Решение № 1087 от 02.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Перник, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231720103476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно евентуално съединени искове срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правна квалификация, както следва: по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 2, т. 10 от ЗПК; по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; по чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 от ЗПК и по обективно евентуално съединени искове срещу „Файненшъл България“ ЕООД с правна квалификация, както следва: по чл. 26, ал. 1, пр. 3- то от ЗЗД, във вр. с чл. 16 от ЗПК; по чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, във р. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във р. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 от ЗПК и по чл. 26, ал. 2, пр. 4-то от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. Р., ЕГН ********** от гр.

*** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от управителя П.Б.Д.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4211514/23.07.2021 г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 1000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 52 седмици на 26 броя погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 35%, годишен процент на разходите - 40.90% и общ размер на плащанията - 1191.84 лв.

Сочи, че в чл. 4 от договора за паричен заем е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано от сключването да предостави на 1 заемодателя едно от следните обезпечения : две физически лица поръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, чийто нетен размер да е 1000 лв.; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя; одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди, че в изпълнение на посочената разпоредба от договора за паричен заем е сключил договор за предоставяне на гаранция № 4211514/23.07.2021 г. с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който се е задължил да му заплати сумата от 914.16 лв.

Сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си по двата договора, сключени с ответниците.

Ищецът счита, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е изпълнено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите. Сочи, че част от същите е и възнаграждението, дължимо на юридическото лице, предоставило гаранция, но те не са взети предвид при изчисление на ГПР съгласно договора за паричен заем.

Счита, че е нищожна и клаузата чл. 4 от договора за паричен заем, тъй като с него се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Излага съображения, че цитираната договорна разпоредба е в противоречие с изискването за ненарушаване на добрите нрави и на добрите търговски практики, заложени в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че същата е уговорена във вреда на заемателя и води до значителна неравнопоставеност по отношение на правата и на задълженията на двете страни, тъй като с нея се предвижда заплащане на необосновано високо обезщетение/неустойка, което противоречи на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Сочи, че е формулирана по неясен начин, непозволяващ да бъдат разбрани икономическите последици от нея.

Ищецът счита, че е нищожен и договорът за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, тъй като противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД. Сочи, че изискванията на заемодателя за вида на алтернативно предвидените обезпечения го поставя в невъзможност да избере такова, тъй като обективно възможно се явява само предоставянето на гаранция от посочено от кредитора юридическо лице.

Последното е свързано със заемодателя, като чрез заплащане на възнаграждение на същото се осигурява допълнителна печалба на кредитора по договора за паричен заем. Твърди се, че това е и целта на процесният договор, а не реалното обезпечаване на вземането на заемодателя.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД.

Излага, че се касае за две отделни правоотношения със свързани юридически лица, с които се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че е налице нищожност и поради противоречие с повелителните норми на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 от ЗПК, както и поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, предвид нищожността на договора за паричен заем, за чието обезпечаване е сключен.

Искането към съда е при условията на евентуалност да прогласи за нищожен, поради противоречие с императивни правни норми договор за паричен заем № 4211514/23.07.2021 г.; да прогласи за нищожна разпоредбата 2 на чл. 4 от договор за паричен заем № 4211514/23.07.2021 г., поради противоречие с повелителни правни норми, евентуално поради тяхното заобикаляне; да прогласи за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4211514/23.07.2021 г., поради нарушаване на добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално - поради нарушаване на закона, евентуално - поради липса на основание.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на двамата ответници. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от тях.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва предявените срещу него евентуално съединени искове като неоснователни. Твърди, че при сключване на процесния договор за паричен заем са спазени всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че клаузите му отговарят напълно на императивните законови разпоредби и не ги заобикалят. Оспорва възраженията на ищеца за нарушение на добрите нрави и тяхното заобикаляне.

Искането към съда е да отхвърли всички предявени искове. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва предявените срещу него евентуално съединени искове. Сочи, че процесният договор за предоставяне на поръчителство и отделните му клаузи отговарят на всички изисквания на закона и са в съответствие с добрите нрави, и не ги заобикалят.

Излага подробни аргументи за неоснователност на възраженията на ищеца.

Искането към съда е да отхвърли всички предявени искове и да присъди направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли делото да бъде разгледано в отсъствие на негов представител.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба е посочил, че поддържа предявените искове.

Моли съда да ги уважи. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответниците.

В съдебно заседание, ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не е изпратил представител. Докладвана е молба от същия, в която заявява, че оспорва исковете и поддържа писмения отговор. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призован, не е изпратил представител. Докладвана е молба от същия, в която е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от договор за паричен заем № 4211514/23.07.2021 г. и погасителен план към него, че на 23.07.2021 г. между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора ищецът е получил в заем от 3 ответника сумата от 1000.00 лв. и се е задължил да я върне на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 45.84 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, с падежи на 09.08.2021 г., 23.08.2021 г., 06.09.2021 г., 20.09.2021 г., 04.10.2021 г., 18.10.-2021 г., 01.11.2021 г., 15.11.2021 г., 29.11.2021 г., 13.12.2021 г., 27.12.2021 г., 10.01.2022 г., 24.01.2022 г., 07.02.2022 г., 21.02.2022 г., 07.03.2022 г., 21.03.2022 г., 04.04.2022 г., 18.04.2022 г., 02.05.2022 г., 16.05.2022 г., 30.05.2022 г., 13.06.2022 г., 27.06.2022 г., 11.07.2022 г., 25.07.2022 г. Годишният лихвен процент е фиксиран и е 35.00 %. Годишният процент на разходите е 40.90%. Общата дължима сума по заема е 1191.84 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от датата на сключването му да представи на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история една година назад да не е по-лоша от „редовен“; банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Няма спор по делото и се установява от представения договор за предоставяне на гаранция № 4211514/23.07.2021 г., че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД на 23.07.2021 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция. По силата на чл. 1 от него „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на заемателя. В чл. 3 от договора е уредено, че заемателят дължи възнаграждение на гаранта в общ размер на 914.16 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 35.16 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като за приемането им е овластен кредиторът по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Видно от погасителния план в него са включени и вноските по договора за предоставяне на гаранция, като общото плащане по договора е 2106.00 лв.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.

Предявените срещу всеки от ответниците искове са евентуално съединени, като съдът следва да ги разгледа по реда, посочен от ищеца.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по 4 смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.