Определение № 150 от 30.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20264001000088 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 130 ГПК.

С определение № 159 от 01.04.2026 г., постановено по търговско дело № 20264100900024/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е върнал исковата молба на „Нимцо Тренажор“ ЕООД, ЕИК 207480340, с управител Д. Р., предявена против „Вемирев“ ЕООД, ЕИК 206885179, и „Сашрус“ ООД, ЕИК 208230368, с която са предявени искания за признаване за установено, че ответникът „Вемирев“ ЕООД, гр. Русе, няма качеството на съдружник в „Сашрус“ ООД, гр. Русе, както и за заличаване на „Вемирев“ ЕООД като съдружник на основание чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради недопустимост на исковете.

Със същото определение съдът е прекратил производството по търговско дело № 24/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Срещу определение № 159/01.04.2026 г., постановено по търговско дело № 24/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е подадена в срок частна жалба от ищеца „Нимцо Тренажор“ ЕООД, ЕИК 207480340, чрез управителя Д. И. Р..

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

В частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сезиран с два иска. Според жалбоподателя е предявен един отрицателен установителен иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, докато искането по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ не представлява самостоятелна искова претенция, а правна последица от евентуалното 1 уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Поддържа се още, че неправилно първоинстанционният съд е направил препратка към общата уредба на установителния иск за факти по чл. 124, ал. 4 ГПК. Излага се, че искът е основан изрично на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, който предвижда възможност за предявяване на искове относно несъществуването на правнорелевантни обстоятелства в регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят оспорва извода на съда за недопустимост на предявения иск. Твърди, че разполага с правен интерес от предявяването му, тъй като лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство, попада сред активно легитимираните субекти по чл.

29 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че евентуалното уважаване на иска и последващото заличаване на „Вимирев“ ЕООД като съдружник в „Сашрус“ ООД би довело до официализиране по отношение на третите добросъвестни лица на статута на „Нимцо Тренажор“ ЕООД като едноличен собственик на капитала на дружеството. В подкрепа на изложеното се позовава на съдебна практика на ВКС.

В жалбата се излага, че поради незабавното действие на решението за изключване във вътрешните отношения на дружеството, продължаващото вписване на „Вимирев“ ЕООД като съдружник по партидата на „Сашрус“ ООД в ТРРЮЛНЦ представлява подвеждащо и несъществуващо обстоятелство. Твърди се, че членственото правоотношение между „Сашрус“ ООД и „Вимирев“ ЕООД е прекратено, поради което качеството на съдружник е отпаднало, а именно установяването на несъществуването на това вписано обстоятелство е предмет на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, като заличаването му по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ следва да настъпи като последица от уважаването на иска.

Жалбоподателят не споделя и съображенията на първоинстанционния съд, че предявеният иск цели заобикаляне на законоустановения ред за вписване на решенията на общото събрание. Поддържа се, че не е налице дублиране между настоящото производство и търговско дело № 170/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, тъй като по това дело „Вимирев“ ЕООД е ищец по искове по чл. 74 ТЗ, чл. 71 ТЗ и за прогласяване нищожността на решението за изключване, а ответник е „Сашрус“ ООД. Според жалбоподателя наличието на това производство не изключва допустимостта на настоящия иск. Излага се, че ако бъде прието наличие на преюдициалност между двете производства, е било възможно спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но не и прекратяване на производството поради недопустимост на иска.

По частната жалба е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответника „Сашрус“ ООД, ЕИК 208230368, представлявано от управителя Д. И. Р.. В отговора се изразява становище, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледана от компетентния въззивен съд. Поддържа се също, че жалбата е редовна, като се сочи, че са представени доказателства за заплащане на дължимите държавни такси и правилно е била администрирана от първоинстанционния съд.

2

По същество ответникът намира частната жалба за основателна и счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че „Нимцо Тренажор“ ЕООД има правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като при уважаването му и при последващо заличаване на „Вимирев“ ЕООД като съдружник по партидата на дружеството ще настъпи благоприятна за ищеца промяна в правното му положение. Излага, че вписването на „Вимирев“ ЕООД като съдружник в „Сашрус“ ООД представлява несъществуващо обстоятелство поради незабавното действие на решението за изключването му във вътрешните отношения на дружеството. Поддържа още, че разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ представлява изрично предвиден в закона случай за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, поради което предявеният иск е допустим и на това основание. Сочи също, че не е налице припокриване между настоящото производство и образуваното по искове на „Вимирев“ ЕООД производство за оспорване на решението за изключването му като съдружник, като евентуално би могъл да се постави единствено въпрос за преюдициалност между двете дела.

По частната жалба е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и писмен отговор от ответника „Вимирев“ ЕООД, ЕИК 206885179, представлявано от управителя В. В. М.. В отговора се изразява становище, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана от компетентния въззивен съд. Поддържа се и че жалбата е редовна, като се сочи, че е внесена дължимата държавна такса.

По същество ответникът намира частната жалба за неоснователна и счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поддържа, че предявяването на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ в конкретния случай представлява опит за заобикаляне на предвидения в закона ред за съдебна проверка на законосъобразността на решението за изключване на „Вимирев“ ЕООД като съдружник в „Сашрус“ ООД. Излага, че по инициатива на „Вимирев“ ЕООД е образувано съдебно производство по оспорване на решението за изключването му като съдружник, което към момента е висящо, като именно в рамките на това производство следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът относно законосъобразността на изключването и съществуването на качеството съдружник. Според ответника едва след приключване на това производство може да бъде обсъждан въпросът дали вписването на „Вимирев“ ЕООД като съдружник в „Сашрус“ ООД представлява несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.

29 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това счита за правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск.

Пред въззивния съд е постъпило и писмено становище от жалбоподателя „Нимцо 3

Тренажор“ ЕООД, чрез управителя Д. Р., с което се поддържа частната жалба. Излага се, че след постановяване на обжалваното определение е приключило производството по т.д. № 175/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, образувано по предявените от „Вимирев“ ЕООД искове във връзка с решението за изключването му като съдружник в „Сашрус“ ООД.

Посочва се, че с Решение № 31/20.03.2026 г. по посоченото дело конститутивният иск по чл.

74 ТЗ е оставен без разглеждане като недопустим, а евентуално предявените искове по чл. 71 ТЗ и чл. 124, ал. 1 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Твърди се още, че с влязлото в сила решение е уважен предявеният от „Сашрус“ ООД насрещен отрицателен установителен иск и е прието за установено, че между „Сашрус“ ООД и „Вимирев“ ЕООД не съществува членствено правоотношение. Сочи се, че по въззивна жалба на „Вимирев“ ЕООД е образувано въззивно търговско дело № 85/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като с Определение № 108/19.05.2026 г. е констатирано, че решението на Плевенския окръжен съд не е обжалвано в частта относно уважения насрещен отрицателен установителен иск, поради което в тази част е влязло в сила. Според жалбоподателя така със сила на пресъдено нещо е установено, че „Вимирев“ ЕООД няма качеството на съдружник в „Сашрус“ ООД, което обстоятелство е относимо както към допустимостта, така и към основателността на предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се, че вписването на „Вимирев“ ЕООД като съдружник по партидата на „Сашрус“ ООД представлява несъществуващо обстоятелство, което следва да бъде заличено, както и че с приключването на производството по т.д. № 175/2025 г. е отпаднала сочената от първоинстанционния съд преюдициална процесуална пречка за разглеждане на иска. Поради изложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като към становището са приложени преписи от Решение № 31/20.03.2026 г. по т.д. № 175/2025 г. на Окръжен съд – Плевен и Определение № 108/19.05.2026 г. по в.т.д. № 85/2026 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок от надлежна страна – ищеца в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоначално производството е образувано пред Окръжен съд – Русе по искова молба на „Нимцо Тренажор“ ЕООД, ЕИК 207480340, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Духовно Възраждане“ № 10, ет. 1, офис 1-Б, представлявано от управителя Д.

И. Р., против ответниците „Вимирев“ ЕООД, ЕИК 206885179, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Доростол“ № 26, вх. 1, ет. 12, ап. 65, представлявано от управителя В. В. М., и „Сашрус“ ООД, ЕИК 208230368, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Духовно Възраждане“ № 10, ет. 1, офис 1-Б, представлявано от управителя Д. И. Р..

Искът е посочен като неоценяем, с правно основание чл. 29, ал. 1, хипотеза трета ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

4

След отводи на всички съдии от Окръжен съд – Русе, във връзка с постъпила молба от адвокат Р., с определение № 53/09.02.2026 г. по т. д. № 214/2025 г. по описа на същия съд производството е прекратено и делото е изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд.

С определение № 39/18.02.2026 г. по в. ч. т. д. № 24/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново.

Отводите на съдиите от Окръжен съд – Русе са с мотиви, които биха могли да бъдат обобщени в две групи - че липсва реален спор и се осъществява „операция“, „експеримент“, а съдиите от ТО – и на основание - лично посоченото за всеки от тях в документа „Операция под наименованието „PRUEFY“.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в качеството си на мажоритарен съдружник във „Сашрус“ ООД, на основание чл. 137, ал. 1, т. 2, хипотеза втора ТЗ, при съобразяване правилото на чл. 137, ал. 3, предл. второ ТЗ, е взел решение за изключването на „Вимирев“ ЕООД като миноритарен съдружник в дружеството. Посочва, че решението е взето на проведено на 16.04.2025 г. извънредно общо събрание на съдружниците и е обективирано в протокол с едновременна нотариална заверка на съдържанието и подписа. Твърди още, че заличаването на „Вимирев“ ЕООД като съдружник е заявено за вписване по партидата на „Сашрус“ ООД в ТРРЮЛНЦ, но по молба на първия ответник регистърното производство е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение № 267/26.09.2025 г. по ч. т. д. № 171/2025 г. на Окръжен съд – Русе, потвърдено с окончателно определение № 322/20.11.2025 г. по в. ч. т. д. № 251/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново.