Определение № 1886 от 02.12.2015, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1059/2015
- Вид
- Определение № 1886
- Подписан
- 02.12.2015
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239,ал.1,т.1,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
02.12. 2015 год., гр. Лом
Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1059 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр.
София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощенА от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.
Правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер както следва:
1. сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода 14.11.2012-13.11.2013 год.;
2. сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.01.2013 год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;
Ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /28.03.2014 год./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
Искът е допустим – налице е интерес от търсената с иска защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с исковата молба:
1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;
2./ справка за консумация на клиент;
3./ фактури – 13 бр.;
4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. № ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;
5./копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1. да бъде изискано и приложено към настоящото производство, ч.гр.д. № 355/2014 год. на ЛРС.
2. да бъде допусната съдебна експертиза, която след проверка в счетоводната документация на ищеца да отговори на поставените в и.м. въпроси.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответницата оспорва иска, както и фактическите твърдения в и.м.
Твърди, че имотът, на който е абонатният номер посочен в и.м. е бил нейна собственост, но е продаден на трето лице на 26.05.2006 год. и същия ден е предала владението. От тогава третото лице-купувач на имота – Вера Симеонова Георгиева, не ответницата е потребителят на ел.енергия за битови нужди и е заплащала съответната й цена.
За това счита, че не тя дължи сумите за потребена ел.енергия, които ищцовата страна претендира.
Доказателствени искания от ответната страна: няма.
Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: копие от н.а. за покупко-продажба на недвижим имот.
С отговора на исковата молба, ответницата е направила и искане, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде привлечена и конституирана ВЕРА СИМЕОНОВА ГЕОРГИЕВА, с постоянен и настоящ адрес:***.
След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на ответника писмени доказателства.
Следва да се допусне поисканата от ищеца експертиза и да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 355/2014 год. по описа на РС – Лом.
Относно направеното от ответната страна искане по чл. 219, ал. 1 ГПК:
Няма процесуална пречка за привличане на трето лице-помагач в производството по чл.422 ГПК. Наистина характерът на предявения иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК като установителен е относно установяване дължимост на вземане по конкретно правоотношение между определени страни и следва да е в рамките на заявлението по чл.410 ГПК, а именно като такова е съобразено от предмета и страните по заповедното производство.
Последното ограничава приложението на чл.219, ал.1 ГПК в производството по чл.422, ал.1 ГПК за привличане на трето лице-помагач с оглед на това, че в рамките на установителния иск не би могло да се реализират процесуалните права за предявяване например на обратен иск спрямо това лице съобразно чл.219, ал.3 ГПК като осъдителен такъв, но в същото време няма пречка да се иска привличането на трето лице-помагач, с оглед обвързването му от задължителната сила на мотивите.
За да се конституира обаче трето лице като помагач в производството, следва да е налице не само направено в срок искане, но и трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в производството.
Привличането на трето лице-помагач в процеса е именно средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите.
Конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл.223, ал.2 ГПК/.
Съгласно Определение № 20/1998 г., на V г.о., ВКС, не е необходимо да се доказва правният интерес от конституиране на третото лице като подпомагаща страна, когато за това е предвидена изрична възможност в закон (например чл.226, ал.2 ГПК; чл.224, ал.2 КЗ; чл.191, ал.2 ЗЗД). Във всички други случаи, за да се допусне привличането или встъпването на третото лице, трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се посочи по какъв начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.
Ако такъв интерес не е обоснован в молбата по чл.219 ГПК, същата следва да се остави без уважение. Видно е в конкретния случай, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот предхожда с около осем години подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Следователно не е налице хипотезата на чл.226, ал.2 ГПК за правоприемство в хода на процеса и следва от ответника да се обоснове правният интерес от участието на третото лице-купувач в производството – т.е., интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се изложи по какъв начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.
Такъв интерес не е обоснован в молбата, доколкото искането е бланкетно. Самият факт на прехвърляне на имота преди започване на производството не обуславя правен интерес за привличане като трето лице-помагач на купувача.
Следователно не са налице условията за конституиране на трето лице-помагач в настоящия процес.
При недопускане на трето лице-помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК и чл. 220 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г.
С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу
М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;
2./ справка за консумация на клиент;
3./ фактури – 13 бр.;
4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. № ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;
5./копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
Разпечатката съдържа 60 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/297f7b1a-43e1-4391-bf1c-340bc6f36cb0