Решение № 162 от 13.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр.Несебър, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200727 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: град В.Т., улица Г.М. № 61, етаж 3, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504710815, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата му е наложена „Глоба“ в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е необоснован и незаконосъобразен.

Въвежда довода, че собственият му лек автомобил „Дожд Спринтер 2 500“ с рег.№ ** **** **, който е с осем места, в талона на автомобила е записано, че е лек с допустима максимална маса 3878. Жалбоподателят винаги е заплащал винетка за лек автомобил според отразеното в талона. Затова отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, като наказващият орган не е доказал фактите, обосноваващи извършване на нарушение, поради което и наложената глоба се явява незаконосъобразна. Същевременно посочва, че в талона на автомобила са посочени два взаимно изключващи се факти като в него е отразено, че автомобилът е лек, но едновременно, че масата на автомобила е 3878, за което противоречие жалбоподателят, като собственик на автомобила, не следва да бъде отговорен. Моли за отмяна на Електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на 1 процесния Електронен фиш, представя и доказателства за твърденията си в жалбата.

Отбелязва, че изрично в издадените от официалните компетентни органи документи като вид МПС е записано „лек автомобил“, не е от категорията М2. Заплащаните от собственика на автомобила винетни такси са били приемани и усвоявани от Агенция „Пътна инфраструктура“, респ. той не е бил уведомяван, че следва да заплаща тол такса, а не винетна такава, както и е следвало да бъде посочено основанието, което е наложило такава промяна. Жалбоподателят заявява, че е собственик на автомобила от 2011г., като през 2022г. за него е издаден нов талон, а старият е бил върнат. Иска се жалбата да бъде уважена.

Претендират се разноски.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Оспорва и твърдението на жалбоподателя, че има разминаване, тъй като категорията на МПС-о е М1, която не касае леки автомобили, позовавайки се на разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗДвП. Затова и след като е безспорно обстоятелството, че максималната допустима маса е 3878 кг., за ползването на пътната мрежа следва да се заплаща тол такса, а не винетна такса, съгласно разпоредбите на чл.10а, ал.7 и чл.10б от Закона за пътищата, които правят разграничението, като винетна такса се заплаща за МПС под или равна на 3,5 тона. За неотносима в настоящия случай счита разпоредбата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и да бъде потвърден Електронния фиш като правилен и законосъобразен, тъй като нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, извършено на 30.07.2021г., се явява доказано предвид, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за установяване размера и заплащане на тол такса за преминаване с автомобила му през сегмент 1000911508 от платената пътна мрежа, което преминаване е регистрирано в 16:37 часа от устройство 40812 – елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Претендира юристконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и моли в случай, че жалбата бъде уважена, адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Атакуваният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504710815, е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че на 30.07.2021г. в 16:37 часа е установено нарушение № С878CDD*********E0*****F160A2F77, с ППС Лек автомобил „Додж Спринтер 2500“, рег.№ ** **** **, с технически допустима максимална маса 3878, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Несебър, за движение по път I-9, км. 195+818, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 2 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-9 км. 195+818. Собственик, на когото е регистрирано ППС, е Д. Д. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: град В.Т., улица Г.М. № 61, етаж 3. ЗА извършеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП на физическото лице е наложена глоба в размер на 2 500 лева.

Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.163а, ал.3 от ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: NO PAYMENT, или няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаването. Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков материал. От представеното Решение № 101/20.02.2020г. на МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса, се установява, че I-9 Първи клас на пътя, е част от този списък.

В издаденото за превозното средство, с което на жалбоподателя е вменено, че е извършил нарушението, Свидетелство за регистрация на МПС част I № 012375482 от 12.04.2022г., за него е посочено първо, че е „лек автомобил“, масата на превозното средство е 2880 кг., а техническата му допустима маса е 3878, брой оси 2, които негови параметри, като данни на автомобила, се съдържат и в системата на МВР, като от приложената справка от тази система също е посочена категория на МПС – М1.

Във въпросния доклад по чл.163а, ал.3 от ЗДвП независимо, че са описани данните за МПС и че то е от категория М1, е прието, че категорията му е М2, а видът на МПС е посочено „автобус“. Тези различни от данните за превозното средство вид и категория са потвърдени и в становището от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ от 10.10.2023г., в което също е посочена категория М2 и вид на превозното средство – автобус, поради което в същото това становище е описано, че за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларация или маршрутни карти, няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва Електронния фиш, в 14-дневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 25.09.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 09.10.2023г.

Електронен фиш № 8504710815 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, установяваща че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътни такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътни такси. Съответно разпоредбата на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП предоставя правомощието на Агенция „Пътна инфраструктура“ при осъществяване на контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, да 3 съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП.

На първо място следва да се отбележи, че напълно произволно и необосновано, без каквото й да е основание от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ в изготвения доклад по чл.163а, ал.3 от ЗДвП и в становището от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ от 10.10.2023г. е прието, че МПС – „Додж Спринтер 2500“ с рег.№ ** **** **, собственост на Д. Д. М., е посочено като вид „Автобус“ (независимо, че в Електронния фиш МПС вече е посочено като „лек автомобил“) и категория „М2“. В случая критерият за определяне категорията на въпросното е броят на местата, за които е не се спори между страните, че са 8+1, както е посочено в Свидетелството за регистрация на МПС, а разпоредбите на чл.149, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и чл.2, ал.2, т.1 от Наредба В-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, определят еднозначно МПС като такова от категория М1, респ. не отговаря на категория М2 според чл.149, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и по чл.2, ал.2, т.2 от посочената наредба.

Агенция „Пътна инфраструктура“ обаче се позовава на разпоредбата на чл.10а, ал.7 от Закона за пътищата с довода, че след като техническата допустима максимална маса на превозното средство в случая е над 3,5 тона, то не попада в изброените в тази разпоредба моторни превозни средства, за които е предвидено да се заплаща винетна такса за ползването на платената пътна мрежа, съответно на разпоредбата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата за да обоснове, че собственикът на МПС в случая дължи заплащането на тол такса.

Анализа на тези разпоредби налага разбирането, че под понятието „категория“, визирано в чл.102, ал.2 от ЗДвП, не следва да се разбира вида и конструкцията на превозното средство (дали е за превоз на пътници или товари), както и на броя места за сядане, въз основа на които са определени категориите на различните видове моторни превозни средства, съгласно чл.149 от ЗДвП. Основният критерий за това дали се дължи заплащане на винетна такса или на тол такса е дали техническа допустимата максимална маса на МПС е съответно под 3,5 т. или над 3,5 т.

С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за превозното средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера на заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на превозното средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като предвидената санкция е глоба в размер на 2 500 лева, какъвто размер на санкцията е наложен в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, 4 установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж, ал.1, изр. 1-о от ЗДвП е предвидено, че при нарушение, но само в хипотезата на ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което е било установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. При това положение извън хипотезата на ал.3 на чл.179 от ЗДвП, при която е изрично предвидено издаването на ЕФ, за останалите случаи следва приложение на общия ред, предвиждащ съставяне на АУАН.