Определение № 106 от 18.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500088 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 2296/21.01.2025 г. от К..... (К.) против протоколно определение от 17.01.2025 г. (протокол № 45/17.01.2025 г.), постановено по г. д.

№ 1394/2021 г. по описа на ОС–Пловдив, с което е спряно производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС - Пловдив до приключване на НОХД № 2591/2020 г. на ОС Пловдив.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С протоколно определение от 17.01.2025 г. (протокол № 45/17.01.2025 г.), постановено по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС–Пловдив, е спряно производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС - Пловдив до приключване на НОХД № 2591/2020 г. на ОС - Пловдив.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че резултатът от производството по НОХД № 2591/2020 г. на ОС – Пловдив обуславя резултата от производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС – Пловдив – има преюдициален характер по отношение на него.

Този извод е незаконосъобразен.

Постъпила е молба вх. № 42556/30.12.2024 г. от С. Л. Р. и А. Г. Р.. С нея е направено искане за спиране на производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС 1 Пловдив до приключване на НОХД № 2591/2020 г. на ОС – Пловдив, на основание чл. 229, т.

4 и 5 от ГПК: когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора или когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

ОС – Пловдив е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, т. 4 от ГПК: когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

По НОХД № 2591/2020 г. на ОС – Пловдив е подсъдим С. Л. Р. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Видно от писмо изх. № 60007/03.01.2025 г. (л. 2654 от делото на ОС), по него е постановена присъда от 10.02.2023 г., която не е влязла в законна сила, поради подадени протест и въззивна жалба.

С. Л. Р. и А. Г. Р. са ответници по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, което се води по искова молба от К. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество. Законен повод на това производство е уведомление от ОП – Пловдив, че С. Л. Р. е привлечен като обвиняем по ДП 262/2016 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДВР – Пловдив за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ.

По горните обстоятелства няма спор между страните.

Според настоящата инстанция крайният акт по НОХД № 2591/2020 г. на ОС – Пловдив няма значение за правилното решаване на спора г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.

На първо място, крайният акт по НОХД № 2591/2020 г. ще реши въпроса дали С.

Л. Р. е извършил или не престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е обвинен.

Производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС – Пловдив е предхождано от административна фаза, повод за която е повдигането на обвинение против Р. за извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Но предметът на производството по отнемане е друг: установяването на законен произход на средствата за придобиване на определено имущество и неговото отнемане, ако не бъде доказана законността на тези средства. На практика това не е наказание за извършването на определено престъпление, а действие срещу самото имущество, при наличие на предвиденото несъответствие между него и нетния доход (по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ), пропорционално на размера на имуществото, за което не е установен законен произход на средствата за придобиване. В този смисъл решение от 28.10.2021 г., постановено по дело № С-319/2019 г. на Съда на Европейския съюз.

На второ място, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на 2 незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.

Следователно не е налице хипотезата на чл. 229, т. 4 от ГПК и искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Не до тези правни изводи е достигнал окръжният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.01.2025 г. (протокол № 45/17.01.2025 г.), постановено по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС–Пловдив, с което е спряно производството по г. д. № 1394/2021 г. по описа на ОС - Пловдив до приключване на НОХД № 2591/2020 г. на ОС - Пловдив.

ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3