Нещо повече непосредствено след извършване на дарението, чиято недействителност е прогласена солидарният длъжник Р. И. И. е предоставил допълнително обезпечение именно пред „Банка Пиреос България“ АД по договор за кредит №367/2008 чрез учредяване на договорна ипотека с н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти в груб строеж №67, том IV, per. №5525, нот.дело №552/2012 от 25.10.2012г. по описа на нотариус М. Н. с per. № *** в нотариалната камара. Ето защо счита, че с извършеното дарение с Договор за дарение на дружествени дялове от 04.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.

№2583/2012г. на нотариус М. Н. с peг.№ ***, солидарният длъжник не е извършил увреждащо действие по отношение на „Банка Пиреос България“ АД. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 831633691, оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че все още притежава качеството кредитор, доколкото Споразумението от 03.10.2016г. не е изпълнено, което е доказано въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетото без възражения заключение на ССЕ, а решението по т.д. № 2164/2017 г. на СГС, на което въззивникът се позовава, е отменено от въззивна инстанция. Съдът правилно е кредитирал приетата по делото ССЕ, за да достигне до извод, че задълженията на Р. И. към Банката все още не са погасени. От същата се установява, че въззивникът е имал задължения към Банката както към датата на Договора за дарение, така и към датата на изготвяне на заключението. По-конкретно, към 29.03.2019 г. (датата на изготвяне на заключението) непогасените задължения по Договор за кредит № 367/2008 от 07.04.2008 г., изменен и допълнен с анексите към него, са в общ 3 размер на 300 469,75 евро и 43281 лева. Обстоятелството, че съдът не е възпроизвел тази част от заключението в мотивите си, не опорочава съдебното решение, тъй като крайният извод е правилен. Твърди, че последната от вноските по Споразумението е била платена на 03.02.2017г. - 3 дни след като е настъпило прекратителното условие на чл. 10 от Споразумението. Клаузата на чл. 10 от Споразумението характеризира същото като „фикссделка", при която неизпълнението в посочения в нея краен срок има за последица пълно отпадане на интереса на кредитора от закъсняло изпълнение, така че забавеното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. След изтичането на крайния срок на Споразумението, същото се прекратява автоматично, с което изобщо не би могъл да се постави въпросът за евентуално неизпълнение на задължения на Банката, произтичащи от това Споразумение.

Освен това не е изпълнил и следващото си задължение по Споразумението, а именно - да извърши СМР на посочените в същото недвижими имоти, за които да бъде издаден Акт 16 в срок до 31.01.2017 г. По делото е представено Разрешение за ползване № СТ-05-1130, от което се установява по безспорен начин, че имотите са въведени в експлоатация едва на 02.07.2017 г. - повече от 6 месеца след изтичане на уговорения краен срок за това. В условията на евентуалност, заявява, че доколкото по делото е установено безспорно наличието на остатъчен дълг за Р. И., и Банката не е извършила прихващане и цесия на вземанията си, то дори „КРИТ" ЕООД да бе изпълнил точно всички свои задължения по Споразумението, това евентуално би могло да бъде основание за ангажиране на договорната отговорност на Банката, но по никакъв начин не променя извода за наличие на непогасено изискуемо вземане срещу Р. И.. В допълнение, доколкото страна по Споразумението е само „КРИТ" ЕООД, но не и солидарният длъжник Р. И., то последният не би могъл да разполага с възражение за неизпълнен договор, основано на неизпълнение на задължения по Споразумението, тъй като Банката не е задължена към него. Евентуалното наличие на възражение за неизпълнен договор на „КРИТ" ЕООД срещу Банката не би могло да ползва солидарния длъжник Р. И. И., тъй като съгласно чл.122 ал.3 ЗЗД, солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

Евентуално съществуващото в полза на „КРИТ" ЕООД възражение за неизпълнен договор представлява лично възражение, тъй като произтича от качеството му на страна по Споразумението, каквото качество Р. И. безспорно не притежава.

Уточнява, че по искове на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД за прекратяване на дружества, чийто едноличен собственик на капитала е Р. И., са образувани и следните дела: т.д. № 2162/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-18 с-в; т.д. № 2163/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-4 с-в;т.д. № 2165/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-2 с-в. По всяко от тях е постановено решение, с което искът на Банката е уважен в цялост. След обжалване, всички решения са потвърдени от САС. Понастоящем решенията на САС все още не са влезли в сила, тъй като са предмет на касационно обжалване, но доколкото същите касаят качеството „кредитор" на Банката, произтичащо от същия договор за кредит със солидарен длъжник Р. И., същите следва да бъдат взети предвид. По всяко от делата е приета ССЕ, от която се установява, че Р. И. има непогасени задължения към Банката, а Споразумението, на което жалбоподателят се позовава, е прекратено поради неизпълнение от страна на „КРИТ" ЕООД.