Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2366 от 15.06.2016, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14211/2014
Вид
Решение № 2366
Подписан
15.06.2016
В сила
03.05.2018
Състав
КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • Чл.18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.29 · Закон за наследството
  • чл.29,ал.3 · Закон за наследството
  • чл.30 · Закон за наследството
  • чл.30,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.30,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.31 · Закон за наследството
  • чл.5,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9,ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл.63 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл. 97 · Закон за собствеността
  • чл.97 или 98 · Закон за собствеността
  • параграф 5, т.46 · Закон за устройство на територията
  • чл.19,ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.19,ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.9 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. В., 15.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Т.К. след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14 211 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.30 ЗНасл. и чл. 34 ЗС от Н.А.Л. срещу Ю.А.Ж., А.И.Ж. и П.И. Б. с искане намаляване размера на дарението, обективирано в НА 188, том 9, дело 2993/1987г. ,с което М. И. Д. и А. Ж. Д. са дарили на И. А. Ж. описания в акта недвижим имот до размер на запазената част на ищцата и за допускане на делба на дворно място, няходящо се в гр.В., кв.”А.”, у.”И. М.” 6 , съставляващо имот с идентификатор * с площ по документи за собственост 424 кв.м.,а по скица 393 кв.м. , при граници имоти с идентификатори : *; *; *.* *; * и тавански етаж на кота + 5.20 със застроена площ 144.72 кв.м., състоящ се от пет стаи и две бани с тоалетни, при квоти : 15/36 ид.ч. за Н.Л.; 7/36 ид.ч. за Ю.Ж.;

7/36 ид.ч. за П. Б., както и иск с правно основание чл.30 ЗНасл. за възстановяване на запазената част на ищцата по отношение на разпореждане, извършено с дарение на сумата от 10 000 лева. Ищцата излага,че с ответниците са съсобственици на ½ ид.ч. от процесното дворно място и на ½ ид.ч. от тавански етаж от жилищна сграда, построен извън пределите на учреденото право на строеж, който съставлявал приращение. Твърди,че е придобила собствената си ¼ ид.ч. по наследство от баща си А. Ж. Д., поч. на 17.10.1991г. и майка си М. И. Д., поч. на 19.10.2010г. Сочи,че майка й притежавала ½ ид.ч. от дворното място, право на строеж върху втори жилищен етаж и ½ ид.ч. от приращенията в дворното място по силата на НА 82, т. 34 , дело 10 862, вх.рег. 12089/15.12.1998г. Правото на строеж за втория жилище етаж не било упражнено,а в место втори жилищен етаж бил построен тавански етаж. След смъртта си М. Д. оставила за наследници ищцата и И.

А. Ж., които придобили по наследство от нея ¼ ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от общите части на сградата.

Излага, че с НА 188, том 9, дело 2993/1987г. родителите й дарили на брат й И. Ж. ½ ид.ч. от процесното дворно място. В последствие на същия било учредено право на строеж за приземен и първи етаж от жилищна сграда в същото дворно място, което било упражнено от него и съпругата му Ю.Ж.. Твърди,че И. Ж. притежавал ¾ ид.ч. от дворното място , ½ ид.ч. от приземен и първи етаж на жилищната сграда в съсобственост с Ю.Ж. и ¼ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на Договор за доброволна делба от 1986г. или преживе същият притежавал ½ ид.ч. от общите части. Наследници на И. Ж. били ответниците. Сочи,че към момента на смъртта си наследодателите А. Д. и М. Д. не са притежавали друго имущество и тъй като се разпоредили с ½ ид.ч. от процесния имот като са я дарили на И. Ж. ищцата отправя искане да й бъде възстановен размера на запазената й част, която сочи е в размер на 1/3 от имуществото на наследодателите – от дворното място и таванския етаж, който следвало да се разпредели на принципа на приращението. Излага,че към момента на придобИ.ето на процесния имот от наследодателите същият е бил празно дворно място. Към датата на извършване на дарението през 1987г. в дворното място съществували две жилищни сгради като наследодателите се разпоредили с ½ ид.ч. от едната в полза на И. Ж..

Тази жилищна сграда била съборена през

1988г. за започване изграждането на предвидената за строеж триетажна сграда. Със заявление от 01.07.1988г. А.

Д. и М. Д. отстъпили на И. Ж. правото на строеж за приземен и първи етаж, като на И. Ж. било издадено разрешение за строеж за първи етаж с гараж за 124.50 кв.м. С договор за доброволна делба от 26.12.1989г. И. Ж. получил първи етаж от сградата, изба от 6.30 кв.м. и ½ ид.ч. от сградата, а А. Д. и М. Д. получили право на строеж върху втори етаж от сградата, изба с площ от 17.80 кв.м., изба 6.30 кв.м. и ½ ид.ч. от сградата.Твърди, че с разписка от 15.07.1988г. наследодателите дали на И. Ж. и съпругата му Ю.Ж. сума в размер на 10 000 лева за осъществяване на строителство в процесния имот, в замяна на което последните се задължили да извършат строителство на втори жилищен етаж,за който към момента на съставяне на разписката било запазено право на строеж от наследодателите. Строителството на втори етаж не било осъществено, като вместо него бил изграден тавански етаж. Счита,че при неизпълнение на задължението за строителство на втори етаж тази сума следвало да се счита за дадена в заем, като впоследствие вместо договор за заем уговореното между страните било трансформирано в договор за дарение, като сумата била безвъзмездно дадена на И. и Ю. Ж.и. Претендира запазената част от дадената като дарение сума от 10 000 лева.

Ответниците се депозирали писмен отговор. Оспорват предявеният иск по чл.30 ЗНасл. като заявяват, че същият е неоснователен с аргумент,че не е насочен срещу лицето, в чиято полза е било извършено дарението. Оспорват посочения размер на запазената част от ищцата. По иска за делба на дворното място заявяват,че ищцата притежава 3/12 ид.ч.По иска за делба на таванския етаж изразяват становища за неоснователност при съображения, че ищцата не е собственик на етажи или части от сградата. Твърдят,че таванският етаж съществува временно до построяване на предвидената по план сграда. Твърдят,че изграденият етаж не е извън обема на учреденото право на строеж. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на таванския етаж с непрекъснато владение от 24 години. Оспорват предявения иск по чл.30 ЗНасл. по отношение на сумата от

10000 лева. Сочат,че тази претенция следва да се съобрази с деноминацията като сумата след 05.07.1999г. е в размер на 1 000 лева.

Оспорват договорът да се е трансформирал в такъв за дарение. Отправят възражение за изтекла погасителна давност на вземането. В тази връзка сочат,че е уговорен срок за връщане на парите при неизпълнение на задължението в шестмесечен срок от построяването на сградата, която била завършена през 1990г.

Молят да се приеме за основателен само иска за делба на дворното място при посочените от тях квоти като бъдат отхвърлени изцяло останалите искове.

Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

С договор за покупко-продажба от 30.03.1951г., обективиран в нот.акт №135, том 1, дело №224/1951г. М. А.Ж. е придобила лично за себе си и в качеството си на пълномощник на съпруга си А. Ж. Д. празно дворно място, находящо се в гр.С., кв.”А.” , ул. „И. М.” 5 от 424 кв.м. , съставляващо парцел пети в кв.80 по плана на гр.С., при съседи : Р. В., Ж. Й. и ул.”И. М.” , като в договора е отразено,че двамата купувачи получават в собственост по ½ ид.ч.

С договор за дарение от 18.08.1987г., обективиран в нот.акт №188, том IX, дело №2993/1987г. М. А.Ж. и А. Ж. Д. са дарили на И. А. Ж. ½ ид.ч. от собствената си къща, находяща се в гр.В., ул.”И. М.” 6 заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 400 кв.м. по скица, а по нот.акт от 424 кв.м., съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на 27-ми подрайон на града, при съседи : ул.”И. М.” и пaрцели XIV-1339 и 1337 – IX от кв.55.

От приложеното по делото удостоверение за граждански брак се установява,че И. А. Ж. е сключил граждански брак с Ю.А.Ж. на 22.07.1979г.

С разрешение за строеж №47/27.01.1988г. , издадено от ОНС-В., Кметство „А.” на И. А. Ж. е разрешено строителство в парцел XII- 1338, ул.”И. М.” 6 съобразно одобрени проекти от

11.04.1988г.

Със заявление от 07.07.1988г. А. Ж. Д. като собственик на дворно място с пространство от 400 кв.м., съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на 28-ми подрайон на гр.В., ул.”И. М.” 6 е отстъпил по реда на чл. 56, ал.2,т.2 ,ал.3 от ЗТСУ безвъзмездно на сина си И. А. Ж. право на строеж върху дворното място, по силата на което да построи жилищна сграда с площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи етаж. Приземният етаж-избени помещения и гараж, първият етаж – четири стаи, кухня и сервизни помещения.

Съгласно обективираното в приложената по делото разписка с нотариална заверка на подписите от 15.07.1988г. И. А. Ж. и съпругата му Ю.А.Ж. са заявили,че са получили от родителите на И. А. Ж. – А. Ж. Д. и М. И. Д. в заем сумата от 10 000 лева за строителство на жилище в гр.В., кв..А., ул.”И. М.” 6, като са се задължили вместо изпълнение на дълга да прехвърлят на А. и М. Д.и / да продадат ½ ид.ч. от построената от тях жилищна сграда в шестмесечен срок от момента,в който сградата е готова за обитаване. Посочили са,че ако не изпълнят това си задължение, ще върнат сумата от 10 000 лева на А. и М. Д.и в същия посочен шестмесечен срок, като ще дължат и 6 % годишна лихва.

С договор за доброволна делба от 26.12.1989г. с нотариална заверка на подписите И. А. Ж., Ю.А.Ж., А. Ж. Д. и М. И.ов Д. като съсобственици на дворно място от 424 кв.м., находящо се в гр.В., ул.”И. М.” 6 в кв.А., съставляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на 28—ми подрайон на гр.В. и построената в него жилищна сграда са извършили доброволна делба на сградата в дворното място, като дял първи, представляващ първи етаж от сградата,състоящ се от входно антре, кухня, столова, дневна, две спални, тоалет, баня, гараж номер 1 към съществуващата сграда, ПРУ, изба от 6.30 кв.м. в западната част на сградата- към стълбището и ½ ид.ч. от общите части са получили И. А. Ж. и Ю.А.Ж., а дял втори, представляващ отстъпено право на строеж върху втория етаж от сградата, изба от 17.80 кв.м. в североизточната част и изба от 6.30 кв.м. в северната част на сградата и ½ ид.ч. от общите части на сградата са получили А. Ж. Д. и М. И. Д., които са си запазили правото да ползват безвъзмездно временния тавански етаж с помещенията в него, приспособени за живеене до окончателното построяване на втория етаж от сградата.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 25.07.1990г., обективиран в нот.акт №156, том XIII, дело №3919/1990г. М. И.

Д. и А. Ж. Д. са прехвърлили на дъщеря си Невяна А.Л. собственото си право на строеж върху втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.В., ул.”И. М.” 6, избата от 17.80 кв.м., намираща се в североизточната част от сградата, избата от 6.30 кв.м., намираща се в северната част от сградата, ½ ид.ч.от общите части на сградата и 212/424 кв.м. от дворното място, съставляващо парцел XII-

1338 в кв.55 по плана на 28—ми подрайон на гр.В..

От Удостоверение за наследници, издадено на

11.03.2014г. от Община В. се установява, че А. Ж. Д. е починал на 17.10.1991г., като е оставил за свои законни наследници М. И. Д., Н.А.Ж. и И. А. Ж..

Със заявление от 20.01.1997г. за отстъпване на право на строеж по чл.56,ал.2 и 3 от ЗТСУ Н.А.Л. и Борис Димитрова Лачков като съсобственици на дворно място с пространство от 424 кв.м., съставляващо парцел VII- 1338 в кв.69 по плана на 28-ми микрорайон на гр.В., ул.”И. М.” 6 са изразили съгласие иса отстъпили безвъзмездно на И. А. Ж. и съпругата му Ю.А.Ж. върху дворното място, по силата на което същите да надстроят трети жилищен етаж върху съществуващата жилищна сграда в мястото със застроена площ от 120 кв.м. ,състоящ се от „ четири стаи, кухня и сервизни помещения, съобразно одобрен архитектурен план.

С договор за дарение от

11.12.1998г., обективиран в нот.акт №195, том 2, рег. №1015, дело №196/1998г. на нот. №196-Орлин Стефанов, вписан в СВ под акт №82, том XXXIV, дело № 10862, вх.рег. №12089/15.12.1998г. Невяна А.Л. и Борис Димитров Лачков са дарили на М. И. Д. придобитото по време на брака им и представляващо СИО право на строеж върху втори жилищен етаж на сграда, находяща се на ул. „ И. М.” 6 с площ от 100 кв.м., избата с площ от 17.80 кв.м. , намираща се в североизточната част на сградата, избата с площ от 6.90 кв.м., находяща се в северната част на сградата , съответните идеални части от общите части на сградата и 212 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 424 кв.м., представляващо парцел XII- 1338 в кв.55 по плана на 28—ми подрайон на гр.В..