Присъда № 26 от 27.01.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26/27.01.2025 г. по НОХД 12262/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който обвинява ***, ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 346, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 09.01.2024 г., около 02:40 часа, в гр. София, ул.

„***“ № 5Б, от неохраняем паркинг, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, от владението на *** – собственик на дружество „***“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение да го ползва, както и в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, изразяващо се в това, че на 09.01.2024 г., за времето от около 02:50 до около 03:20 часа, от двора на обект, стопанисван от „***“ ЕАД, находящ се в гр.

София, ул. „***“ № 3, като извършител в съучастие с *** – извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /срязване на оградата/ и чрез използване на моторно превозно средство /товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***/, отнел чужди движими вещи – 830 (осемстотин и тридесет) метра електрически кабел, тип „FG16R16”, размер 1,00x150,00 кв.мм., на стойност 26882,04 (двадесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четири стотинки) лева, собственост на „***“ ЕАД, от владението на ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като *** е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва: със споразумение по НОХД № 9211/2015 г. на СРС, влязло в сила на 28.10.2019 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца; със споразумение по НОХД № 13818/2020 г. на СРС, влязло в сила на 03.12.2020 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най – тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, със споразумение по НОХД № 20221110202549/2022 г. на СРС, влязло в сила на 25.02.2022 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б“А“ от НК при условията на чл. 55, ал.

1

1, т. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият *** призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като намери, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и на вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия ***, като излага, че деянията са доказани по безспорен начин. С оглед на това се отправя искане към съда подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения, като при определяне на наказанията се предлага да бъде приложен институтът на чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като за престъплението по чл.

346, ал. 1 НК бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 /единадесет/ месеца, а за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК бъде определено наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал. 1 НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. *** – САК, се присъединява изцяло към становището, изложено от представителя на държавното обвинение, като счита, че предложеното наказание е законосъобразно и справедливо. Моли се при изпълнение на присъдата да се зачетат дните, които подсъдимият е работил в рамките на затвора.

Подсъдимият *** поддържа изцяло заявеното от неговия защитник и изразява съжаление за извършеното. В гарантираното му право на последна дума моли за снизходителност и по – лека присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Подсъдимият *** е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, трудово неангажиран, с адрес в гр. София, кв. „*** ЕГН **********.

От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият *** е осъждан многократно, като от значение за делото са следните осъждания:

- Със споразумение по НОХД № 9211/2015 г. на СРС, влязло в сила на 28.10.2019 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. ал. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца,

- Със споразумение по НОХД № 13818/2020 г. на СРС, влязло в сила на 03.12.2020 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и чл. 276, ал. 3, вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най – тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца,

- Със споразумение по НОХД № 20221110202549/2022 г. на СРС, влязло в сила на 25.02.2022 г., с което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б“А“ от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години.

На 08.01.2024 г. около 17:45 часа, свидетелят *** – собственик на дружество „***“ ЕООД, паркирал ползваното от него моторно превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** на неохраняем паркинг, находящ се на адрес в гр. София, ул. „***“ № 5Б, като оставил автомобила незаключен с автоключ в него, след което се прибрал в дома си.

Същата вечер на 08.01.2024 г. подсъдимият *** бил в компанията на своя познат *** и на свидетеля ***, като след полунощ около 02,40 часа на 09.01.2024 г. тримата заедно отишли на адрес в гр. София, ул. „***“ № 5Б, където подсъдимият *** казал на *** и *** да прескочат оградата на намиращия се там неохраняем паркинг. След като тримата проникнали във вътрешността на паркинга, подсъдимият ** *** забелязал намиращия се там паркиран товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № **** и решил да го отнеме, с намерение да го ползва. В изпълнение на така взетото решение, подсъдимият отворил шофьорската врата на автомобила, след което запалил двигателя с намиращия се в салона на автомобила автоключ и привел същия в движение на заден ход, приближил се до оградата на намиращия се в съседство на паркинга двор, стопанисван от търговско дружество „***“ ЕАД, с административен адрес – гр. София, ул. „***“ № 3, където преустановил движението си. Непосредствено след това и след проведен разговор между подсъдимия *** и ***, двамата взели решение да отнемат намиращия се в 3 двора на обекта, стопанисван от „***“ ЕАД кабел, който бил намотан на макара.

В изпълнение на намисленото и за времето от около 02:50 часа до около 03:20 часа на 09.01.2024 г., подсъдимият *** и *** с взаимни усилия срязали оградата, която разделяла неохраняемия паркинг и двора, стопанисван от дружество „***“ ЕАД, като влезли през отворения прорез заедно със свидетеля ***. Във вътрешността на двора, подсъдимият *** и ***, заедно със свидетеля ***, се отправили към намиращия се там 830 метра електрически кабел, тип „FG16R16”, размер 1,00x150,00 кв.мм., собственост на търговското дружество „***“ ЕАД, който взели и натоварили в товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ****. Непосредствено след това тримата напуснали района на двора с натоварения кабел и се отдалечили от мястото с товарния автомобил, който бил управляван от подсъдимия ***. Подсъдимият *** закарал кабела на нерегламентирано сметище в близост до квартал „Абдовица“, където последният бил разтоварен от ***, *** и ***, след което тримата се върнали с управлявания от *** товарен автомобил на паркинга на ул. „***“ № 5Б. Подсъдимият *** паркирал автомобила на мястото му, след което тримата се оттеглили към домовете си.

За случилото се били сигнализирани органите на реда.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите *** (л. 31, т. I от ДП); **** (л. 32, т. I от ДП), *** (л. 39, т. I от ДП); *** (л. 41, т. I от ДП); *** (л. 42, т. I от ДП); *** (л.

43 – л. 44 и л. 46 – л. 47, както и л. 52 и л. 125, т. I от ДП); *** (л. 50, т. I от ДП); ** *** * (л. 58, т. I от ДП); *** (л. 59, т. I от ДП); *** (л. 60 – л. 61, л. 64 – л. 65, т. I от ДП); *** (л. 110, л. 118, т. I от ДП); ** ***а ** (л. 122, л. 132, т. I от ДП); *** (л. 141 – 142, т. I от ДП); *** (л. 53 – л. 54, т. II от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 25 – л. 26, т. I от ДП), протокол за изземване на веществени доказателства и одорологически следи (л. 27 т. I от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 34, л. 119, л. 231, л. 235, л. 236, л.

237 т. I от ДП), фактури (л. 37 – л. 38 т. I ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 48 – л. 49, т. I от ДП), протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 53 – 56, т. I от ДП), протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 126 – 129, т. I от ДП), покупко – изплащателни сметки (л. 111 – л. 112 т. I от ДП), кантарна бележка и фактура (л.120 – л. 121 т. I от ДП), протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 133 – 136, т. I от ДП), фактури, документи за произход и сертификати (л.143 – л. 153, т. I от ДП), писмо СО (л.233, л. 239 от ДП), лизингов договор с приложения (л. 56 – л. 64, т. II от ДП), компактдиск и флашпамет (л. 103 от ДП); заключението на съдебно – оценителна експертиза (л. 67 – л. 68 от ДП); заключението на 4 видеотехническа експертиза (л. 73 – л. 102 от ДП), справки за съдимост на подсъдимия и бюлетини за съдимост.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят направеното от подсъдимия *** признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.