Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1886 от 02.12.2015, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1059/2015
Вид
Определение № 1886
Подписан
02.12.2015
Състав
АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239,ал.1,т.1,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.191, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

02.12. 2015 год., гр. Лом

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Миронова,

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1059 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр.

София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощенА от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.

Правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер както следва:

1. сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода 14.11.2012-13.11.2013 год.;

2. сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава, считано от 12.01.2013 год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

Ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /28.03.2014 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Искът е допустим – налице е интерес от търсената с иска защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;

2./ справка за консумация на клиент;

3./ фактури – 13 бр.;

4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. № ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;

5./копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1. да бъде изискано и приложено към настоящото производство, ч.гр.д. № 355/2014 год. на ЛРС.

2. да бъде допусната съдебна експертиза, която след проверка в счетоводната документация на ищеца да отговори на поставените в и.м. въпроси.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си, ответницата оспорва иска, както и фактическите твърдения в и.м.

Твърди, че имотът, на който е абонатният номер посочен в и.м. е бил нейна собственост, но е продаден на трето лице на 26.05.2006 год. и същия ден е предала владението. От тогава третото лице-купувач на имота – Вера Симеонова Георгиева, не ответницата е потребителят на ел.енергия за битови нужди и е заплащала съответната й цена.

За това счита, че не тя дължи сумите за потребена ел.енергия, които ищцовата страна претендира.

Доказателствени искания от ответната страна: няма.

Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: копие от н.а. за покупко-продажба на недвижим имот.

С отговора на исковата молба, ответницата е направила и искане, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде привлечена и конституирана ВЕРА СИМЕОНОВА ГЕОРГИЕВА, с постоянен и настоящ адрес:***.

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на ответника писмени доказателства.

Следва да се допусне поисканата от ищеца експертиза и да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 355/2014 год. по описа на РС – Лом.

Относно направеното от ответната страна искане по чл. 219, ал. 1 ГПК:

Няма процесуална пречка за привличане на трето лице-помагач в производството по чл.422 ГПК. Наистина характерът на предявения иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК като установителен е относно установяване дължимост на вземане по конкретно правоотношение между определени страни и следва да е в рамките на заявлението по чл.410 ГПК, а именно като такова е съобразено от предмета и страните по заповедното производство.

Последното ограничава приложението на чл.219, ал.1 ГПК в производството по чл.422, ал.1 ГПК за привличане на трето лице-помагач с оглед на това, че в рамките на установителния иск не би могло да се реализират процесуалните права за предявяване например на обратен иск спрямо това лице съобразно чл.219, ал.3 ГПК като осъдителен такъв, но в същото време няма пречка да се иска привличането на трето лице-помагач, с оглед обвързването му от задължителната сила на мотивите.

За да се конституира обаче трето лице като помагач в производството, следва да е налице не само направено в срок искане, но и трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в производството.

Привличането на трето лице-помагач в процеса е именно средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите.

Конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл.223, ал.2 ГПК/.

Съгласно Определение № 20/1998 г., на V г.о., ВКС, не е необходимо да се доказва правният интерес от конституиране на третото лице като подпомагаща страна, когато за това е предвидена изрична възможност в закон (например чл.226, ал.2 ГПК; чл.224, ал.2 КЗ; чл.191, ал.2 ЗЗД). Във всички други случаи, за да се допусне привличането или встъпването на третото лице, трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се посочи по какъв начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.

Ако такъв интерес не е обоснован в молбата по чл.219 ГПК, същата следва да се остави без уважение. Видно е в конкретния случай, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот предхожда с около осем години подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Следователно не е налице хипотезата на чл.226, ал.2 ГПК за правоприемство в хода на процеса и следва от ответника да се обоснове правният интерес от участието на третото лице-купувач в производството – т.е., интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се изложи по какъв начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.

Такъв интерес не е обоснован в молбата, доколкото искането е бланкетно. Самият факт на прехвърляне на имота преди започване на производството не обуславя правен интерес за привличане като трето лице-помагач на купувача.

Следователно не са налице условията за конституиране на трето лице-помагач в настоящия процес.

При недопускане на трето лице-помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК и чл. 220 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА исковата от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г.

С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу

М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.

ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;

2./ справка за консумация на клиент;

3./ фактури – 13 бр.;

4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. № ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;

5./копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия