Решение № 964 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7044/20.11.2025 г. по гр. д. № 13243/2024 г. на СГС, ГО, І - 30-ти състав, Столична Община е осъдена, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Я. Н. В., сумата от 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 03.04.2024 г., ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 4 301, 80 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, чрез представителя му. Ответникът поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и производствените правила. Поддържа, че не е доказан в цялост механизма на произшествието, мястото на настъпването му, както и причинната връзка на вредите с него. Не е установена причината за падането на ищцата. Излага доводи, че свидетелката П. не е очевидец на падането, не е присъствала на него, поради което не е установено точното място на падането на ищцата дали на платното или на тротоара, както и каква е причината за него. Ответникът оспорва пряката причинна връзка между бездействието на служителите на СО и настъпилите вреди, като счита, че съдът не е обсъдил задълбочено възражението за съпричиняване на резултата от страна на ищцата и нейното невнимание при движение по тротоара след 22 часа. Не е установено конкретно виновно бездействие на служители на общината. Сочи, че СО е представила доказателства за извършени дейности - кастрене и оформяна на короните на дърветата по тротоарите на участъка, в който е станало падането. Излага подробни съображения, че не са доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД 1 за ангажиране отговорността за вреди на СО. Ако съдът приеме, че отговорността на СО следва да бъде ангажирана, възразява по размера на определеното обезщетение.

Счита, че то е прекомерно завишено и не отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Не се установява счупването на петата метатарзална кост да е налагало оперативна интервенция, като травмата е лекувана консервативно първоначално с гипс, а впоследствие с ортеза, а възстановяването от нея е било в рамките на около 35 дни. СМЕ е установила, че счупването е минимално разместено, като зараснало в нормален срок. Излага доводи, че съдът не е осигурил равенство на страните в процеса и е не е направил преценка на всички събрани доказателства в цялост. Позовава са на практика на ВКС по сходни случаи, като счита, че за такъв вид нараняване се дължи не повече от 5 000 лв. обезщетение По тези и допълнителни съображения, моли решението да бъде отменено, евентуално - да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по разноските на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ищцата Я. Н. В., чрез представителя й, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа доводи, че решението е обосновано, правилно, мотивирано и съобразено с установените по делото факти е обстоятелства. Счита, че от гласните и писмени доказателства в съвкупност се установява механизма на падането, неговото място на тротоара на ул.

„П. Парчевич“, времето на инцидента, както и претърпените от нея вреди - счупване основата на петата метатарзална кост на дясното ходило. Сочи, че е имало очевидци на падането, като едната от тях е разпитана по делото, а съгласно СМЕ фрактурата може да се получи по описания в исковата молба нечин и механизъм. Налице е основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 30, ал. 4 ЗП и чл. 31 ЗП, според които СО следва да поддържа тротоарите в състояние, годно за ползването им по предназначение. Излага доводи, че по делото се установява, че настилката на тротоара е била компрометирана - със счупени и надигнати плочки и неравности. Оспорва възраженията за завишен размер на определеното от съда обезщетение, като счита, че е спазена нормата на чл. 52 ЗЗД за справедливо определяне на този размер. Счита, че съдът е извършил задълбочен анализ на доказателствата и на практиката по сходни случаи, като при определяне обезщетението за неимуществени вреди е съобразил и момента на инцидента - м. 07.2024 г. Моли решението да се потвърди. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Претенцията, по която се е произнесъл СГС е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като искът е уважен изцяло, а решението се оспорва от ответника СО.

В рамките на проверката, която извършва, настоящият състав приема, че решението е валидно и процесуално допустим, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите, изложени във въззивната жалба.

2

Решението е постановено след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността, предвидена в чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата относими към възраженията на ответника във въззивното производство.

Относно механизма и мястото на инцидента, ищцата е поддържала, че на 03.07.2024 г. в град София около 22 часа, на път към дома си, се движила пеша по левия тротоар на ул. „Петър Парчевич“ в отсечката между ул. „Княз Борис I“ и ул.

„Цар Асен“, в посока от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Витоша“. Преди ъгъла с ул.

„Цар Асен“, на зле осветен участък, се спънала с левия си крак в повдигната от корените на дърво тротоарна плочка, като се опитала да запази равновесие, но не успяла и паднала върху десния си крак. От отсрещния тротоар на помощ се притекла непозната жена, която станала свидетел на инцидента.

Тези факти се установяват от обсъдените пред СГС показания на свидетеля М.

Д. П., която е станала случаен очевидец на инцидента и не познава ищцата. Тази свидетелка е дала показания, че живее в района на ул. „Хан Аспарух“, прибирала се към дома си към 22 часа, като се движела по същия тротоар на ул. „Парчевич“, на около 50 метра зад ищцата. Според нея на тротоара, по който са се движили, не е имало осветление. Свидетелката е видяла жената да пада и веднага се отправила към нея, за да й помогне. Друга жена също се притекла на помощ от отсрещния тротоар.

Според показанията й, когато стигнала до ищцата, другата жена вече била при нея и казала, че е паркирала на ъгъла и ще откара пострадалата до „Пирогов“. Свидетелката е видяла, че жената, която помага на ищцата да се изправи, се опитала да й докосне крака, но ищцата изпищяла от болка. Дава показания, че е помогнала да качат пострадалата в автомобила на другата жена.

Според свидетелката състоянието на тротоарната настилка на мястото, където била паднала ищцата, както и осветлението били много лоши. На тротоара е имало счупени плочки и дърво, чиито корени надигали плочките. Дава показания, че състоянието и на други тротоари в района е сходно, като за тротоара на ул. „Хан Аспарух“, където живее, свидетелката лично е подавала сигнали в Столична община.

Свидетелката сочи, че не е усетила ищцата да мирише на алкохол или да е изглежда повлияна от употребата му.

Въззвният състав споделя изводите на СГС, че показанията на свидетелката П. следва да се кредитират като непосредствени и последователни, съответни на останалите доказателства, доколкото последната е пряк очевидец на описаните събития и не е заинтересована от изхода на спора.

Във връзка с търпените от ищцата вреди пред СГС се приети медицински документи и заключение на СМЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно изготвено. От заключението се установява, че в резултат от падането ищцата е получила закрито счупване на основата на петата метатарзална кост на дясното ходило. Според заключението, което е уточнено и при разпита на вещото лице в съдебно заседание, механизмът на получаване на процесното счупване е свързан със завъртане на ходилото навътре едновременно е плантарна флексия. Това може да стане както при минимална грапавина на повърхността, така и при леко залитане и по-рязко стъпване. Увреждането се получава при самото стъпване, преди падането. Откъсването на костта настъпва в резултат на съкращаване на мускулус перонеус бревис и от плантарната фасция. Здравото лигаментарно и богатото сухожилно залавяне на базата не позволяват разместване на фрагментите по време на походката. След анализ на 3 патоморфологията на травматичното увреждане експертът приема, че фрактурата може да се получи по описания в исковата молба механизъм.

Лечението на ищцата е проведено в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е извършен клиничен преглед, установено е процесното счупване и е поставена гипсова шина за имобилизация. На 12.07.2024 г., след контролни рентгенографии, гипсовата имобилизираща шина е заменена с ортеза. Имобилизацията е била предписана за период от 35 дни. След премахване на ортезата ищцата е провела курс по рехабилитация на пострадалия десен долен крайник. Ищцата е ползвала е отпуск за временна нетрудоспособност за период от 68 дни.

Вещото лице е посочило в заключението, че в острия период болките, които е търпяла ищцата са били силни, хематомът е нараствал, опората на долния крайник е била нарушена, придвижването с гипса е било затруднено. С поставената ортеза ищцата е можела да стъпва по - свободно на задния ходилен отдел. Имобилизацията е продължила общо 35 дни, след което е провеждала рехабилитация. Според експертизата обикновено този тип фрактура зараства напълно за 35 - 40 дни със здрав калус и функционално крайникът се възстановява напълно.

За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е разпитана и свидетелката Х. И. Т., приятелка на ищцата, с която отглеждат заедно децата си. Тази свидетелка е дала показания, че познава ищцата и са доста близки, дъщерите им са на една и съща възраст. В деня на инцидента детето на ищцата е било на гости с преспиване в дома на свидетелката. На сутринта Я. (ищцата) се обадила и казала, че цяла нощ е била в Пирогов, а в момента е обездвижена в дома си. Била изплашена, притеснена, недоспала. Свидетелката веднага отишла в дома й, помогнала й да се изкъпе, напазарувала, сготвила й. Поговорили си и изготвили план за грижите за детето. Я. се обадила на родителите си в Добрич, които на следващия ден взели детето при тях за цялото лято. Свидетелката дава показания също така, че ходела често да помага на ищцата в този период. Първите два месеца ходела всеки ден. Ищцата била много притеснена от наложилите се промени. Освен основната си работа, тя си помагала финансово с втора работа като обслужващ персонал на кетъринг мероприятия. Заради инцидента се наложило да преустанови втората работа.

Спирането на допълнителния доход наложило да търси финансова помощ както от свидетелката, така и от други хора, защото имала текущи задължения за плащане и това много я тревожело. Случвало се да се обажда на свидетелката сутрин и да й споделя, че се събужда с треперене и пристъпи на паника. Свидетелката я посъветвала да се консултира със специалист за пристъпите на паника и депресивните мисли. Сочи също, че след инцидента ищцата споделяла, че много я боли и не можела да спи, не можела да се изкъпе сама, да стъпва, да се изправя сама. После започнала да се опитва да ползва патерици. След като сменили гипса с ортеза, кракът и бил много подут и синьо-черен на места, изпитвала силни болки. Свидетелката сочи, че преди инцидента ищцата била много активна, карала мотор. След инцидента не е карала. Наложило се да продаде мотора, за да си посреща разходите, предвид спирането на втората й работа.