Решение № 3312 от 14.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. София, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К Н. П при участието на секретаря П У. С като разгледа докладваното от КН. П Административно наказателно дело № 20241110202370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Съдебното производство е образувано по жалба на М. В. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332029078/01.12.2023 г., издадено от Д Д Д на длъжност "началник сектор", отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал.

4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се оспорва законосъобразността на издаденото НП, като се навеждат твърдения за осъществени съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП в противоречие с чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Също така претендира, че от издадения АУАН не става ясно свидетелят-очевидец в какво качество се е подписал- очевидец на извършеното нарушение или свидетел при съставянето на АУАН, както и доколко служебното му положение предпоставя обективност.

В съдебното заседание жалбоподателят М. В. Н., редовно призован, не се явява. Не изпраща и процесуален представител.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща процесуален представител 1 в проведеното съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от ОППСДВР чрез гл. юрк. Б С, в които оспорват жалбата и навеждат изводи, че АУАН и НП са законосъобразно издадени, а нарушението е установено от обективна и субективна страна. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2023 г., около 21:47 часа, жалбоподателят М. В. Н. управлявал лек автомобил, марка "БМВ", модел "320", с рег. , движейки се в гр., по бул. „, с посока на движение от ул. " към ул. "Водачът бил спрян от полицейски служители, сред които св. С. Г. С., като при проверката е установено, че М. Н. управлява посочения по-горе лек автомобил като през същото това време управлява МПС без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.

Поради това, на 08.11.2023 г. св. С. С. съставил на М. Н. АУАН, Серия GA № 1015235 в присъствието на нарушителя и на един свидетел - В И Н.. АУАН е връчен лично и подписан с възражения, като не е уточнено с какви.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 23-4332-029078 от 01.12.2023 г., издадено от Д Д Д на длъжност "началник сектор", отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства - показания на свидетеля С. Г.

С., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН Серия GA № 1015235/08.11.2023 г., НП № 23-4332-029078/01.12.2023 г., справка-картон за водача, Заповед № 513з-12342/19.08.2020 г., Заповед № 8121К13318/28.10.2019 г. от Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. от Министъра на вътрешните работи и др.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С. Г. С., който се явява очевидец на деянието, като същите по несъмнен начин 2 установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото.

Показанията му се явяват едностранчиво, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, е неоснователна.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя - лично на него. НП е също връчено редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.

При съставянето НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, с изключение на чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП - "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани". В случаите, в които се допуска нарушение на 3 посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица - "глоба" в размер на 50 лева. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно установено от обективна страна. Жалбоподателят М. Н. е управлявал МПС без обезопасителен колан.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата на чл. 137а от ЗДвП съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без поставен обезопасителен колан, извършва нарушение на Закона за движение по пътищата.

Съдът намира, че следното наложеното административно наказание чл.

137а от ЗДвП, съдът намира, че АНО правилно е наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лева. Размерът е абсолютно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува възможност да го намали.

Съдът не възприе възражението на жалбоподателя относно извършено съществено процесуално нарушение по отношение на подписалия се свидетел в АУАН В И Н.. Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Видно от приложения АУАН е посочено, че Веселин Иванов Н. се явява очевидец на нарушението и е положил подписа си в графа „Свидетел 1:“. От свидетелските показания на св. С. Г. С. се установи, че това е негов колега, с който имали обща смяна, като той е присъствал по време на установяването на нарушението. В закона няма изискване свидетелят в хипотезата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН да не се намира в служебни правоотношения с актосъставителя, а поставя единствено изискване той да е станал очевидец на извършването на нарушението или установяването му, каквото несъмнено се установява от доказателствата по делото.

Относно твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не отговаря на действителната, съдът намира това 4 твърдение за недоказано и изолирано, тъй като не се подкрепя от никое от събраните по делото доказателства. Освен това, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да се опита да обори констатациите в АУАН и НП.

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на въззиваемата страна за разноски, с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и че същото е приключило в рамките на едно заседание и предвид, че въззиваемата страна не е изпратила процесуален представител, следва да се заплати на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение, определен на основание чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, а именно 80,00 лв.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 23-4332-029078/01.12.2023 г., издадено от Д Д Д на длъжност "началник сектор", отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложил на М. В. Н., с ЕГН **********, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ М. В. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция вътрешни работи (СДВР) сумата от 80,00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5