Решение № 146 от 21.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000564 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба в х . №3128/15.09.2023г. по описа на ТОС, на „ХДИ Ферзихерунг” АД (“HDI Versicherung AG” ), дружество регистрирано в Германия, регистрационен номер: DTDLT-9356W-74, с адрес в град Хановер, Германия, подадена чрез пълномощник адвокат С. М., САК, срещу решение №67/18.07.2023г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по т.д. №5/2023г. по описа на ТОС.

С обжалваното решение ответното дружество – настоящ жалбоподател „ХДИ Ферзихерунг” АД (“HDI Versicherung AG” ) е осъдено да заплати на ищеца Е. Х. М., ЕГН ХХХХХХХХХХ, с адрес в село Кардам, общ. Попово, сумата 500 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.09.2022г., на път II-51, по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с peг. № ХХХХХХХХХ, И Я И, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица № D/5085/V-073-358- 141, както и сумата 41 662,40 лева – обезщетение за причинени вследствие на това ПТП имуществени вреди - разходи за лечение на причинените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 06.10.2022г. до окончателното им плащане.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, на първо място, че автомобилът, за който първостепенният съд е приел от фактическа страна, че е катастрофирал на 14.09.2022 год. - л.а.Мерцедес, модел “ГЛЦ63 AMP“ с peг. № ХХХХХХХХХ, и за който вещото лице по изслушаната и приета съдебна 1 автотехническа експертиза е посочило, че е произведен в периода 2014 - 2018 год.

(стр.6 от заключението), не е предмет на сключения застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“. Сочи се в тази връзка, че автомобилът - обект на застраховката, е модел CLS 63 AMG (ЦЕ ЕЛ ЕС 63 АМГ), с рама ХХХХХХХХХХХ, и е произведен на 23.10.2012 год. Според въззивника, само на това основание предявените искове е следвало да бъдат приети за недоказани и съответно отхвърлени, в който смисъл моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.

В условие на евентуалност, са обосновани доводи за необоснованост на решението като се твърди, че в съдебното производство не са били събрани непосредствени и преки доказателства, които да доказват твърдението на ищеца, че е пострадал като пътник в лек автомобил. Наведено е в тази връзка оплакване за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила като необосновано не е допуснал поисканата в съдебно заседание допълнителна комплексна експертиза, която по категоричен начин да установи разположението на пътуващите в автомобила и поконкретно кой в бил водач и кой пътник, с което е ограничил правото на защита на ответната страна. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, неправилно и незаконосъобразно е игнорирал установената от медицинската документация травма на главата на И., което според правилата на формалната логика би следвало да наложи извод, че същият е пътувал на предна дясна седалка с оглед установеното счупване на предно стъкло горе вдясно, а не като водач.

Обосновани са и оплаквания за незаконосъобразно определен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че съдът необосновано е кредитирал показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца досежно физическото му съС.ие и полаган труд преди пътния инцидент, като същевременно е пренебрегнал установени по делото обективни данни и е оставил без уважение исканията на ответника за снабдяване с документи относно трудовата заетост и здравноосигурителния статус на ищеца преди ПТП. Наред с това, недопустимо, според въззивника, съдът е мотивирал определеното обезщетение за неимуществени вреди като имуществен приход - получаване на средна работна заплата за период от време. Оплаквания са обосновани и по отношение присъденото обезщетение за имуществени вреди като се поддържа обоснованото в хода на първоинстанционното производство насрещно твърдение, че разходите за лечение не са били заплатени лично от ищеца, поради което не може да се приеме, че притежаваното от него имущество е намаляло, т.е. че е претърпял финансови загуби, които следва да му бъдат възстановени.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът счита, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ и съответно е уважил предявените искове (главни и акцесорни) като моли за отмяна на решението и по същество същите да бъдат отхвърлени. В условие на евентуалност се поддържа обоснованото възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец поради липса на поставен обезопасителен колан и качване в автомобил, управляван от водач, за който е знаел, че е лишен от правоуправление и е под влиянието на употребен „райски газ“, като моли обезщетението да бъде определено в минимален размер и съответно намалено пропорционално на съпричиняването.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите 2 по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ищецът Е. Х. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Г. Б. Х. , САК, е подала писмен отговор вх. № 3434/10.10.2023г., в който като излага подробно коментара си по оплакванията на ответника обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „ХДИ Ферзихерунг” АД (“HDI Versicherung AG” ), представляван по пълномощие от адвокат С. М., САК, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и моли за нейното уважаване. Настоява за допускане на исканите доказателства за установяване дали (евентуално) пострадалият ищец не е бил водач на катастрофиралия автомобил, а не пътник в него, съответно наличните в съответните регистри данни за трудова заетост и здравноосигурителен статус на ищеца, отказани за събиране във въззивното производство с определението по чл.267 ГПК.

Въззиваемият ищец Е. М., представляван по пълномощие от адвокат Г. Х. , поддържа оспорването на въззивната жалба, обосновано в отговора по нея, с искане за нейното отхвърляне. Поддържа и становището си за неоснователност на доказателствените искания на въззивника като преклудирани в едната си част, неотговарящи на изискванията на чл.266 ГПК и неотносими в друга част.

И двете страни претендират присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищеца Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес в село Кардам, общ. Попово, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ХДИ Ферзихерунг” АД (“HDI Versicherung AG” ), дружество регистрирано в Германия, регистрационен номер DTDLT-9356W-74, с адрес в град Хановер, Германия, обезщетение за причинените му вследствие на ПТП, настъпило на 14.09.2022г., на път II-51, в района на км. 50+667 м., по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с peг. № ХХХХХХХХХ, И Я И, вреди изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени материални загуби – разходи за лечение и възстановяване.

Търсеното обезщетение за имуществените вреди е в размер на 41 662,40 лева.

Неимуществените вреди са оценени в общ размер на 500 000 лева. Обезщетенията са претендирани ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя с отправена застрахователна претенция 06.10.2022г. – по отношение на неимуществените вреди, съотв. от датата на подаване на исковата молба в съда - по отношение на имуществените вреди, до окончателното им плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД. В тази връзка съдът съобразява, че както увреждащият деликт, така и вредите на лице – български гражданин са настъпили на територията на България, поради което и приложимото право към извъндоговорното задължение за тяхното обезщетяване е правото на Република България (в този смисъл са привръзките lex loci delicti и lex loci damni, както и правилата на Регламент /ЕО/ №864/2007г. относно приложимото право 3 към извъндоговорни задължения /Рим II/).

Твърди се от ищеца, че на 14.09.2022 г., около 01:00 часа, е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 АМГ”, с рег. № ХХХХХХХХХ. Автомобилът е бил управляван от водача И Я И, като се е движел по п ъ т II-51. В района на км. 50+667 м., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, водачът изгубил контрол над управляваното МПС, отклонил се вдясно, напускайки пътното платно, и се блъснал в скат. При този тежък пътен инцидент пътникът Е. Х. М. пострадал сериозно като получил травматични увреждания в областта на гръбначния стълб в поясната област. Последващият лечебен и възстановителен период бил тежък и продължителен, включващ и оперативна интервенция на лумбален прешлен, високоспециализирана рехабилитация и физиотерапия, като същият не е приключил и понастоящем, с неблагоприятна прогноза пострадалият ищец да остане инвалид до живот. По повод и във връзка с провежданото лечение са били сторени и разходи в общ размер на 41 662,40 лева.

Ответникът не е оспорил фактическите твърдения относно сочения от ищеца деликт, извършен от застрахован при него водач, и причинени от същия травматични увреждания на ищеца. Единствените възражения, обосновани в отговора на исковата молба, поддържани в хода на исковото производство, включително и с въззивната жалба, са относно: - размера на претендираното обезщетение за неимуществените вреди с твърдения за неговата прекомерност по размер; - за недоказаност на имуществените вреди с твърдения, че разходите за лечение не са заплащани лично от пострадалия ищец, поради което няма обедняване в неговата имуществена сфера, евентуално, че липсва причинно-следствена връзка между вредата и разходите за лечение, тъй като извършените скъпи действия по лечение не са били наложителни по вид и обем, а са провокирани от очакваното бъдещо тяхно репариране от чуждестранен застраховател; - за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец в общ размер на 90%, обосновано с твърдения, че същият не е бил с поставен обезопасителен колан (70%), качил се е в автомобила след като е знаел, че водачът И И е бил неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на МПС е било отнето (10%), и двамата са употребили „райски газ“ непосредствено преди катастрофата (10%).

От събраните по делото писмени и гласни доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16/2022г. (л.13-14), протокол за оглед на ПТП от 14.09.2022г. (л.117-125), ведно с фотоалбум към него, показанията на свидетелите В В, Х Г.ев, Н Х, заключенията на съдебна автотехническа, медицинска и психологична експертизи се установява следната фактическа обстановка:

На 14.09.2022 г., около 01:00 часа на път II-51, км. 50+667 (околовръстен път на гр. Попово), се е движел лек автомобил „Мерцедес C L S 6 3 AMG” с рег. № ХХХХХХХХХ, управляван от водач И Я И. Като пътник в автомобила на предна дясна седалка е пътувал ищецът Е. Х. М.. Посоката на движение на МПС е от гр. Попово към гр. Бяла. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 108-109 км/ч.