Решение № 17891 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17891 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20251110105097 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска вода“ АД срещу С. А.

Х., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 783,07 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 16.10.2020г. до 18.10.2023г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г. до окончателното плащане, и сумата от 899,13 лв. – мораторна лихва за периода от 25.12.2020г. до 23.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36742/2024г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което ответницата в качеството си на потребител не е заплатила цената на доставените й услуги в рамките на исковия период. За дължимите суми за неплатена стойност на услугите и лихва за забава в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за признаване съществуването на оспорените вземания. Претендира да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата 1 молба, с който оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги по договорно правоотношение с ищеца, като твърди, че не е собственик, нито вещен ползвател на водоснабдения имот. Твърди наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на доставчика. Намира за недоказано количеството потребени ВиК услуги за процесния имот да възлиза на начислената от ищеца стойност. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

От приложените книжа по ч.гр.д.№ 36742/2024г. по описа на СРС, 44 с-в, се установява, че по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за вземанията за исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за установяване на оспорените вземания по заповедта, като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок от съобщението за дадените в този смисъл указания от съда. Следователно исковете като допустими подлежат на разглеждане по същество.

По предявения главен положителен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на претендираното вземане. С приетия доклад по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, по което е изпълнил задълженията си на доставчик като през исковия период е доставил за процесния имот ВиК услуги на стойност, съответна на начисления размер на неплатена цена за същите, както и настъпила изискуемост на вземането за цената.

Въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства за това през исковия период страните да са били обвързани от твърдяното договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, по което потребител и съответно задължено лице за цената на доставените услуги се явява ответницата. Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради 2 етажна собственост.

В случая по делото не са представени доказателства, сочещи на притежанието на вещно право върху процесния имот от страна на ответницата, с оглед на което да се приеме качеството й на потребител съобразно нормативната дефиниция. Представени са единствено протокол от проведено на 20.10.2003г.

Общо събрание на етажната собственост в сграда на адрес гр. София, ж.к. Надежда 3, бл. 304, вх. Д и вх. Е, подписан от А.С.Р. като живущ в ап. 121, и информационен лист от 2003г. за водоснабден обект, в който са нанесени личните данни на Радев като собственик, но не е указан с точно адресно описание имота, за който се отнася потреблението на ВиК услуги. Видно от прието удостоверение за наследници на А.С.Р., същият е починал на 3.12.2003г., като ответницата – негова дъщеря, е сред кръга от наследниците му по закон заедно със съпругата му И.С.Р.. Приетите протокол от Общо събрание и информационен лист, по своя характер частни документи, респ. ползващи се единствено с формална доказателствена сила, обаче не обективират удостоверяване на право на собственост или ограничено вещно право на наследодателя върху процесния имот, още по-малко с обвързващ спрямо ответницата ефект, за да се приеме единствено въз основа на тях принадлежността на такова право в патримониума й по силата на наследствено правоприемство. От друга страна не се установява ответницата да е придобила вещно право върху имота по силата на разпоредителна сделка или друго придобивно основание.

Липсват и доказателства за това ответницата да е ползвател на имота на облигационно основание и да е изразила воля за встъпване като страна в договорно правоотношение с ищеца за доставка на ВиК услуги независимо от притежанието на вещно право от друго лице, което би могло да обоснове качеството й на потребител.

По горните съображения, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване в процеса, следва да се приеме за недоказано съществуването на облигационно правоотношение между страните, на което ищецът се позовава като основание за възникване на вземането му срещу ответника за цена на доставени ВиК услуги за процесния имот. Следователно липсва соченото от ищеца договорно основание за ангажиране отговорността на ответницата, а това на собствено основание обуславя извод за неоснователност на предявения иск за главница, както и на исковата претенция с предмет акцесорното вземане за мораторна лихва.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответницата, която не доказва сторени 3 разноски.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Х., предоставил на ответницата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Същото съдът определя в размер от 200 евро, като отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото. При тези обстоятелства възнаграждение в посочения намален размер възмездява справедливо осъществената адвокатска защита, съобразявайки постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, срещу С. А. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на „Софийска вода“ АД съответно за сумата от 783,07 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 16.10.2020г. до 18.10.2023г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, **********, и сумата от 899,13 лв. – мораторна лихва за периода от 25.12.2020г. до 23.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36742/2024г. по описа на СРС, 44 с-в.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. С. Е. Х. от САК, личен № **********, служебен адрес: гр. София, **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 200 евро – възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство на ответницата С. А. Х..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4