Решение № 3647 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110217056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. И., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен защитник – адв. Я. А. от САК, срещу наказателно постановление (НП) № 9449/27.06.2025 г., издадено от Я. М. И., Директор на дирекция „Анализ на риска и оперативния контрол“ (АРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.

2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание глоба в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С подадената жалба се иска НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения в тази насока. Отправена е претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.. В хода на съдебните прения, същата моли съда да отмени НП, като поддържа съображенията, изложени в жалбата. Обръща вни***ие на тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г., постановено от ВАС и ВКС, във връзка с което сочи, че жалбоподателят неправилно е бил санкциониран с обжалваното НП, тъй като не е субект на административнонаказателна отговорност за процесното нарушение.

В същото съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Г. Н.. Същият препраща към аргументи, изложени в 1 представен по делото отговор на жалбата, като моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предлага нарушението да бъде преквалифицирано като поблагоприятно за нарушителя.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 03.06.2025 г. в 10:44 часа на път I-1, км 279 на отбивна площадка в посока гр. Перник — гр. София, жалбоподателят Г. И. И. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка ***, модел *** с peг. № **********. Св. Е. Л. С. извършил проверка, при която установил, че водачът извършва превоз на фракция 0/32, видно от кантарна бележка № 117840/03.06.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Необходимостта от разрешително била доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5 м/, при което било констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.150 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 11.150 т.

Измерените параметри на превозното средство показали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т: 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Органите на АПИ приели, че с поведението си жалбоподателят Г. И., като водач на посоченото ППС е извършил административно нарушение на чл. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл.

7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11.

Поради това на 03.06.2025 г. св. Е. Л. С., главен инспектор в дирекция „АРОК“ при АПИ, съставил АУАН № 0010852/03.06.2025 г. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и бил подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя.

Въз основа на издадения АУАН, при сходни изводи от фактическа и правна страна, на 27.06.2025 г. Я. М. И., директор на дирекция „АРОК“ при АПИ, издал обжалваното НП № 9449/27.06.2025 г., с което на основание чл.

53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП било наложено административно наказание глоба в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Препис от НП бил връчен на Г. И. на 03.11.2025 г., а на 12.11.2025 г. била депозирана жалбата срещу него.

2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на св. Е. Л. С. и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - известие за доставяне на НП, протокол за измерване на превозно средство № 0000094/2025, разписка за връчване на препис от АУАН, кантарна бележка, пътен лист, копие на свидетелство за регистрация, Заповед № РД-11- 97/29.01.2025 г. и Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, документи относно годността на използваните технически средства.

Съдът намира показанията на св. Е. С. за относими към предмета на доказване, непротиворечиви, достатъчно подробни и ясни. Същите спомагат за установяване на времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговия автор. Предвид това и доколкото изложеното от св. С. се подкрепя от писмените доказателства по делото, съдът кредитира изцяло изложеното от него.

От представените два броя заповеди на председателя на УС на АПИ, съдът установи компетентността на органите, издали АУАН и НП.

От представеното копие на свидетелство за регистрация се установи, че процесното ППС е собственост на търговско дружество „*****“ ЕООД, ЕИК **********, а не Г. И., който към момента на извършената проверка е изпълнявал функциите единствено на водач на ППС. Това е видно и от кантарна бележка ОД 7,5-5. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за изхода на делото, доколкото има значение за това дали И. като водач на ППС годен субект ли е на нарушение по чл. 26 от ЗП, респ. следва ли да носи административнонаказателна отговорност за същото.

От пътния лист, кантарната бележка и от протокола за измерване на превозно средство е видно, че на посочените в НП време, място и обстановка Г. И. е управлявал процесното ППС, че същото е било тежко и е било претоварено. Техническите средства, с които е било извършено измерването, са били изправни, видно от представените документи за преминати проверки на същите и т.н.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени.

АУАН е съставен от компетентен за това орган – св. С., компетентно длъжностно лице съгл. чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП – на главен инспектор в отдел към 3 дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, оправомощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа със Заповед № РД-11- 97/29.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, а НП е издадено от Я. М. И., директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, оправомощен да издава НП със Заповед № РД11- 560/02.05.2025 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП. Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно подробно, като АУАН и НП съдържат описание на всички съставомерни признаци.

В обжалваното НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т.5, б. "в", вр. чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата. Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че на посоченото в АУАН и НП време и място, жалбоподателят И. е управлявал извънгабаритно (тежко) ППС по смисъла на §. 1, т. 1, вр. чл. 2 и чл. 3 от Наредбата. Съгласно нормата на чл. 2, извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е поголям от стойностите по чл. 5 (от Наредбата), а съгласно чл. 3, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

В процесния случай, приложима се явява нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, която определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища. Правилно в АУАН и НП е посочено, че ППС, управлявано от жалбоподателя, попада в хипотезите на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. За движението на това ППС, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същата наредба предвижда издаването на специално разрешение и при предпоставките, цитирани в посочената разпоредба. Безспорно е установен, че жалб. И. не е представил такова разрешение, тъй като не е имал такова. Същият е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП, въз основа на която е наказан жалб. И., предвижда налагане на наказание „глоба“ за физически лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 или които извършват наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В процесния случай субект на това нарушение може да бъде единствено превозвачът. Доколкото жалб. И. е само водач на превозното средство, видно 4 от издадения пътен лист и свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС, от него не би могло да се търси отговорност за извършването на това нарушение. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните указания дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 5/2023 г., съгласно което водач, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, съответно не е наредил превоза. Доколкото в това производство, районният съд е инстанция по същество, същият има правомощието да измени наказателното постановление. Като съобрази задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 1/2020 г. , с оглед правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за квалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, съдът намира, че в процесния случай следва да упражни именно това свое правомощие като измени дадената правна квалификация от АНО в НП по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", вр. чл.